4 Царе 3
1 А в осемнадесетата година на Юдовия цар Иосафат, Иорам Ахаавовият син се възцари над Израиля в Самария; и царува дванадесет години.
And Jehoram the son of Achab became king over Israel in Samaria in the eighteenth year of Jehoshaphat the king of Judah, and he reigned twelve years.
2 Той върши зло пред Господа, но не както баща му и майка му, защото дигна Вааловия кумир, който бе направил баща му.
And he did what is evil in the eyes of the Lord; but not like his father, and like his mother; and he removed the statue of Ba'al which his father had made.
3 Обаче беше привързан за греховете на Еровоама Наватовия син, който направи Израиля да греши; не се остави от тях.
Nevertheless unto the sins of Jerobo'am the son of Nebat, who had induced Israel to sin, did he cleave: he departed not therefrom.
4 А моявският цар Миса имаше стада, и даваше данък на Израилевия цар вълната от сто хиляди агнета и от сто хиляди овни.
And Mesha' the king of Moab was a sheepmaster, and rendered as tribute unto the king of Israel a hundred thousand lambs, and a hundred thousand rams, with the wool.
5 Но когато умря Ахаав моавският цар въстана против Израилевия цар.
And it came to pass, when Achab was dead, that the king of Moab rebelled against the king of Israel.
6 Затова, цар Иорам излезе в онова време от Самария та събра целия Израил.
And king Jehoram went out of Samaria at that time, and numbered all Israel.
7 И отивайки той прати до Юдовия цар Иосафата да кажат: Моавският цар въстана против мене; ще дойдеш ли с мене на бой против Моава? И той каза: Ще възляза; аз съм както си ти, моите люде както твоите люде, моите коне както твоите коне.
And he went and sent to Jehoshaphat the king of Judah, saying, The king of Moab hath rebelled against me: wilt thou go with me against Moab to battle? And he said, I will go up, I as thyself, my people as thy people, my horses as thy horses.
8 Попита още: Праз кой път да възлезем? А той отговори: През пътя за едомската пустиня.
And he said, Which way shall we go up? And he said, The way through the wilderness of Edom.
9 И така, Израилевият цар, и Юдовият цар, и едомският цар отидоха и направиха седем дневна обиколка; но нямаше вода за войската и за животните, които бяха с тях.
So the king of Israel went with the king of Judah, and the king of Edom: and they took a circuitous route, a seven days' journey; and there was no water for the camp, and for the cattle that followed in their train.
10 Тогава рече Израилевият цар: Уви! наистина Господ свика тия трима царе, за да ги предаде в ръката на Моава!
And the king of Israel said, Alas! that the Lord hath called these three kings, to deliver them into the hand of Moab!
11 А Иосафат рече: Няма ли тука Господен пророк, за да се допитаме до Господа чрез него? И един от слугите на Израилевия цар в отговор рече: Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце.
But Jehoshaphat said, Is there not here a prophet of the Lord, that we may inquire of the Lord from him? And there answered one of the king of Israel's servants and said, Here is Elisha' the son of Shaphat, who poured water on the hands of Elijah.
12 И Иосафат рече: Господното слово е у него. И тъй, Израилевият цар и Иосафат, и едомският цар слязоха при него.
And Jehoshaphat said, The word of the Lord is with him. And there went down to him the king of Israel and Jehoshaphat and the king of Edom.
13 А Елисей рече на Израилевия цар: Какво има между мене и тебе? Иди при пророците на баща си и при пророците на майка си. А Израилевият цар му каза: Не, защото Господ свика тия трима царе за да ги предаде в ръката на Моава.
And Elisha' said unto the king of Israel, What have I to do with thee? go to the prophets of thy father, and to the prophets of thy mother. And the king of Israel said unto him, Not so; for the Lord hath called these three kings, to deliver them into the hand of Moab.
14 А Елисей рече: Заклевам се в живота на Господа на Силите, Комуто слугувам, наистина, ако не почитах присъствието на Юдовия цар Иосафата, не бих погледнал на тебе, нито бих те видял;
And Elisha' said, As the Lord of hosts liveth, before whom I have stood, surely, were it not that I regard the presence of Jehoshaphat the king of Judah, I would not look toward thee, nor see thee.
15 но сега, доведете ми един свирач. И като свиреше свирачът, Господната ръка дойде върху него.
But now bring me a musician. And it came to pass, when the musician played, that the inspiration of the Lord came upon him.
16 И той рече: Така казва Господ: Направи цялата тая долина на трапове;
And he said, Thus hath said the Lord, Make this valley full of ditches.
17 защото така казва Господ: Без да видите вятър и без да видите дъжд, пак тая долина ще се напълни с вода; и ще пиете вие, добитъкът ви и животните ви.
For thus hath said the Lord, Ye shall not perceive wind, nor shall ye see rain; yet this valley shall be filled with water, that ye may drink, yourselves, and your flocks, and your cattle.
18 Но това е малко нещо пред очите на Господа; Той, при това, ще предаде и Моава в ръката ви;
And this is yet too light a thing in the eyes of the Lord; and he will also deliver the Moabites into your hand.
19 и ще поразите всеки укрепен град и всеки отборен град, ще повалите всяко добро дърво, ще захушите всичките водни извори, и ще запушите с камъни всяка добра площ земя.
And ye shall smite every fortified city, and every choice city, and every good tree shall ye fell, and all springs of water shall ye stop, and every good piece of land shall ye spoil with stones.
20 И на сутрента, когато се принасяше принос, ето, дойдоха води от едомския път, и земята се напълни с вода.
And it came to pass in the morning, at the time when the meat-offering is offered, that, behold, there came water by the way from Edom, and the country was filled with the water.
21 А като чуха всичките моавци, че царете са дошли да се бият с тях, събраха се всичко, които можеха да опасват нож и нагоре, та застанаха на границата.
And when all the Moabites heard that the kings were come up to fight against them, they were called together from every one who was girded with a sword, and upward, and they posted themselves on the border.
22 И като станаха на сутринта и изгря слънцето върху водите и моавците видяха водите отсреща чарвени като кръв, рекоха:
And when they rose up early in the morning, and the sun shone upon the water, the Moabites saw the water at a distance as red as blood.
23 Това е кръв; непременно царете са се били помежду си и са поразили един едни други; сега, прочее, на користите Моаве!
And they said, This is blood; the kings have certainly had a contest among themselves, and they have smitten one another: and now, up to the spoil, Moab.
24 А когато дойдоха в Израилевия стан, израилтяните станаха та поразиха моавците, тъй щото побягнаха пред тях; и като поразяваха моавците влязоха в земята им.
But when they came to the camp of Israel, the Israelites rose up and smote the Moabites, so that they fled before them; and they smote the Moabites completely, even in their own country.
25 И събориха градовете, и на всяка добра площ земя хвърлиха всеки камъка си та я напълниха, запушиха всичките водни извори, и отсякоха всяко добро дърво; само на Кир-арасет оставиха камъните му, но пращниците го заобиколиха та го поразиха.
And the cities they pulled down, and into every good piece of land they cast every man his stone, and filled it up, and every spring of water they stopped, and every good tree they felled, until they left only its stones in Kir-chareseth, and this the slingers encompassed and smote it.
26 И моавският цар, когато видя, че сражението се засилваше против него, взе си седемстотин сабленици, за да пробият път, до едомския цар; но не можаха.
And when the king of Moab saw that the battle was too strong for him, he took with him seven hundred men that drew the sword, to break through unto the king of Edom; but they could not.
27 Тогава Той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, та го принесе всеизгаряне на стената. Затова стана голямо възмущение между Израиля; и оттеглиха се от него и се върнаха в земята си.
Then took he his eldest son that should have reigned in his stead, and offered him for a burnt-offering upon the wall. And there was great indignation against Israel: and they departed from him, and returned to their land.
