4 Царе 4

1 А една от жените на пророческите ученици извика към Елисея и каза: Слугата ти мъж ми умря; и ти знаеш, че слугата ти се боеше от Господа; а заимодавецът дойде да вземе за себе си двата ми сина за роби.

Now a wife from among the wives of the sons of the prophets cried out to Elisha, saying, "Your servant my husband is dead, and you know that your servant feared Jehovah, but the creditor has come to take for himself my two children to be his slaves."

2 И Елисей й каза: Що да ти сторя? Кажи ми що имаш в къщи? А тя рече: Слугинята ти няма нищо в къщи, освен един съд с дървено масло.

Then Elisha said to her, "What shall I do for you? Tell me, what do you have in the house?" And she said, "Your servant has nothing in the house, except a small jar of oil."

3 И рече: Иди, вземи на заем вън, от всичките си съседи, съдове празни съдове, вземи не малко.

Then he said, "Go, ask for containers from outside, from all your neighbors, empty containers.

4 Сетне влез и затвори вратата зад себе си и зад синовете си, и наливай от маслото във всички тия съдове, и пълните туряй на страна.

Then go in and shut the door behind yourself and your sons and pour into all these containers, and you are to set each one aside when it is full."

5 И тъй, та си отиве от него та затвори вратата зад себе си и зад синовете си; и те донасяха съдовете при нея, а тя наливаше.

So she left him and shut the door behind herself and her sons; they kept bringing her containers, and she kept pouring.

6 И като се напълниха съдовете, рече на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той й рече: Няма друг съд. И маслото престана.

Now it came to pass, when the vessels were full, that she said to her son, "Bring me another container." But he said to her, "There aren't any more." Then the oil stopped flowing.

7 Тогава тя дойде та извести на Божия човек. И той рече: Иди, продай маслото та плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти.

Then she came and told the man of God, and he said, "Go, sell the oil and pay your debt, and you and your sons can live on the rest."

8 И един ден Елисей замина в Сунам, гдето имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти заминаваше свръщаше там, за да яде хляб.

Now it happened one day that Elisha traveled to Shunem, where there was a prominent woman, who urged him to eat some food. so whenever he passed by, he would stop in there to eat some food.

9 Сетне жената рече на мъжа си: Ето сеха, познавам че този, който постоянно наминава у нас, е свет Божий човек.

And she said to her husband, "Look now, I know that this is a holy man of God who often passes by us.

10 Да направим, моля една малка стаичка на стената, и да турим в нея за него легло и маса и стол и светилник, за да свръща там, когато дохожда при нас.

Please, let's make a little room on the wall, and let's set up a bed, a table, a chair, and a lamp for him there, so that whenever he comes to us, he can stay there."

11 И един ден, като дойде там и свърна в стаичката та лежеше в нея,

Now it happened one day he came there, and he turned into the upper room and rested.

12 рече на слугата си Гиезия: Повикай тая сунамка. И повика я, и тя застана пред него.

And he said to Gehazi his servant, "Call this Shunammite." So he called for her and she stood before him.

13 И рече Гиезия: Кажи й сега: Етой, ти си положила всички тия грижи за нас; що да се говори за тебе на царя или на военачалника. А тя отговори: Аз живея между своите люде.

And he said to him, "Say now to her, 'Look, you have gone to all this trouble for us. What can I do for you? Can I put in a good word for you to the king, or to the commander of the army?'" She answered, "I have a home among my own people."

14 Тогава рече: Що, прочее, да сторим за нея? А гиезиий отговори: Наистина тя няма син, а мъжът й е стар.

So he said, "What then can I do for her?" And Gehazi replied, "Actually, she has no son, and her husband is old."

15 И рече: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата.

Then he said, "Call her." And when he had called her, she stood in the doorway.

16 И Елисей й рече: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си.

And he said, "At this season, when the time comes around, you will be holding a son." And she said, "No, my lord, man of God, do not lie to your servant."

17 Но жената зачна и роди син на другата година по същото време, както й рече Елисей.

But the woman conceived, and bore a son at that season, when the time came around, just as Elisha had said to her.

18 И когато порасна детето, излезе един ден към баща си при жетварите.

And the child grew and it happened one day that he went out to his father to the harvest workers.

19 И рече на баща си: Главата ми! главата ми! А той рече на един от момците: Занеси го при майка му.

And he said to his father, "My head, my head." And he said to his servant, "Carry him to his mother."

20 И като го взе занесе го при маяка му; и детето седна на коленете й до пладне, и тогава умря.

And when he had taken him and brought him to his mother, he sat on her lap until noon, and died.

21 И тя се качи та го положи на леглото на Божия човек, и като зетвори вратата след него, излезе.

Then she went up and put him on the bed of the man of God and shut the door behind him and left.

22 Тогава повика мъжа си и рече: Изпрати ми, моля, един от момците и една от ослиците, за да тичам при Божия човек и да се върна.

Then she called to her husband and said, "Please send me one of the servants and one of the donkeys, that I may run to the man of God and then return."

23 А той рече: Защо да отидеш днес при него? не е нито нов месец, нито събота. А тя рече: Бъди спокоен.

But he said, "Why would you want to see him today? It is not the new moon or Sabbath." And she said, "It's alright."

24 Тогава оседла ослицата, и рече на слугата си: Карай и бързай; не забравяй карането заради мене освен ако ти заповядвам.

Then she saddled a donkey, and said to her servant, "Lead on; do not slow down for me unless I tell you."

25 И тъй, стана та отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя от далеч, рече на слугата си Гиезия: Ето там сунамката!

So she went and came to the man of God at Mount Carmel. So it happened when the man of God saw her afar off, that he said to Gehazi his servant, "Look, there is the Shunammite.

26 Сега, прочее, тичай да я посрещнеш и кажи й: Добре ли си? добре ли е мъжът ти? Дабре ли е детето? А тя отговори: Добре.

Please run now to meet her and ask her, 'Is it well with you? Is it well with your husband? Is it well with the child?'" And she answered, "It is well."

27 А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му; а Гиезий се приближи, за да я оттласне. Но Божият човек рече: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея: А Господ е скрил причината от мене, и не ми я е явил.

But when she came to the man of God to the mountain, she grabbed hold of his feet. And Gehazi came near to push her away, but the man of God said, "Leave her alone, for she is in severe anguish, and Jehovah has hidden it from me and has not told me."

28 А тя рече: Искала ли съм син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи?

Then she said, "Did I ask a son from my lord? Did I not say, 'Do not mislead me?'"

29 Тогава Елисей рече на Гиезия: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка, та иди; ако срещнеш човек, да го не поздравиш, а ако те поздрави някой, да ме не отговаряш; и положи тоягата ми върху лицето на детето.

Then he said to Gehazi, "Tuck your cloak into your belt, and take my staff in your hand, and go. If you meet anyone, do not greet him, and if anyone greets you, do not reply. And lay my staff on the face of the child."

30 А майката на детето рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, той стана та отиде подир нея.

But the mother of the child said, "As Jehovah lives and as your soul lives, I will not leave you." So he arose and followed her.

31 А Гиезия мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но нямаше ни глас, нито слушане. Затова се върна да го посрещне и му извести казвайко: Детето не се събуди.

Now Gehazi went on ahead of them and placed the staff on the face of the child, but there was no sound or response. Therefore he came back to meet him and told him, saying, "The child did not wake up."

32 И когато влезе Елисей в къщата, ето детето умряло, положено на леглото му.

When Elisha arrived at the house, look, the child was dead, lying on his bed.

33 Влезе, прочее, та затвори вратата зат тях двамата, и помоли се Господу.

So he went in and shut the door on the two of them and prayed to Jehovah.

34 Тогава се качи та легна върху детето, и като тури устата си върху неговите уста, и рацете си върху неговите ръце простря се върху него; и стопли се тялото на детето.

Then he got up and lay on the child, and put his mouth on his mouth, and his eyes on his eyes, and his hands on his hands, and he stretched himself upon him, and the body of the child grew warm.

35 После се оттегли та ходеше насам натам из къщата, тогава пак се качи та се простря върху него; и детето кихна седем пъти, и детето отвори очите си.

Then he returned and walked in the house once back and forth, and went up and stretched himself upon him, and the child sneezed seven times and the child opened his eyes.

36 И Елисай извика Гиезия и рече: Повикай тая сунамка. И повика я; и когато влезе при него, рече й: Вземи сина си.

Then he called to Gehazi and said, "Call this Shunammite." So he called her. When she had come in to him, he said, "Pick up your son."

37 И тя влезе, падна на нозете му та се поклони до земята, и дигна сина си те излезе.

Then she came in and fell at his feet and bowed herself to the ground. Then she picked up her son and left.

38 Пак дойде Елисей в Галгал, когато имаше глад в земята; и като седяха пред него пророческите ученици, та го слушаха, рече на слугата си: Тури големия котел та свари вариво за пророческите ученици.

Now Elisha came again to Gilgal, while there was a famine in the land. And the sons of the prophets were sitting before him, and he said to his servant, "Put on the large pot, and boil stew for the sons of the prophets."

39 Затова, един излезе на полето за да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички, та напълни дрехата си, и се върна и ги наряза в котела с варивото, понеже не знаеха, че са отровни.

Then one of them went out into the field to gather herbs and found a wild vine, and gathered as many of its gourds as his garment would hold, and came and cut them up into the pot of stew, for he was unaware what it was.

40 После сипаха на човеците да ядат; а като ядоха от варивото извикаха, казвайки: Божий човече, смърт има в котела! И не можаха да ядат от него.

So they poured out for the men to eat. Now it happened, as they were eating of the stew, that they cried out, and said, "Man of God, there is death in the pot." And they could not eat it.

41 А той рече: Тогава донесете брашно. И като го хвърли в котела рече: Сипи на людете да ядат. И нямаше нищо отровно в котела.

But he said, "Bring some flour." And he threw it into the pot and said, "Pour it out for the people, that they may eat." And there was no harm in the pot.

42 В това време един човек от Ваалселиса дойде та донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемичени хляба и пресни класове жито небелени. И рече: Дай на людете да ядат.

Now a man from Baal Shalishah came and brought the man of God bread of the first fruits, twenty loaves of barley, and fresh ears of grain in his sack. And he said, "Give to the people, that they may eat."

43 И слугата му рече: Що! да сложа ли това пред стотина човека? А той каза: Дай на людете да ядат, защото така казва Господ: Ще се нахранят и ще остане излишък.

But his servant said, "What, should I set this before a hundred men?" So he said, "Give them to the people so that they may eat, for thus says Jehovah, 'They will eat, and will have some left over.'"

44 Тогава той сложи пред тях, та се нахраниха, и остана излишък, според Господното слово.

So he set it before them, and they ate, and had some left over, according to the word of Jehovah.