4 Царе 4
1 А една от жените на пророческите ученици извика към Елисея и каза: Слугата ти мъж ми умря; и ти знаеш, че слугата ти се боеше от Господа; а заимодавецът дойде да вземе за себе си двата ми сина за роби.
有一个先知门徒的妻哀求以利沙说：“你仆人—我丈夫死了，他敬畏耶和华是你所知道的。现在有债主来，要取我两个儿子作奴仆。”
2 И Елисей й каза: Що да ти сторя? Кажи ми що имаш в къщи? А тя рече: Слугинята ти няма нищо в къщи, освен един съд с дървено масло.
以利沙问她说：“我可以为你做什么呢？你告诉我，你家里有什么？”她说：“婢女家中除了一瓶油之外，没有什么。”
3 И рече: Иди, вземи на заем вън, от всичките си съседи, съдове празни съдове, вземи не малко.
以利沙说：“你去，向你众邻舍借空器皿，不要少借；
4 Сетне влез и затвори вратата зад себе си и зад синовете си, и наливай от маслото във всички тия съдове, и пълните туряй на страна.
回到家里，关上门，你和你儿子在里面将油倒在所有的器皿里，倒满了的放在一边。”
5 И тъй, та си отиве от него та затвори вратата зад себе си и зад синовете си; и те донасяха съдовете при нея, а тя наливаше.
于是，妇人离开以利沙去了，关上门，自己和儿子在里面；儿子把器皿拿来，她就倒油。
6 И като се напълниха съдовете, рече на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той й рече: Няма друг съд. И маслото престана.
器皿都满了，她对儿子说：“再给我拿器皿来。”儿子说：“再没有器皿了。”油就止住了。
7 Тогава тя дойде та извести на Божия човек. И той рече: Иди, продай маслото та плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти.
妇人去告诉神人，神人说：“你去卖油还债，所剩的你和你儿子可以靠着度日。”
8 И един ден Елисей замина в Сунам, гдето имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти заминаваше свръщаше там, за да яде хляб.
一日，以利沙走到书念，在那里有一个大户的妇人强留他吃饭。此后，以利沙每从那里经过就进去吃饭。
9 Сетне жената рече на мъжа си: Ето сеха, познавам че този, който постоянно наминава у нас, е свет Божий човек.
妇人对丈夫说：“我看出那常从我们这里经过的是圣洁的神人。
10 Да направим, моля една малка стаичка на стената, и да турим в нея за него легло и маса и стол и светилник, за да свръща там, когато дохожда при нас.
我们可以为他在墙上盖一间小楼，在其中安放床榻、桌子、椅子、灯台，他来到我们这里，就可以住在其间。”
11 И един ден, като дойде там и свърна в стаичката та лежеше в нея,
一日，以利沙来到那里，就进了那楼躺卧。
12 рече на слугата си Гиезия: Повикай тая сунамка. И повика я, и тя застана пред него.
以利沙吩咐仆人基哈西说：“你叫这书念妇人来。”他就把妇人叫了来，妇人站在以利沙面前。
13 И рече Гиезия: Кажи й сега: Етой, ти си положила всички тия грижи за нас; що да се говори за тебе на царя или на военачалника. А тя отговори: Аз живея между своите люде.
以利沙吩咐仆人说：“你对她说：你既为我们费了许多心思，可以为你做什么呢？你向王或元帅有所求的没有？”她回答说：“我在我本乡安居无事。”
14 Тогава рече: Що, прочее, да сторим за нея? А гиезиий отговори: Наистина тя няма син, а мъжът й е стар.
以利沙对仆人说：“究竟当为她做什么呢？”基哈西说：“她没有儿子，她丈夫也老了。”
15 И рече: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата.
以利沙说：“再叫她来。”于是叫了她来，她就站在门口。
16 И Елисей й рече: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си.
以利沙说：“明年到这时候，你必抱一个儿子。”她说：“神人，我主啊，不要那样欺哄婢女。”
17 Но жената зачна и роди син на другата година по същото време, както й рече Елисей.
妇人果然怀孕，到了那时候，生了一个儿子，正如以利沙所说的。
18 И когато порасна детето, излезе един ден към баща си при жетварите.
孩子渐渐长大，一日到他父亲和收割的人那里，
19 И рече на баща си: Главата ми! главата ми! А той рече на един от момците: Занеси го при майка му.
他对父亲说：“我的头啊，我的头啊！”他父亲对仆人说：“把他抱到他母亲那里。”
20 И като го взе занесе го при маяка му; и детето седна на коленете й до пладне, и тогава умря.
仆人抱去，交给他母亲；孩子坐在母亲的膝上，到晌午就死了。
21 И тя се качи та го положи на леглото на Божия човек, и като зетвори вратата след него, излезе.
他母亲抱他上了楼，将他放在神人的床上，关上门出来，
22 Тогава повика мъжа си и рече: Изпрати ми, моля, един от момците и една от ослиците, за да тичам при Божия човек и да се върна.
呼叫她丈夫说：“你叫一个仆人给我牵一匹驴来，我要快快地去见神人，就回来。”
23 А той рече: Защо да отидеш днес при него? не е нито нов месец, нито събота. А тя рече: Бъди спокоен.
丈夫说：“今日不是月朔，也不是安息日，你为何要去见他呢？”妇人说：“平安无事。”
24 Тогава оседла ослицата, и рече на слугата си: Карай и бързай; не забравяй карането заради мене освен ако ти заповядвам.
于是备上驴，对仆人说：“你快快赶着走，我若不吩咐你，就不要迟慢。”
25 И тъй, стана та отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя от далеч, рече на слугата си Гиезия: Ето там сунамката!
妇人就往迦密山去见神人。 神人远远地看见她，对仆人基哈西说：“看哪，书念的妇人来了！
26 Сега, прочее, тичай да я посрещнеш и кажи й: Добре ли си? добре ли е мъжът ти? Дабре ли е детето? А тя отговори: Добре.
你跑去迎接她，问她说：你平安吗？你丈夫平安吗？孩子平安吗？”她说：“平安。”
27 А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му; а Гиезий се приближи, за да я оттласне. Но Божият човек рече: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея: А Господ е скрил причината от мене, и не ми я е явил.
妇人上了山，到神人那里，就抱住神人的脚。基哈西前来要推开她，神人说：“由她吧！因为她心里愁苦，耶和华向我隐瞒，没有指示我。”
28 А тя рече: Искала ли съм син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи?
妇人说：“我何尝向我主求过儿子呢？我岂没有说过，不要欺哄我吗？”
29 Тогава Елисей рече на Гиезия: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка, та иди; ако срещнеш човек, да го не поздравиш, а ако те поздрави някой, да ме не отговаряш; и положи тоягата ми върху лицето на детето.
以利沙吩咐基哈西说：“你束上腰，手拿我的杖前去；若遇见人，不要向他问安；人若向你问安，也不要回答；要把我的杖放在孩子脸上。”
30 А майката на детето рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, той стана та отиде подир нея.
孩子的母亲说：“我指着永生的耶和华，又敢在你面前起誓，我必不离开你。”于是以利沙起身，随着她去了。
31 А Гиезия мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но нямаше ни глас, нито слушане. Затова се върна да го посрещне и му извести казвайко: Детето не се събуди.
基哈西先去，把杖放在孩子脸上，却没有声音，也没有动静。基哈西就迎着以利沙回来，告诉他说：“孩子还没有醒过来。”
32 И когато влезе Елисей в къщата, ето детето умряло, положено на леглото му.
以利沙来到，进了屋子，看见孩子死了，放在自己的床上。
33 Влезе, прочее, та затвори вратата зат тях двамата, и помоли се Господу.
他就关上门，只有自己和孩子在里面，他便祈祷耶和华，
34 Тогава се качи та легна върху детето, и като тури устата си върху неговите уста, и рацете си върху неговите ръце простря се върху него; и стопли се тялото на детето.
上床伏在孩子身上，口对口，眼对眼，手对手；既伏在孩子身上，孩子的身体就渐渐温和了。
35 После се оттегли та ходеше насам натам из къщата, тогава пак се качи та се простря върху него; и детето кихна седем пъти, и детето отвори очите си.
然后他下来，在屋里来往走了一趟，又上去伏在孩子身上，孩子打了七个喷嚏，就睁开眼睛了。
36 И Елисай извика Гиезия и рече: Повикай тая сунамка. И повика я; и когато влезе при него, рече й: Вземи сина си.
以利沙叫基哈西说：“你叫这书念妇人来”；于是叫了她来。以利沙说：“将你儿子抱起来。”
37 И тя влезе, падна на нозете му та се поклони до земята, и дигна сина си те излезе.
妇人就进来，在以利沙脚前俯伏于地，抱起她儿子出去了。
38 Пак дойде Елисей в Галгал, когато имаше глад в земята; и като седяха пред него пророческите ученици, та го слушаха, рече на слугата си: Тури големия котел та свари вариво за пророческите ученици.
以利沙又来到吉甲，那地正有饥荒。先知门徒坐在他面前，他吩咐仆人说：“你将大锅放在火上，给先知门徒熬汤。”
39 Затова, един излезе на полето за да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички, та напълни дрехата си, и се върна и ги наряза в котела с варивото, понеже не знаеха, че са отровни.
有一个人去到田野掐菜，遇见一棵野瓜藤，就摘了一兜野瓜回来，切了搁在熬汤的锅中，因为他们不知道是什么东西；
40 После сипаха на човеците да ядат; а като ядоха от варивото извикаха, казвайки: Божий човече, смърт има в котела! И не можаха да ядат от него.
倒出来给众人吃，吃的时候，都喊叫说：“神人哪，锅中有致死的毒物！”所以众人不能吃了。
41 А той рече: Тогава донесете брашно. И като го хвърли в котела рече: Сипи на людете да ядат. И нямаше нищо отровно в котела.
以利沙说：“拿点面来”，就把面撒在锅中，说：“倒出来，给众人吃吧！”锅中就没有毒了。
42 В това време един човек от Ваалселиса дойде та донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемичени хляба и пресни класове жито небелени. И рече: Дай на людете да ядат.
有一个人从巴力·沙利沙来，带着初熟大麦做的饼二十个，并新穗子，装在口袋里送给神人。神人说：“把这些给众人吃。”
43 И слугата му рече: Що! да сложа ли това пред стотина човека? А той каза: Дай на людете да ядат, защото така казва Господ: Ще се нахранят и ще остане излишък.
仆人说：“这一点岂可摆给一百人吃呢？”以利沙说：“你只管给众人吃吧！因为耶和华如此说，众人必吃了，还剩下。”
44 Тогава той сложи пред тях, та се нахраниха, и остана излишък, според Господното слово.
仆人就摆在众人面前，他们吃了，果然还剩下，正如耶和华所说的。
