4 Царе 9
1 Тогава пророк Елисей повика един от пророческите ученици та му раче: Препаши кръста си и вземи в ръката си тоя съд с миро та иди в Рамот-галаад;
Tonghma Elisha loh tonghma ca pakhat te a khue tih a taengah, “Na cinghen te yen laeh, na kut dongah situi um khat khuen lamtah Ramothgilead la cet laeh.
2 и като стигнеш там, подири в същото място Ииуя, син на Иосафата, Намесиевия син; тогава влез при него, дигни го отсред братята му, и въведи го в една вътрешна стая.
Te la na pawk vaengah Nimshi koca Jehoshaphat capa Jehu te pahoi so lah. Cet lamtah anih te a manuca lakli lamloh thoh. Te phoeiah anih te imkhui kah imkhui la khuen.
3 После вземи съда с мирото та го излей на главата му, и речи: Така казва Господ: Помазах те цар над Израиля. Тогава отвори вратата и бягай без да се забавиш.
Te phoeiah situi um te lo lamtah a lu ah suep pah. Te vaengah, 'BOEIPA loh he ni a. thui. Nang he Israel sokah manghai la kang koelh coeng,’ ti nah. Te phoeiah thohkhaih te ong lamtah rhaelrham laeh, uelh boeh,” a ti nah.
4 И тъй, младежът, младият пророк, отиде в Рамот-галаад.
Te dongah tonghma tueihyoeih cadong tah Ramothgilead la cet.
5 И като стигна, ето, военачалниците седяха заедно; и рече: Имам дума към тебе, о военачалниче. И Ииуй рече: Към кого от всички нас? А той каза: Към тебе военачалниче.
A pawk vaengah caem mangpa rhoek tarha ana ngol uh tih, “Kai taengkah ol he mangpa nang ham ni,” a ti nah. Jehu loh, “Kaimih boeih khuiah u ham nim?” a ti nah vaengah, “Mangpa nang ham,” a ti nah.
6 И той стана та влезе в къщата. Тогава пророкът изля мирото на главата му и му рече: Така казва Господ Израилевият Бог: Помазах те цар над Господните люде, над Израиля.
Te dongah thoo tih imkhui la a kun puei phoeiah a lu soah situi neh a suep pah. Te phoeiah anih te, “Israel Pathen BOEIPA loh he ni a. thui. BOEIPA kah pilnam so neh Israel soah manghai la nang kang koelh coeng.
7 И ти да поразиш дома на господаря си Ахаава, за да отмъстя върху Езавел за кръвта на слугите Си пророците, за кръвта на всичките Господни слуги.
Na boei Ahab imkhui te ngawn kuekluek. Ka sal tonghma rhoek kah thii neh BOEIPA sal boeih kah thii te Jezebel kut lamloh phu ka loh ni.
8 Защото целият Ахаавов дом ще бъде изтребен, и ще погубя от Ахаава всеки от мъжки пол, както малолетния, така и пълнолетния в Израил;
Ahab imkhui he boeih milh ni. Ahab lamkah ngawn tah pangbueng aka yun thil khaw, Israel khuiah a khoh neh a hlah khaw ka thup ni.
9 и ще направя дома на Ахаава както дома на Еровоама, Наватовия син и както дома на Вааса, Ахиевия син.
Ahab imkhui te Nebat capa Jeroboam imkhui bangla, Ahijah capa Baasha imkhui bangla ka saii ni.
10 А Езавел - кучетата ще я изядат в градския край на Езраел, и не ще да има кой да я погребе. И като отвори вратата, побягна.
Jezebel te ui loh Jezreel khoyo ah a ngaeh vetih up uh mahpawh,” a ti nah. Te phoeiah thohkhaih te a ong tih rhaelrham.
11 Тогава Ииуй излезе при слугите на господаря си, и един от тях ме каза: Всичко добре ли е? Защо е дошъл тоя луд при тебе? А той им рече: Вие знаете човека и това, което каза.
Jehu te a boei rhoek kah sal rhoek taengla a moe vaengah tah anih te, “Then ngawn a? Pavai te nang taengla balae han loh,” a ti na uh. Te vaengah amih te, “Hlang te khaw a kohuetnah te khaw na ming uh,” a ti nah.
12 А те рекоха: Не е вярно; я ни кажи. А той рече: Така и така ми говори, като рече: Така казва Господ: Помазах те цар над Израиля.
Tedae, “A honghi nim, kaimih taengah thui to laeh,” a ti na uh. Te dongah, “Heben hebang la kai taengah cal tih, 'BOEIPA loh he ni a. thui, Israel sokah manghai la nang kang koelh,’ a ti,” a ti nah.
13 Тогава побързаха, и като взеха всеки дрехата си туриха ги под Ииуя на върха на стълбата, и засвириха с тръба и рекоха: Ииуй се възцари.
Te vaengah hlang loh a himbai a loh uh paitok tih tangtlaeng hlaklong soah anih ham a khueh uh. Te phoeiah tuki te a ueng uh tih, “Jehu manghai coeng,” a ti uh.
14 Така Ииуй, син на Иосафата, Немесиевият син, направи заговор против Иорама. (А Иорам с целия Израил пазеше Рамот-галаад от сирийския цар Азаил;
Nimshi koca Jehoshaphat capa Jehu loh Joram te a taeng. Te vaengah Joram amah neh Israel pum tah Aram manghai Hazael te a hmai lamloh Ramothgilead ah aka mah la om.
15 а цар Иорам беше се върнал в Езраел за да се цери от раните които сирийците му баха нанесли, когато войваше протви сирийския цар Азаил). И рече Ииуй: Ако това е вашето мнение, то да не излезе никой да побегне из града за да отиде и извести това в Езраел.
Tedae manghai Jehoram tah Aram manghai Hazael loh a vathoh thil tih Arammi loh a ngawn vaengkah a hmasoe te toi ham Jezreel la mael. Te vaengah Jehu loh, “Nangmih kah hinglu ni a. om van atah khopuei lamloh hlangyong coe boel saeh. Cet vetih Jezreel ah puen khaw puen lah ve,” a ti.
16 Тогава Ииуй се качи на колесницата та отиде в Езаел, защото Иорам лежеше там. И Юдовият цар Охозия бе слязъл да види Иорама.
Te dongah Jehu te leng dongah ngol tih Jezreel la a caeh caeh vaengah teah te Joram ana yalh coeng. Te vaengah Judah manghai Ahaziah khaw Joram te sawt hamla suntla van.
17 И стражът, който стоеше на кулата в Езраел, когато съгледа дружината на Ииуя, като идеше, рече: Виждам една дружина. И рече Иорам: Вземи конник и прати да ги посрещне; и нака рече: С мир ли идеш?
Te vaengah Jezreel kah rhaltoengim dongah aka pai loh a tawt vaengah Jehu cako te a hmuh. Amah taengla a pawk vaengah tah, “Kai cako ka hmuh,” a ti. Te dongah Jehoram loh, “lengboei te lo,” a ti nah. Te phoeiah amih te doe hamla a tueih tih, “Rhoepnah ham nim?,” a ti nah.
18 Отиде, прочее, конник да го посрещне, и рече: Така казва царят: С мир ли идеш? А Ииуй рече: Що имаш ти с мира? обърни се та иди отзаде ми. И стражарят извести, казвайки: Пратеникът стигна до тях, но не се връща.
Anih te doe hamla marhang dongah aka ngol te cet tih, “Manghai loh he ni a. thui, rhoepnah ham nim?” a ti nah. Tedae Jehu loh rhoepnah te nang hut a? Kai hnuk ah mael palueng,” a ti nah. Te dongah rhaltawt te puen tih, “Puencawn he amih taengla pawk tih ha mael pawh,” a ti nah.
19 Тогава изпрати втори конник, който отиде при тях та рече: Така казва царят: С мир ли идеш? А Ииуй отговори: Що имаш ти се мира? обърни се та иди отзаде ми.
Te dongah a pabae la marhang dongah aka ngol te a tueih tih amih taengla pawk. Te vaengah, “Manghai loh, 'He he rhoepnah ham a?' a ti,” a ti nah. Tedae Jehu loh, “Rhoepnah te khaw nang hut a? Kai hnuk ah mael palueng,” a ti nah.
20 И стражът извести, казвайки: Стигна до тях, но и той не се връща; а канането прилима на карането на Ииуя, Намасиевия син, защото кара като луд.
Rhaltawt te puen bal tih, “Amih taengla a pha dae ha mael pawh. A vainah khaw Nimshi capa Jehu kah a vainah bangla, pavai bangla a vai,” a ti nah.
21 Тогава рече Иорам: Впрегнете. И впрегнаха колесницата му. И Израилевият цар Иорам и Юдовият цар Охозия излязоха, всеки в колесницата си, и отидоха да посрещнат Ииуя, и намериха го в нивата на езраелеца Навутей.
Te dongah Jehoram loh, “Hlah uh laeh,” a ti nah tih amah kah leng neh hlah uh. Te vaengah Israel manghai Jehoram khaw, Judah manghai Ahaziah khaw amah amah kah leng dongah ngol. Te phoeiah Jehu doe hamla thoeih rhoi tih Jezreel Naboth khamyai ah anih nehhum uh.
22 И Иорам, като вия, Ииуя, рече: С мир ли идеш, Ииуе? А той отговори: Какъв мир докле са толкоз вного блудствата и чародействата на майка ти Езавел?
Jehoram loh Jehu te a hmuh van neh, “Jehu, rhoepnah ham a?” a ti nah. Tedae, “Na nu Jezebel kah pumyoihnah neh anih kah sungrhai rhoepsaep dongah rhoepnah ete?” a ti nah.
23 Тогава Иорам обърна юзда та побягна, като думаше на Охозия: Предателство, Охозие!
Jehoram te a kut a palet doela rhaelrham tih Ahaziah te, “Ahaziah hlangthai palat,” a ti nah.
24 А Иий дръпна лъка си с пълна сила та устрели Иорама между плещите му така щото стрелата излезе през сърцето му; а той се пригърби в колесницата си.
Jehu loh a kut neh lii te a phuk tih Jehoram te a ban laklo ah a kah. Te vaengah palaa te a lungkoe lamloh a pawlh pah dongah amah kah leng khuiah pahoi sop uh.
25 Тогава рече Ииуй на военачалника си Видкар: Вземи та го хвърли в оная част от нивата, която пренадлежи на езраелеца Навутей; защото спомни си, че, когато аз и ти яздехме подир баща му Ахаава, Господ произнесе против него това пророчество:
Te vaengah a rhalboei pathum nah Bidkar taengah, “Jezreel Naboth lo kah khamyai ah anih te hal lamtah voei laeh. BOEIPA loh anih ham he olrhuh a thaa te a napa Ahab hnukkah aka ngol rhoi nang neh kai loh poek sih.
26 Не видях ли вчера кръвта на Навутея и кръвта на синовете му, казва Господ? И в тая част от нивата ще ти въздам, казва Господ. Сега, прочее, дигни, хвърли го в тая част, според Господното слово.
Naboth thii neh anih ca rhoek kah thii te BOEIPA olphong bangla hlaem ah ka hmuh pawt nim. Te dongah BOEIPA olphong bangla he khamyai ham te nang taengah kan thuung ni. Te dongah BOEIPA ol bangla anih he khamyai ah hal lamtah voei laeh,” a ti nah.
27 А Юдовият цар Охозия, като видя това побягна през пътя на градинската къща. И ииу се спусна подир него и рече: Поразете тогова в колесницата. И поразиха го в негорнището на Гер, близо до Ивлеам; и той побягна в Магедон и умря там.
Judah manghai Ahaziah loh a hmuh vaengah Bethhaggan longpuei la rhaelrham. Tedae anih hnuk te Jehu loh a hloem tih Ibleam taengkah Gur kham ah tah, “Anih te khaw amah kah leng khuiah ngawn uh,” a ti nah. Te vaengah Megiddo la rhaelrham dae pahoi duek.
28 И слугите му го докараха на колесница ва Ерусалим, погребаха го в гроба му с бащите му в Давидовия град.
Anih te a sal rhoek loh Jerusalem hil a ngol sak tih David khopuei kah amah phuel ah tah anih te a napa rhoek neh a up uh.
29 А Охозия бе се възцарил над Юда в единадесетата година на Иорама Ахаавовия сен.
Ahab capa Joram kah kum hlai khat kum vaengah Ahaziah te Judah soah manghai.
30 Тага Ииуй дойде в Езраел и Езавел като чу начерни клепачите на очите си, накити главата си и надникна през прозореца.
Jehu Jezreel la a pawk daengah Jezebel loh a yaak. Te dongah a mik te mikdum la a khueh tih a lu te akhuem phoeiah bangbuet lamloh a dan.
31 И, като влизаше Ииуй в портата, те рече: С мир ли идеш, ти Зимриевце, убиецо на господаря си?
Jehu te vongka lamloh a kun van neh, “A boei aka ngawn Zimri a sading a?” a ti nah.
32 А той подигна лицето си към прозореца и рече: Кой е от към мене? Кой? И надникнаха към него двама трима скопци.
Te vaengah a maelhmai te bangbuet taengla loe hang tih, “Kai taengah unim, unim?,” a ti. Te dongah anih te imkhoem panit pathum loh a moe thil.
33 И рече: Хвърлете я долу. И те я хвърлиха долу; и пръсна от кръвта й по стената и по конете; и той я сгази.
Tedae, “Anih te tulh la tulh uh,” a ti nah dongah Jezebel te a tulh uh. Te vaengah a thii te pangbueng dong neh marhang dongah a haeh pah. Te phoeiah amah te a suntlae.
34 И като влезе та яде и пи, рече: Идете сега и вижте тая проклета и погребете я, защото е царска дъщеря.
Cet tih a caak a ok phoeiah tah, “Thuep uh lah, thae a phoei thil coeng he, tedae anih he manghai canu ni up uh nawn,” a ti nah.
35 И отидоха да я погребат, но не намериха от нея освен черепа, нозете и дланите на ръцете.
Jezebel te up ham cet uh dae amah te hmuh uh voel pawh. A luhong, a kho neh a kut dongkah kutbom dawk ana om.
36 И когато се върнаха та му явиха това, той рече: Това е словото, което Господ говори чрез слугата Си тесвиеца Илия, като рече: В градския край на Езраел кучетата ще изядат месата на Езавел;
Te dongah mael uh tih a taengla puen uh. Te dongah Jehu loh, “He tah BOEIPA loh a sal Tishbi Elijah kut dongah a thui bangla, 'Jezreel khoyo ah ui rhoek loh Jezebel saa te a caak ni.
37 и трупът на Езавел в градския край на Езраел ще бъде като гной по лицето на полето, така щото не ще да рекат: Това е Езавел.
Jezebel kah rhok he Jezreel khoyo kah lohma rhi ah aek bangla om rhoe om ni, ' a ti ol bangla Jezebel he thui boel saeh,” a ti.
