< 4 Царе 6 >

1 И пророческите ученици казаха на Елисея: Ето сега, мястото, гдето живеем та внимаваме пред тебе е тясно за нас.
Mago zupa kasnampa naga'moza Elisanku amanage hu'naze, Tagrama eta kagranema eme atru huta nemanuna nomo'a osi hu'negeta titipa nehune.
2 Нека отидам, молим, до Иордан, и от там да вземем всеки по една греда да живеем. А той отговори: Идете.
Hagi kagra amne tatresanketa Jodani tintega vuta tamente tamente zafa ome antagitere huta, eme atruma huta manisuna nona kasefa kigahumpi? Hazageno Elisa'a kenona huno, Knareki kema hazaza huta viho.
3 И един от тях каза: Благоволи, моля, да дойдеш и ти със слугата си. И той отговори: Ще дойда.
Anante mago kasnampa ne'mo'a Elisana amanage huno antahige'ne, Muse hugantoanki tagranena amne egahampi? Higeno Elisa'a huno, Izo amane tamagranena vugahue.
4 Отиде, прочее, с тях. И като отидоха до Иордан, сечяха дървета.
Anagema huteno'a Elisa'a zamagrane vige'za, Jodani tinte'ma vute'za, agafa hu'za zafaramina antagi'naze.
5 А един от тях като сечеше среда, желязото падна във водата; и той извика и рече: Ах, господарю мой! то беше взето на заем!
Hianagi kasnampa vahe'pinti mago'zamimo'a zafa nentagigeno sa'ume'amo'a katiramino Jodani timpi fre'ne. Ana higeno kezatino, Oho, kva vahe'nimoka, vahe sau'me zamantahige'na eri'na e'noa saumemo katiramino timpi fre'ne.
6 А Божият човек рече: Где падна? И показа му мястото. Тогава той отсече едно дръвце та го хвърли там; и желязото изплава.
Hanki anante Ra Anumzamofo eri'za ne' Elisa'a amanage hu'ne, Inante saumemo'a ufre'ne, higeno ufre'neama'a asami ankeretegeno, Elisa'a osi zafa azanku'na rukafrino anama ufrenere atregeno ana sasumemo'a timofo avozare mareri'ne.
7 И рече: Вземи си го. И той простря ръка та го взе.
Anama higeno'a Elisa'a huno, Hanki erio, huno higeno ana kasnampa ne'mo'a azana ante henkamuteno ana sa'umena eri'ne.
8 А сирийският цар, като воюваше против Израиля, съветваше се със слугите си, та каза: На еди-кое-си място ще разположа стана си.
Hanki knane knanena Siria kini ne'mo'ma Israeli vahe'ma ha'ma eme huzamanteku'ma nehuno'a, e'ire e'ire seli nonkumara ome anteta mani'neta Israeli vahera hara huzmantegahune huno sondia vahete kva vahe'age zamavaretru huno kea anaki'ne.
9 Тогава Божият човек прати до Израилевия цар да кажат: Пази се да не минеш през това място, защото сирийците са слезли там.
Hianagi Ra Anumzamofo eri'za ne' Elisa'a Israeli kini netega anage huno kea atrente'ne, Siria vahe'mo'za hahuranteku seli nonkuma eme antazanki kva hu'nenka e'irega ovuo huno asamitere hu'ne.
10 И Израилевият цар прати до мястото, за което Божият човек му каза и го предупреди; и опази се от там не еднъж, нито дваж.
Anagema higeno'a, Israeli kini ne'mo'a sondia vahe'a huzmantege'za vu'za Elisa'ma zamasamirera ome kva hutere hu'naze. Rama'a zupa ana hutere hu'naze.
11 И сърцето на сирийския цар се смути поради това нещо; за туй свика слугите си та из каза: Не щете ли да ми обадите, кой от нашите е за Израилевия цар?
Anama nehazageno'a, Siria kini ne'mofona tusi rimpahe'ne. Ana higeno Siria kini ne'mo'a, sondia vahete ugagota kva vahera kehige'za azageno amanage huno zamantahige'ne, ina ne'mo Israeli kini netega anteno, tagrama huna kea ome nesamifi nasamiho?
12 А един от слугите му каза: Никой, господарю мой царю; но пророкът, който е в Израиля, Елисей, известява на Израилевия цар думите, които говориш в спалнята си.
Higeno mago eri'za vahe'amo'a asmino, a'o tagra ome nosamunanki Israelima mani'nea kasnampa ne' Elisa agra Israeli kini nera nesamiankino, nemsampinkama oku'ama hana nanekenena nentahino agra nesamie.
13 И рече: Идете, научете се где е, зада пратя да го заловят. И известиха му казвайки: Ето, в Дотан е.
Anagema higeno'a, kini ne'mo'a eri'za vahe'a zamasamino, inantega Elisa'a mani'nefi ome haketa ketenke'na sondia vahe huzmanta'nena vu'za ome avre'za amare eho. Hige'za vu'za ome hake'za kefore hute'za e'za anage hu'naze, Agra Dotani kumate mani'ne.
14 Тогава той прати там коне, колесници и голяма войска, които дойдоха през нощта и обиколиха града.
Higeno kini ne'mo'a tusi sondia vahe krerafane, hosi afutamine, karisiramine zamatrege'za kenage Dotani vu'za ana rankumara kafo ome ante'za avazagi kagi'naze.
15 И на слутринта, когато слугата на Божия човек стана та излезе, ето, войска с коне и колесници беше обиколила града. И рече му слугата му: Ах, господарю мой! Какво ще правим?
Hanki Anumzamofo eri'za ne' Elisa kato ne'mo'a nanterana atiramino keana, Siria sondia vahe'mo'za karisine, hosi afu'zmine emani'ne'za ana kumara avazigaginte'nageno zamage'ne. Ana huteno otino anage hu'ne, Oho kva vahe'nimoka, Siria vahe'mo'za tavazagi kagi'nazanki, tagra na'a hugahune?
16 А той отговори: Не бой се, защото ония, които са с нас, важат повече от ония, които са с тях.
Higeno Elisa'a amanage huno asami'ne, Kagra korora osuo. Na'ankure tagri kazigama mani'namo'za zamagrira zamagatere'za rama'a mani'naze.
17 И помоли се Елисей, казвайки: Моля Ти се, Господи, отвори му очите за да види. И Господ отвори очите на слугата та видя, и, ето, хълмът бе пълен с огнени коне и колесници около Елисея.
Anante Elisa'a nunamuna amanage huno hu'ne, Ra Anumzamoka muse hugantoanki avua erihari hugeno keno, higeno Ra Anumzamo'a avua erihari higeno keana, mani'nampi me'nea agonaramimpina tusi'a hosi afutamimo'ene, tevenefake karisiramimo Elisana megaginte'negeno ke'ne.
18 И когато слязоха към врага, Елисей се помоли Господу казвайки: Моля Ти се, порази тия люде със слепота. И порази ги със слепота, според както каза Елисей.
Hagi anante Siria sondia vahe'mo'za agrama mani'neregama erami tava'oma nehazageno'a, Elisa'a amanage huno Ra Anumzamofontega nunamuna hu'ne, Ra Anumzamoka ama sondia vahe'mokizmia zamavua erisu huo, huno higeno Elisa'ma hia kante, Ra Anumzamo'a sondia vahe'mokizmi zamavua erisu hu'ne.
19 Тогава Елисей им рече: Не е тоя пътят, нито е тоя градът: дойдете подир мене, и ще ви заведа при човека, когото търсите. И отведе ги в Самария.
Higeno Elisa'a amanage huno ana sondia vahe'mokizmia zamasami'ne, Kana hazagreta ru kumate e'naze. Hu'negu namage navaririta enke'na anama kenaku'ma aza ne'mofonte tamavre'na va'neno. Anage hige'za Elisana amage vazageno zamavareno Sameria rankumate vu'ne.
20 И когато стигнаха в Самария, Елисей рече: Господи, отвори очите на тези за да видят. И Господ отвори очите им, та видяха; и, ето, бяха всред Самария.
Hagi anama Sameria rankumapima ufretazageno'a, Elisa'a amanage hu'ne, Ra Anumzamoka ama sondia vahe'mokizmi zamavua erihari huge'za ete keho. Higeno Ra Anumzamo'a zamavua ete erihari hige'za kazana zamagra Sameria kumamofo amu'nompi mani'naze.
21 А когато ги видя, Израилевият цар рече на Елисея: Да ги поразя ли, татко? да ги поразя ли?
Anama hazazama Israeli kini ne'mo'ma negeno'a, Elisana amanage huno asami'ne, Nenfaga hu i'zo huge'na ama vahera zamahe fri'neno?
22 А той отговори: Не ги поразявай. Поразил ли би ти ония, които би пленил с меча си и с лъка си? Сложи им хляб и вода, за да ядат и пият; и нека отидат при господаря си.
Higeno Elisa'a kenona'a amanage hu'ne, kagra ozamahegahane. Na'ankure kazinuti'ene atireti'ma ha'ma hunka zamavrana vahera, zamahe nofrine. E'ina hu'negu ne'zane tine nezaminka zamatrege'za kinizmima mani'nerega ete viho.
23 И така, той им сложи много ястия; и след като ядоха и пиха, пусна ги, та отидоха при господаря си. И сирийските чети не дойдоха вече в Израилевата земя.
Higeno Israeli kini ne'mo'a tusi'a ne'za ana sondia vahera krezmantage'za, ana ne'zane tinena nevagama retazageno, huzmantege'za ete kini zamimo'ma Siriama mani'nerege vu'naze. Ana hige'za Siria sondia vahe'mo'za mago'enena e'za Israeli vahera rohura eme ozami'naze.
24 А след това, сирийският цар Венадад събра цялата си войска и дойде та обсади Самария.
Hanki henka, mago'a kafua evutegeno, Siria kini ne' Ben-Hadati'a maka sondia vahe'a zamazeri tru hutege'za, vu'za Sameria kumara ha' huzamantenaku ome kafonte'za avazagigagi'naze.
25 И стана голям глад в Самария; защото, ето, обсаждаха я докле една оселова глава се продаваше за осемдесет сребърника, и четвърт кав гълъбова тор, за пет сребърника.
Hagi za'za kna Siria vahe'mo'za Sameria kumara kafo ante'za avazagigagi zamantazage'za, vu'za e'za hu'za ne'zama eri'za nekana omanegeno, Sameria kumapina tusi'a zamagatontoza fore hu'ne. Higeno mago vahe'mo'ma tonki afu'mofo aseni'ama mizama hu'naku'ma hu'neana, kna'amo'a 0.9kilo hu'nea silva zagoreti miza nehu'za, namamofo rifa'a kna'amo'ma 63gremi hu'neana, kna'amo'a 57gremi hu'nea silva zagoreti mizase avamente vu'ne.
26 И като заминаваше Израилевият цар по стената, една жена извика към него и каза: Помогни, господарю мой, царю!
Ana'ma higeno mago zupa Israeli kini ne'mo'a have keginamofo agofetu enevigeno mago a'mo'a kezatino, kini'nimoka muse hugantoanki, naza huo.
27 А той рече: Ако Господ не ти помогне, от где ще ти помогна аз? от гумното ли, или от лина?
Anage higeno kini ne'mo'a amanage huno asmi'ne, Ra Anumzamo'ma kazama nosanige'na, nagra nankna hu'na kaza hugahue? Kagrama antahinana witima neharaza kumapinti witia eri kamige, wainima regatatima nehaza kumapintira wainia eri'na kaza hugahuo? A'o anara osugahue.
28 И царят рече: Що имаш? А тя отговори: Тая жена ми рече: Дай твоя син да го изядем днес, а утре ще изядем моя син.
Anante ana kini ne'mo'a ana ara antahigeno, Nagra na'a hugante'nuegu nehane? Higeno ana a'mo'a kini nera asmino, Ama a'mo'a nagriku huno, ne'mofavreka'a menina ahegeta neteta, okina nagra ne'mofavreni'a ahesugeta negahu'e hu'ne.
29 И тъй сварихме моя син та го изядохме; и на следния денй рекох: Дай твоя син да го изядем; а тя скри сина си.
Hige'na nagra mofavre'ni'a ahogeta kavofi kreta neteta, anante knazupa agri nonte vu'na, kagra mofavre'ka'a ahegeta na'mneno hu'na huana, agra mofavre'a azeri fraki'ne.
30 И като чу царят думите на жената, раздра дрехите си; и като минаваше по стената, людете видяха, и, ето, извътре имаше вретище върху снагата му.
Higeno ana a'mofo kema kini ne'mo'ma nentahino'a, avatera asunku kukena hu'neno, amegama antani'nea kini zaza kukena'a tagato tugutu nehuno, ana have keginamofo agofetu nevige'za, ke'naze.
31 Тогава рече: Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако главата на Елисея, Сафатовия син, остане на него днес.
Anante kini ne'mo'a amanage hu'ne, Amama e'neruna knazamofo agafa'a Elisa mani'ne. E'ina hu'negu nagra menina Sarafati kumateti ne' Elisana ananke akafrigahue. Ana'ma osanugeno'a, Anumzamo'a ama ana knare okina nagrira nazeri havizantfa hugahie.
32 А когато изпрати мъж от служещите му, Елисей седеше в къщата си и старейшините седяха с него; но преди да стигне пратеникът при него, той рече на старейшините: Виждате ли как тоя син на убийцата прати да ми отнемат главата? Гедайте, щом дойде пратеникът, затворете вратата и спрете го при вратата: тропота на нозете на господаря му не е ли подир него?
Hagi kini ne'mo'ma anagema huteno'a, mago eri'za vahe huntegeno Elisa'ma mani'nerega vu'ne. Hanki ana zupa Elisa'a noma'afi Israeli ranra kva vahe'ene atru hu'za mago'a zanku keaga nehu'za mani'nazageno, kini ne'mo'ma huntegeno ugota huno vu'nea eri'za nera uohanati'negeno, Elisa'a ana ranra kva vahetamina amanage huno zamasami'ne, Vahe'ma zamahe fri kini ne'mofo mofavremo'a, nagri nananke akafrinogu mago vahe huntegeno ne-e. Hianagi ana ne'ma esanigeta, kafa erigita rentrako hinkeno, nompina emareorino. Anama hanageno'a, kini ne'mo'a agra'a ana nera avaririno egahie.
33 И докато още говореше с тях, ето, пратеникът слезе при него; а царят го предвари и каза: Ето, от Господа е това зло; какво има да се надея вече на Господа?
Hagi Elisa'a ana keaga huvaga orenegeno, kini ne'mofo kema erino vuno e'noma hu eri'za ne'mo'a agrite eramino e'ne. Hagi anante kini ne'mo'enena eno amanage hu'ne, Ra Anumzamo'a ama knazana atregeno tagritera efore nehie. Ana nehigu mago knare'zana Ra Anumzamo'a tagrira taza osugahiankina agrira mago'enena avegante'na omanigahue.

< 4 Царе 6 >