4 Царе 9
1 Тогава пророк Елисей повика един от пророческите ученици та му раче: Препаши кръста си и вземи в ръката си тоя съд с миро та иди в Рамот-галаад;
Елиссей пророк призва единаго от сынов пророчих и рече ему: препояши чресла своя, и возми сосуд елеа сего в руку твою, и иди в Рамоф Галаадский:
2 и като стигнеш там, подири в същото място Ииуя, син на Иосафата, Намесиевия син; тогава влез при него, дигни го отсред братята му, и въведи го в една вътрешна стая.
и внидеши тамо, и узриши тамо Ииуа сына Иосафата сына Намессиева, и внидеши, и изведеши его от среды братии его, и введеши его во внутреннюю клеть:
3 После вземи съда с мирото та го излей на главата му, и речи: Така казва Господ: Помазах те цар над Израиля. Тогава отвори вратата и бягай без да се забавиш.
и возмеши сосуд елеа, и возлиеши на главу его, и рцы: сице глаголет Господь: помазах тя в царя над Израилем: и отверзеши двери, и да бежиши, и да не пребудеши тамо.
4 И тъй, младежът, младият пророк, отиде в Рамот-галаад.
И иде отрочищь пророк в Рамоф Галаадский:
5 И като стигна, ето, военачалниците седяха заедно; и рече: Имам дума към тебе, о военачалниче. И Ииуй рече: Към кого от всички нас? А той каза: Към тебе военачалниче.
и вниде, и се, князи силы седяху, и рече: слово ми есть к тебе, о, княже. И рече Ииуй: к кому от всех нас? И рече: к тебе, княже.
6 И той стана та влезе в къщата. Тогава пророкът изля мирото на главата му и му рече: Така казва Господ Израилевият Бог: Помазах те цар над Господните люде, над Израиля.
И воста и вниде в дом: и возлия елей на главу его и рече ему: сице глаголет Господь Бог Израилев: помазах тя в царя над людьми Господними, над Израилем.
7 И ти да поразиш дома на господаря си Ахаава, за да отмъстя върху Езавел за кръвта на слугите Си пророците, за кръвта на всичките Господни слуги.
И да потребиши дом Ахаава господина твоего от лица Моего, и отмстиши кровь рабов Моих пророков и кровь всех рабов Господних от руки Иезавелины.
8 Защото целият Ахаавов дом ще бъде изтребен, и ще погубя от Ахаава всеки от мъжки пол, както малолетния, така и пълнолетния в Израил;
И от руки всего дому Ахаавля, и потребиши от дому Ахаавля мочащагося к стене, и содержащагося, и оставльшагося во Израили:
9 и ще направя дома на Ахаава както дома на Еровоама, Наватовия син и както дома на Вааса, Ахиевия син.
и предам дом Ахаавль, якоже дом Иеровоама сына Наватова и якоже дом Ваасы сына Ахиина:
10 А Езавел - кучетата ще я изядат в градския край на Езраел, и не ще да има кой да я погребе. И като отвори вратата, побягна.
и Иезавель снедят пси в части Иезраеля, и не будет погребающаго ю. И отверзе двери и убежа.
11 Тогава Ииуй излезе при слугите на господаря си, и един от тях ме каза: Всичко добре ли е? Защо е дошъл тоя луд при тебе? А той им рече: Вие знаете човека и това, което каза.
Ииуй же изыде ко отроком господина своего. И реша ему: мир ли? Что яко вниде неистовый сей к тебе? И рече им: вы весте мужа и суесловие его.
12 А те рекоха: Не е вярно; я ни кажи. А той рече: Така и така ми говори, като рече: Така казва Господ: Помазах те цар над Израиля.
И реша: не правда, (аще не возвестиши?) возвести убо нам. И рече Ииуй к ним: тако и тако рече ко мне, глаголя: сице глаголет Господь: помазах тя в царя над Израилем.
13 Тогава побързаха, и като взеха всеки дрехата си туриха ги под Ииуя на върха на стълбата, и засвириха с тръба и рекоха: Ииуй се възцари.
И слышавше текоша спешно, и взя кийждо ризы своя, и положиша под ним, понеже на единем от степений седяше, и вострубиша в рог и реша: воцарися Ииуй.
14 Така Ииуй, син на Иосафата, Немесиевият син, направи заговор против Иорама. (А Иорам с целия Израил пазеше Рамот-галаад от сирийския цар Азаил;
И возвратися Ииуй сын Иосафата сына Намессиева ко Иораму. Иорам же сам стрежаше в Рамофе Галаадстем и весь Израиль от лица Азаила царя Сирийска.
15 а цар Иорам беше се върнал в Езраел за да се цери от раните които сирийците му баха нанесли, когато войваше протви сирийския цар Азаил). И рече Ииуй: Ако това е вашето мнение, то да не излезе никой да побегне из града за да отиде и извести това в Езраел.
И возвратися Иорам царь целитися во Иезраели от язв, имиже уязвиша его Сиряне, егда брашеся со Азаилом царем Сирийским. И рече Ииуй: аще есть душа ваша со мною, да не изыдет из града беглец, ити и возвестити во Иезраели.
16 Тогава Ииуй се качи на колесницата та отиде в Езаел, защото Иорам лежеше там. И Юдовият цар Охозия бе слязъл да види Иорама.
И вседе на коня, и пойде Ииуй, и сниде во Иезраель, яко Иорам царь Израилев целяшеся во Иезраели от стреляний, имиже устрелиша его Арамины в Рамофе на брани со Азаилом царем Сирским, яко той бе силен и муж силы, и лежаше тамо. И Охозиа царь Иудин прииде видети Иорама.
17 И стражът, който стоеше на кулата в Езраел, когато съгледа дружината на Ииуя, като идеше, рече: Виждам една дружина. И рече Иорам: Вземи конник и прати да ги посрещне; и нака рече: С мир ли идеш?
И страж взыде на столп во Иезраели, и виде прах Ииуев, егда ити ему и рече: прах аз вижу. И рече Иорам: всади мужа на конь и посли противу им, и да речет: мир ли?
18 Отиде, прочее, конник да го посрещне, и рече: Така казва царят: С мир ли идеш? А Ииуй рече: Що имаш ти с мира? обърни се та иди отзаде ми. И стражарят извести, казвайки: Пратеникът стигна до тях, но не се връща.
И иде всадник конный на сретение ему и рече: тако глаголет царь: мир ли? И рече Ииуй: что тебе и миру? Обратися вслед мене. И возвести страж, глаголя: прииде посланный до них и не возвратися.
19 Тогава изпрати втори конник, който отиде при тях та рече: Така казва царят: С мир ли идеш? А Ииуй отговори: Що имаш ти се мира? обърни се та иди отзаде ми.
И посла всадника коннаго втораго, и прииде к нему и рече: тако рече царь: мир ли? И рече Ииуй: что тебе и миру? Возвратися вслед мене.
20 И стражът извести, казвайки: Стигна до тях, но и той не се връща; а канането прилима на карането на Ииуя, Намасиевия син, защото кара като луд.
И возвести страж, глаголя: прииде до них и не возвратися: и вождь ведяше Ииуа сына Намессиина, яко в премене бысть.
21 Тогава рече Иорам: Впрегнете. И впрегнаха колесницата му. И Израилевият цар Иорам и Юдовият цар Охозия излязоха, всеки в колесницата си, и отидоха да посрещнат Ииуя, и намериха го в нивата на езраелеца Навутей.
И рече Иорам: впрязите. И впрягоша колесницу: и изыде Иорам царь Израилев и Охозиа царь Иудин, кийждо на колеснице своей, и изыдоста на сретение Ииуа, и обретоста его и части Навуфеа Иезраилитина.
22 И Иорам, като вия, Ииуя, рече: С мир ли идеш, Ииуе? А той отговори: Какъв мир докле са толкоз вного блудствата и чародействата на майка ти Езавел?
И бысть яко увиде Иорам Ииуа, и рече мир ли, Ииуе? И рече Ииуй что тебе и миру? Еще блуды Иезавели матери твоея, и чарове ея многия.
23 Тогава Иорам обърна юзда та побягна, като думаше на Охозия: Предателство, Охозие!
И обрати Иорам руки своя и бежа, и рече ко Охозии: лесть, Охозие.
24 А Иий дръпна лъка си с пълна сила та устрели Иорама между плещите му така щото стрелата излезе през сърцето му; а той се пригърби в колесницата си.
И наляче Ииуй рукою своею лук и устрели Иорама посреде плещу его, и изыде стрела сквозе сердце его: и преклонися на колена своя.
25 Тогава рече Ииуй на военачалника си Видкар: Вземи та го хвърли в оная част от нивата, която пренадлежи на езраелеца Навутей; защото спомни си, че, когато аз и ти яздехме подир баща му Ахаава, Господ произнесе против него това пророчество:
И рече Ииуй к Вадекару тристату своему: возми и верзи его на части села Навуфеа Иезраилитина, яко помню, аз и ты вседшии на колесницы идохом вслед Ахаава отца его, и Господь рече о нем пррочество сие, глаголя:
26 Не видях ли вчера кръвта на Навутея и кръвта на синовете му, казва Господ? И в тая част от нивата ще ти въздам, казва Господ. Сега, прочее, дигни, хвърли го в тая част, според Господното слово.
не видех ли крове Навуфеевы и крове сынов его вчера, рече Господь? И воздам ему на части сей, рече Господь: и ныне убо взем поверзи его на части сей по глаголу Господню.
27 А Юдовият цар Охозия, като видя това побягна през пътя на градинската къща. И ииу се спусна подир него и рече: Поразете тогова в колесницата. И поразиха го в негорнището на Гер, близо до Ивлеам; и той побягна в Магедон и умря там.
И Охозиа царь Иудин виде, и побеже путем вефган и гна по нем Ииуй и рече: и сего (не имам оставити). И порази его на колеснице егда идяше в Гай, иже есть Иевлаам и убежа в Магеддон, и умре тамо.
28 И слугите му го докараха на колесница ва Ерусалим, погребаха го в гроба му с бащите му в Давидовия град.
И возложиша его отроцы его на колесницу и везоша его во Иерусалим, и погребоша его во гробе его во граде Давидове.
29 А Охозия бе се възцарил над Юда в единадесетата година на Иорама Ахаавовия сен.
И в первоенадесять лето Иорама царя Израилева воцарися Охозиа над Иудою.
30 Тага Ииуй дойде в Езраел и Езавел като чу начерни клепачите на очите си, накити главата си и надникна през прозореца.
И прииде Ииуй во Иезраель (град). Иезавель же услыша, и намаза лице свое и украси главу свою, и приниче окном.
31 И, като влизаше Ииуй в портата, те рече: С мир ли идеш, ти Зимриевце, убиецо на господаря си?
И Ииуй вхождаше во град и рече: мир ли Замврию, убийце господина своего?
32 А той подигна лицето си към прозореца и рече: Кой е от към мене? Кой? И надникнаха към него двама трима скопци.
И воззре лицем своим на окно и виде ю и рече: кто ты еси? Сниди ко мне. И преклонистася к нему два скопца.
33 И рече: Хвърлете я долу. И те я хвърлиха долу; и пръсна от кръвта й по стената и по конете; и той я сгази.
И рече Ииуй: сверзита ю. И свергоста ю, и окропишася кровию ея стены и кони, и попраша ю.
34 И като влезе та яде и пи, рече: Идете сега и вижте тая проклета и погребете я, защото е царска дъщеря.
И вниде Ииуй, и яде и пи, и рече: осмотрите ныне проклятую сию, и погребите ю, яко дщерь царева есть.
35 И отидоха да я погребат, но не намериха от нея освен черепа, нозете и дланите на ръцете.
И идоша погребсти ю, и не обретоша от нея ничто ино, токмо лоб и ноги и длани рук.
36 И когато се върнаха та му явиха това, той рече: Това е словото, което Господ говори чрез слугата Си тесвиеца Илия, като рече: В градския край на Езраел кучетата ще изядат месата на Езавел;
И возвратишася и возвестиша ему. И рече: слово Господне, еже глагола рукою раба Своего Илии Фесвитянина, глаголя: в части Иезраеля снедят пси плоть Иезавелину:
37 и трупът на Езавел в градския край на Езраел ще бъде като гной по лицето на полето, така щото не ще да рекат: Това е Езавел.
и будет труп Иезавелин аки гной на лицы села в части Иезраеля, яко не рещи им: сия есть Иезавель.
