2 Царе 1
1 След смъртта на Саула, като се върна Давид от поражението на амаличаните, и Давид беше престоял в Сиклаг два дена,
Now it came to pass after the death of Saul, when David was returned from the slaughter of the Amalekites, and David had stayed two days in Ziklag;
2 на третия ден, ето, дойде един човек из стана, от Саула, с раздрани дрехи и пръст на главата си; и като влезе при Давида, падна на земята та се поклони.
It came even to pass on the third day, that, behold, a man came out of the camp from Saul with his clothes rent, and earth on his head: and so it was, when he came to David, that he fell to the earth, and did obeisance.
3 И Давид рече: От где идеш? А той му каза: От Израилевия стан се отървах.
And David said to him, From where come you? And he said to him, Out of the camp of Israel am I escaped.
4 И рече Му Давид: Какво стана? Кажи ми, моля. А той отговори: Людете побягнаха от сражението, даже и мнозина от людете паднаха мъртви; умряха още и Саул и син му Ионатан.
And David said to him, How went the matter? I pray you, tell me. And he answered, That the people are fled from the battle, and many of the people also are fallen and dead; and Saul and Jonathan his son are dead also.
5 Тогава Давид рече на момъка, който му съобщаваше това: От къде знаеш, че Саул и син му Ионатан са мъртви?
And David said to the young man that told him, How know you that Saul and Jonathan his son be dead?
6 И момъкът, който му съобщаваше това рече: Намерих се случайно в хълма Гелвуе, и, ето, Саул беше се подпрял на копието си, и, ето, колесниците и конниците го застигнаха.
And the young man that told him said, As I happened by chance on mount Gilboa, behold, Saul leaned on his spear; and, see, the chariots and horsemen followed hard after him.
7 И като погледна отдире си, той ме видя, и повика ме. И отговорих: Ето ме.
And when he looked behind him, he saw me, and called to me. And I answered, Here am I.
8 И рече ми: Кой си ти? И отговорих му, амаличанин съм.
And he said to me, Who are you? And I answered him, I am an Amalekite.
9 Пак ми рече: Застани, моля, над мене та ме убий, защото помрачение ме обзе; понеже целият ми живот е още в мене.
He said to me again, Stand, I pray you, on me, and slay me: for anguish is come on me, because my life is yet whole in me.
10 И тъй, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, като беше вече паднал; и взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си.
So I stood on him, and slew him, because I was sure that he could not live after that he was fallen: and I took the crown that was on his head, and the bracelet that was on his arm, and have brought them here to my lord.
11 Тогава Давид хвана дрехите си, та ги раздра: така направиха и всичките мъже, които бяха с него
Then David took hold on his clothes, and rent them; and likewise all the men that were with him:
12 И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за Господните люде и за Израилевия дом, за гдето бяха паднали от меч.
And they mourned, and wept, and fasted until even, for Saul, and for Jonathan his son, and for the people of the LORD, and for the house of Israel; because they were fallen by the sword.
13 А Давид рече на момъка, който му съобщаваше това: От где си ти? И отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.
And David said to the young man that told him, From where are you? And he answered, I am the son of a stranger, an Amalekite.
14 И рече му Давид: Ти как се не убоя да дигнеш ръка да убиеш Господния помазаник?
And David said to him, How were you not afraid to stretch forth your hand to destroy the LORD’s anointed?
15 И Давид повика един от момците и рече: Пристъпи, нападни го. И той го порази та умря.
And David called one of the young men, and said, Go near, and fall on him. And he smote him that he died.
16 И Давид му рече: Кръвта ти да бъде на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе, като рече: Аз убих Господния помазаник
And David said to him, Your blood be on your head; for your mouth has testified against you, saying, I have slain the LORD’s anointed.
17 Тогава Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тоя плач;
And David lamented with this lamentation over Saul and over Jonathan his son:
18 (и заръча да научат юдейците тая Песен на лъка; ето, написана е в Книгата на Праведния):
(Also he bade them teach the children of Judah the use of the bow: behold, it is written in the book of Jasher.)
19 Славата ти, о Израилю, е застреляна на опасните места на полето ти! Как паднаха Силните.
The beauty of Israel is slain on your high places: how are the mighty fallen!
20 Не възвестявайте това в Гет, Не го прогласявайте по улиците на Аскалон, За да не се зарадват филистимските дъщери, За да не се развеселят дъщерите на необрязаните.
Tell it not in Gath, publish it not in the streets of Askelon; lest the daughters of the Philistines rejoice, lest the daughters of the uncircumcised triumph.
21 Хълми гелвуиски, да няма роса нито дъжд на вас, Нито ниви доставяйки първи плодове за жертви; Защото там бе захвърлен щитът на силните, Щитът на Саула, като да не е бил той помазан с миро.
You mountains of Gilboa, let there be no dew, neither let there be rain, on you, nor fields of offerings: for there the shield of the mighty is vilely cast away, the shield of Saul, as though he had not been anointed with oil.
22 От кръвта на убитите, От лоя на силните, Лъкът Ионатанов не се връщаше назад, И мечът Саулов не се връщаше празен.
From the blood of the slain, from the fat of the mighty, the bow of Jonathan turned not back, and the sword of Saul returned not empty.
23 Саул и Ионатан Бяха любезни и рачителни в живота си, И в смъртта си не се разделиха; По-леки бяха от орлите, По-силни от лъвовете.
Saul and Jonathan were lovely and pleasant in their lives, and in their death they were not divided: they were swifter than eagles, they were stronger than lions.
24 Израилеви дъщери, плачете за Саула, Който ви обличаше в червено с украшения, Който туряше златни украшения по дрехите ви.
You daughters of Israel, weep over Saul, who clothed you in scarlet, with other delights, who put on ornaments of gold on your apparel.
25 Как паднаха силните всред боя! Ионатан, поразен на опасните места на полето ти
How are the mighty fallen in the middle of the battle! O Jonathan, you were slain in your high places.
26 Прескръбен съм за тебе Ионатане, брате мой! Рачителен ми беше ти; Твоята любов към мене беше чудесна, Превъзхождаше любовта на жените.
I am distressed for you, my brother Jonathan: very pleasant have you been to me: your love to me was wonderful, passing the love of women.
27 Как паднаха силните, И погинаха бойните оръжия!
How are the mighty fallen, and the weapons of war perished!
