2 Царе 1
1 След смъртта на Саула, като се върна Давид от поражението на амаличаните, и Давид беше престоял в Сиклаг два дена,
After the death of Saul, David returned from the slaughter of the Amalekites and stayed in Ziklag two days.
2 на третия ден, ето, дойде един човек из стана, от Саула, с раздрани дрехи и пръст на главата си; и като влезе при Давида, падна на земята та се поклони.
On the third day a man with torn clothes and dust on his head arrived from Saul’s camp. When he came to David, he fell to the ground to pay him homage.
3 И Давид рече: От где идеш? А той му каза: От Израилевия стан се отървах.
“Where have you come from?” David asked. “I have escaped from the Israelite camp,” he replied.
4 И рече Му Давид: Какво стана? Кажи ми, моля. А той отговори: Людете побягнаха от сражението, даже и мнозина от людете паднаха мъртви; умряха още и Саул и син му Ионатан.
“What was the outcome?” David asked. “Please tell me.” “The troops fled from the battle,” he replied. “Many of them fell and died. And Saul and his son Jonathan are also dead.”
5 Тогава Давид рече на момъка, който му съобщаваше това: От къде знаеш, че Саул и син му Ионатан са мъртви?
Then David asked the young man who had brought him the report, “How do you know that Saul and his son Jonathan are dead?”
6 И момъкът, който му съобщаваше това рече: Намерих се случайно в хълма Гелвуе, и, ето, Саул беше се подпрял на копието си, и, ето, колесниците и конниците го застигнаха.
“I happened to be on Mount Gilboa,” he replied, “and there was Saul, leaning on his spear, with the chariots and the cavalry closing in on him.
7 И като погледна отдире си, той ме видя, и повика ме. И отговорих: Ето ме.
When he turned around and saw me, he called out and I answered, ‘Here I am!’
8 И рече ми: Кой си ти? И отговорих му, амаличанин съм.
‘Who are you?’ he asked. So I told him, ‘I am an Amalekite.’
9 Пак ми рече: Застани, моля, над мене та ме убий, защото помрачение ме обзе; понеже целият ми живот е още в мене.
Then he begged me, ‘Stand over me and kill me, for agony has seized me, but my life still lingers.’
10 И тъй, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, като беше вече паднал; и взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си.
So I stood over him and killed him, because I knew that after he had fallen he could not survive. And I took the crown that was on his head and the band that was on his arm, and I have brought them here to my lord.”
11 Тогава Давид хвана дрехите си, та ги раздра: така направиха и всичките мъже, които бяха с него
Then David took hold of his own clothes and tore them, and all the men who were with him did the same.
12 И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за Господните люде и за Израилевия дом, за гдето бяха паднали от меч.
They mourned and wept and fasted until evening for Saul and his son Jonathan, and for the people of the LORD and the house of Israel, because they had fallen by the sword.
13 А Давид рече на момъка, който му съобщаваше това: От где си ти? И отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.
And David inquired of the young man who had brought him the report, “Where are you from?” “I am the son of a foreigner,” he answered. “I am an Amalekite.”
14 И рече му Давид: Ти как се не убоя да дигнеш ръка да убиеш Господния помазаник?
So David asked him, “Why were you not afraid to lift your hand to destroy the LORD’s anointed?”
15 И Давид повика един от момците и рече: Пристъпи, нападни го. И той го порази та умря.
Then David summoned one of the young men and said, “Go, execute him!” So the young man struck him down, and he died.
16 И Давид му рече: Кръвта ти да бъде на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе, като рече: Аз убих Господния помазаник
For David had said to the Amalekite, “Your blood be on your own head because your own mouth has testified against you, saying, ‘I killed the LORD’s anointed.’”
17 Тогава Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тоя плач;
Then David took up this lament for Saul and his son Jonathan,
18 (и заръча да научат юдейците тая Песен на лъка; ето, написана е в Книгата на Праведния):
and he ordered that the sons of Judah be taught the Song of the Bow. It is written in the Book of Jashar:
19 Славата ти, о Израилю, е застреляна на опасните места на полето ти! Как паднаха Силните.
“Your glory, O Israel, lies slain on your heights. How the mighty have fallen!
20 Не възвестявайте това в Гет, Не го прогласявайте по улиците на Аскалон, За да не се зарадват филистимските дъщери, За да не се развеселят дъщерите на необрязаните.
Tell it not in Gath; proclaim it not in the streets of Ashkelon, lest the daughters of the Philistines rejoice, and the daughters of the uncircumcised exult.
21 Хълми гелвуиски, да няма роса нито дъжд на вас, Нито ниви доставяйки първи плодове за жертви; Защото там бе захвърлен щитът на силните, Щитът на Саула, като да не е бил той помазан с миро.
O mountains of Gilboa, may you have no dew or rain, no fields yielding offerings of grain. For there the shield of the mighty was defiled, the shield of Saul, no longer anointed with oil.
22 От кръвта на убитите, От лоя на силните, Лъкът Ионатанов не се връщаше назад, И мечът Саулов не се връщаше празен.
From the blood of the slain, from the fat of the mighty, the bow of Jonathan did not retreat, and the sword of Saul did not return empty.
23 Саул и Ионатан Бяха любезни и рачителни в живота си, И в смъртта си не се разделиха; По-леки бяха от орлите, По-силни от лъвовете.
Saul and Jonathan, beloved and delightful in life, were not divided in death. They were swifter than eagles, they were stronger than lions.
24 Израилеви дъщери, плачете за Саула, Който ви обличаше в червено с украшения, Който туряше златни украшения по дрехите ви.
O daughters of Israel, weep for Saul, who clothed you in scarlet and luxury, who decked your garments with ornaments of gold.
25 Как паднаха силните всред боя! Ионатан, поразен на опасните места на полето ти
How the mighty have fallen in the thick of battle! Jonathan lies slain on your heights.
26 Прескръбен съм за тебе Ионатане, брате мой! Рачителен ми беше ти; Твоята любов към мене беше чудесна, Превъзхождаше любовта на жените.
I grieve for you, Jonathan, my brother. You were delightful to me; your love to me was extraordinary, surpassing the love of women.
27 Как паднаха силните, И погинаха бойните оръжия!
How the mighty have fallen and the weapons of war have perished!”
