4 Царе 6
1 И пророческите ученици казаха на Елисея: Ето сега, мястото, гдето живеем та внимаваме пред тебе е тясно за нас.
And the sons of the prophets said to Elisha, Behold now, the place where we dwell before thee is too confined for us.
2 Нека отидам, молим, до Иордан, и от там да вземем всеки по една греда да живеем. А той отговори: Идете.
Let us go, we pray thee, to the Jordan, and every man take a beam from there, and let us make us a place there, where we may dwell. And he answered, Go ye.
3 И един от тях каза: Благоволи, моля, да дойдеш и ти със слугата си. И той отговори: Ще дойда.
And one said, Be pleased, I pray thee, to go with thy servants. And he answered, I will go.
4 Отиде, прочее, с тях. И като отидоха до Иордан, сечяха дървета.
So he went with them. And when they came to the Jordan, they cut down wood.
5 А един от тях като сечеше среда, желязото падна във водата; и той извика и рече: Ах, господарю мой! то беше взето на заем!
But as one was felling a beam, the axe-head fell into the water. And he cried, and said, Alas, my master! For it was borrowed.
6 А Божият човек рече: Где падна? И показа му мястото. Тогава той отсече едно дръвце та го хвърли там; и желязото изплава.
And the man of God said, Where did it fall? And he showed him the place. And he cut down a stick, and cast it in there, and made the iron to float.
7 И рече: Вземи си го. И той простря ръка та го взе.
And he said, Take it up to thee. So he put out his hand, and took it.
8 А сирийският цар, като воюваше против Израиля, съветваше се със слугите си, та каза: На еди-кое-си място ще разположа стана си.
Now the king of Syria was warring against Israel, and he took counsel with his servants, saying, In such and such a place shall be my camp.
9 Тогава Божият човек прати до Израилевия цар да кажат: Пази се да не минеш през това място, защото сирийците са слезли там.
And the man of God sent to the king of Israel, saying, Beware that thou not pass such a place, for the Syrians are coming down there.
10 И Израилевият цар прати до мястото, за което Божият човек му каза и го предупреди; и опази се от там не еднъж, нито дваж.
And the king of Israel sent to the place which the man of God told him and warned him of. And he saved himself there, not once nor twice.
11 И сърцето на сирийския цар се смути поради това нещо; за туй свика слугите си та из каза: Не щете ли да ми обадите, кой от нашите е за Израилевия цар?
And the heart of the king of Syria was greatly troubled for this thing, and he called his servants, and said to them, Will ye not show me which of us is for the king of Israel?
12 А един от слугите му каза: Никой, господарю мой царю; но пророкът, който е в Израиля, Елисей, известява на Израилевия цар думите, които говориш в спалнята си.
And one of his servants said, No, my lord, O king, but Elisha, the prophet who is in Israel tells the king of Israel the words that thou speak in thy bedchamber.
13 И рече: Идете, научете се где е, зада пратя да го заловят. И известиха му казвайки: Ето, в Дотан е.
And he said, Go and see where he is that I may send and fetch him. And it was told him, saying, Behold, he is in Dothan.
14 Тогава той прати там коне, колесници и голяма войска, които дойдоха през нощта и обиколиха града.
Therefore he sent there horses, and chariots, and a great army. And they came by night, and encompassed the city about.
15 И на слутринта, когато слугата на Божия човек стана та излезе, ето, войска с коне и колесници беше обиколила града. И рече му слугата му: Ах, господарю мой! Какво ще правим?
And when the servant of the man of God was risen early, and gone forth, behold, an army with horses and chariots was round about the city. And his servant said to him, Alas, my master! What shall we do?
16 А той отговори: Не бой се, защото ония, които са с нас, важат повече от ония, които са с тях.
And he answered, Fear not, for those who are with us are more than those who are with them.
17 И помоли се Елисей, казвайки: Моля Ти се, Господи, отвори му очите за да види. И Господ отвори очите на слугата та видя, и, ето, хълмът бе пълен с огнени коне и колесници около Елисея.
And Elisha prayed, and said, Jehovah, I pray thee, open his eyes that he may see. And Jehovah opened the eyes of the young man, and he saw. And, behold, the mountain was full of horses and chariots of fire round about Elisha.
18 И когато слязоха към врага, Елисей се помоли Господу казвайки: Моля Ти се, порази тия люде със слепота. И порази ги със слепота, според както каза Елисей.
And when they came down to him, Elisha prayed to Jehovah, and said, Smite this people, I pray thee, with blindness. And he smote them with blindness according to the word of Elisha.
19 Тогава Елисей им рече: Не е тоя пътят, нито е тоя градът: дойдете подир мене, и ще ви заведа при човека, когото търсите. И отведе ги в Самария.
And Elisha said to them, This is not the way, neither is this the city. Follow me, and I will bring you to the man whom ye seek. And he led them to Samaria.
20 И когато стигнаха в Самария, Елисей рече: Господи, отвори очите на тези за да видят. И Господ отвори очите им, та видяха; и, ето, бяха всред Самария.
And it came to pass, when they came into Samaria, that Elisha said, Jehovah, open the eyes of these men that they may see. And Jehovah opened their eyes, and they saw. And, behold, they were in the midst of Samaria.
21 А когато ги видя, Израилевият цар рече на Елисея: Да ги поразя ли, татко? да ги поразя ли?
And the king of Israel said to Elisha, when he saw them, My father, shall I smite them? Shall I smite them?
22 А той отговори: Не ги поразявай. Поразил ли би ти ония, които би пленил с меча си и с лъка си? Сложи им хляб и вода, за да ядат и пият; и нека отидат при господаря си.
And he answered, Thou shall not smite them. Would thou smite those whom thou have taken captive with thy sword and with thy bow? Set bread and water before them that they may eat and drink, and go to their master.
23 И така, той им сложи много ястия; и след като ядоха и пиха, пусна ги, та отидоха при господаря си. И сирийските чети не дойдоха вече в Израилевата земя.
And he prepared great provision for them. And when they had eaten and drunk, he sent them away, and they went to their master. And the bands of Syria came no more into the land of Israel.
24 А след това, сирийският цар Венадад събра цялата си войска и дойде та обсади Самария.
And it came to pass after this, that Benhadad king of Syria gathered all his army, and went up, and besieged Samaria.
25 И стана голям глад в Самария; защото, ето, обсаждаха я докле една оселова глава се продаваше за осемдесет сребърника, и четвърт кав гълъбова тор, за пет сребърника.
And there was a great famine in Samaria. And, behold, they besieged it until a donkey's head was sold for eighty pieces of silver, and the fourth part of a kab of dove's dung for five pieces of silver.
26 И като заминаваше Израилевият цар по стената, една жена извика към него и каза: Помогни, господарю мой, царю!
And as the king of Israel was passing by upon the wall, a woman cried out to him, saying, Help, my lord, O king.
27 А той рече: Ако Господ не ти помогне, от где ще ти помогна аз? от гумното ли, или от лина?
And he said, If Jehovah does not help thee, from where shall I help thee? Out of the threshing-floor, or out of the winepress?
28 И царят рече: Що имаш? А тя отговори: Тая жена ми рече: Дай твоя син да го изядем днес, а утре ще изядем моя син.
And the king said to her, What troubles thee? And she answered, This woman said to me, Give thy son that we may eat him today, and we will eat my son tomorrow.
29 И тъй сварихме моя син та го изядохме; и на следния денй рекох: Дай твоя син да го изядем; а тя скри сина си.
So we boiled my son, and ate him. And I said to her on the next day, Give thy son that we may eat him. And she has hid her son.
30 И като чу царят думите на жената, раздра дрехите си; и като минаваше по стената, людете видяха, и, ето, извътре имаше вретище върху снагата му.
And it came to pass, when the king heard the words of the woman, that he tore his clothes (now he was passing by upon the wall). And the people looked, and, behold, he had sackcloth inside upon his flesh.
31 Тогава рече: Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако главата на Елисея, Сафатовия син, остане на него днес.
Then he said, God do so to me, and more also, if the head of Elisha the son of Shaphat shall stand on him this day.
32 А когато изпрати мъж от служещите му, Елисей седеше в къщата си и старейшините седяха с него; но преди да стигне пратеникът при него, той рече на старейшините: Виждате ли как тоя син на убийцата прати да ми отнемат главата? Гедайте, щом дойде пратеникът, затворете вратата и спрете го при вратата: тропота на нозете на господаря му не е ли подир него?
But Elisha was sitting in his house, and the elders were sitting with him. And the king sent a man from before him, but before the messenger came to him, he said to the elders, Do ye see how this son of a murderer has sent to take away my head? Look, when the messenger comes, shut the door, and hold the door fast against him. Is not the sound of his master's feet behind him?
33 И докато още говореше с тях, ето, пратеникът слезе при него; а царят го предвари и каза: Ето, от Господа е това зло; какво има да се надея вече на Господа?
And while he was yet talking with them, behold, the messenger came down to him, and he said, Behold, this evil is of Jehovah. Why should I wait for Jehovah any longer?
