2 Царе 1
1 След смъртта на Саула, като се върна Давид от поражението на амаличаните, и Давид беше престоял в Сиклаг два дена,
After the death of Saul, David returned from attacking the Amalekites and remained in Ziklag for two days.
2 на третия ден, ето, дойде един човек из стана, от Саула, с раздрани дрехи и пръст на главата си; и като влезе при Давида, падна на земята та се поклони.
On the third day, a man came from Saul's camp with his clothes torn and with dirt on his head. When he came to David he lay facedown on the ground and prostrated himself.
3 И Давид рече: От где идеш? А той му каза: От Израилевия стан се отървах.
David said to him, “Where did you come from?” He answered, “I escaped from the camp of Israel.”
4 И рече Му Давид: Какво стана? Кажи ми, моля. А той отговори: Людете побягнаха от сражението, даже и мнозина от людете паднаха мъртви; умряха още и Саул и син му Ионатан.
David said to him, “Please tell me how things went.” He answered, “The people fled from the battle. Many have fallen and many are dead. Saul and Jonathan his son are also dead.”
5 Тогава Давид рече на момъка, който му съобщаваше това: От къде знаеш, че Саул и син му Ионатан са мъртви?
David said to the young man, “How do you know that Saul and Jonathan his son are dead?”
6 И момъкът, който му съобщаваше това рече: Намерих се случайно в хълма Гелвуе, и, ето, Саул беше се подпрял на копието си, и, ето, колесниците и конниците го застигнаха.
The young man replied, “By chance I happened to be on Mount Gilboa, and there Saul was leaning on his spear, and chariots and riders were about to catch up with him.
7 И като погледна отдире си, той ме видя, и повика ме. И отговорих: Ето ме.
Saul turned around and saw me and called out to me. I answered, 'Here I am.'
8 И рече ми: Кой си ти? И отговорих му, амаличанин съм.
He said to me, 'Who are you?' I answered him, 'I am an Amalekite.'
9 Пак ми рече: Застани, моля, над мене та ме убий, защото помрачение ме обзе; понеже целият ми живот е още в мене.
He said to me, 'Please stand over me and kill me, for great suffering has taken hold of me, but life is still in me.'
10 И тъй, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, като беше вече паднал; и взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си.
So I stood over him and killed him, because I knew that he would not live after he had fallen. Then I took the crown that was on his head and the band that was on his arm, and brought them here to you, my master.”
11 Тогава Давид хвана дрехите си, та ги раздра: така направиха и всичките мъже, които бяха с него
Then David tore his clothes, and all the men with him did the same.
12 И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за Господните люде и за Израилевия дом, за гдето бяха паднали от меч.
They mourned, wept, and fasted until evening for Saul, for Jonathan his son, for the people of Yahweh, and for the house of Israel because they had fallen by the sword.
13 А Давид рече на момъка, който му съобщаваше това: От где си ти? И отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.
David said to the young man, “Where are you from?” He answered, “I am the son of a foreigner in the land, an Amalekite.”
14 И рече му Давид: Ти как се не убоя да дигнеш ръка да убиеш Господния помазаник?
David said to him, “Why were you not afraid to kill Yahweh's anointed king with your own hand?”
15 И Давид повика един от момците и рече: Пристъпи, нападни го. И той го порази та умря.
David called one of the young men and said, “Go and kill him.” So that man went and struck him down, and the Amalekite died.
16 И Давид му рече: Кръвта ти да бъде на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе, като рече: Аз убих Господния помазаник
Then David said to the dead Amalekite, “Your blood is on your head because your own mouth has testified against you and said, 'I have killed Yahweh's anointed king.'”
17 Тогава Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тоя плач;
Then David sung this funeral song about Saul and Jonathan his son.
18 (и заръча да научат юдейците тая Песен на лъка; ето, написана е в Книгата на Праведния):
He commanded the people to teach this Song of the Bow to the sons of Judah, which has been written in the Book of Jashar.
19 Славата ти, о Израилю, е застреляна на опасните места на полето ти! Как паднаха Силните.
“Your glory, Israel, is dead, killed on your high places! How the mighty have fallen!
20 Не възвестявайте това в Гет, Не го прогласявайте по улиците на Аскалон, За да не се зарадват филистимските дъщери, За да не се развеселят дъщерите на необрязаните.
Do not tell it in Gath, do not proclaim it in the streets of Ashkelon, so that the daughters of the Philistines may not rejoice, so that the daughters of the uncircumcised may not celebrate.
21 Хълми гелвуиски, да няма роса нито дъжд на вас, Нито ниви доставяйки първи плодове за жертви; Защото там бе захвърлен щитът на силните, Щитът на Саула, като да не е бил той помазан с миро.
Mountains of Gilboa, let there not be dew or rain on you, nor fields giving grain for offerings, for there the shield of the mighty was defiled. The shield of Saul is no longer anointed with oil.
22 От кръвта на убитите, От лоя на силните, Лъкът Ионатанов не се връщаше назад, И мечът Саулов не се връщаше празен.
From the blood of those who have been killed, from the bodies of the mighty, the bow of Jonathan did not turn back, and the sword of Saul did not return empty.
23 Саул и Ионатан Бяха любезни и рачителни в живота си, И в смъртта си не се разделиха; По-леки бяха от орлите, По-силни от лъвовете.
Saul and Jonathan were loved and gracious in life, and in their death they were not separated. They were swifter than eagles, they were stronger than lions.
24 Израилеви дъщери, плачете за Саула, Който ви обличаше в червено с украшения, Който туряше златни украшения по дрехите ви.
You daughters of Israel, weep over Saul, who clothed you in scarlet as well as jewels, and who put ornaments of gold on your clothing.
25 Как паднаха силните всред боя! Ионатан, поразен на опасните места на полето ти
How the mighty have fallen in the midst of the battle! Jonathan is killed on your high places.
26 Прескръбен съм за тебе Ионатане, брате мой! Рачителен ми беше ти; Твоята любов към мене беше чудесна, Превъзхождаше любовта на жените.
I am distressed for you, my brother Jonathan. You were very dear to me. Your love to me was wonderful, exceeding the love of women.
27 Как паднаха силните, И погинаха бойните оръжия!
How the mighty have fallen, and the weapons of war perished!”
