4 Царе 25
1 И тъй, в деветата, година на Седекиевото царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим, и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления наоколо против него;
factum est autem anno nono regni eius mense decimo decima die mensis venit Nabuchodonosor rex Babylonis ipse et omnis exercitus eius in Hierusalem et circumdederunt eam et extruxerunt in circuitu eius munitiones
2 и градът бе обсаден до единадесетата гидина на цар Седекия.
et clausa est civitas atque vallata usque ad undecimum annum regis Sedeciae
3 А на деветия ден от четвъртия месец, когато гладът се усили в града, тъй щото нямаше хляб за людете на мястото,
nona die mensis praevaluitque fames in civitate nec erat panis populo terrae
4 отвори се пролов в градската стена, поради което всичките военни мъже побягнаха през пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина, (а халдейците бяха близо около града), и царят отиде по пътя за полето.
et interrupta est civitas et omnes viri bellatores nocte fugerunt per viam portae quae est inter duplicem murum ad hortum regis porro Chaldei obsidebant in circuitu civitatem fugit itaque per viam quae ducit ad campestria solitudinis
5 А халдейската войска преследва царя та го стигна в ерихонските полета; и цялата му войска се разбяга от него.
et persecutus est exercitus Chaldeorum regem conprehenditque eum in planitie Hiericho et omnes bellatores qui erant cum eo dispersi sunt et reliquerunt eum
6 И хванаха царя та го въведоха при вавилонския цар в Ривла; и издадоха присъда против него, именно,
adprehensum ergo regem duxerunt ad regem Babylonis in Reblatha qui locutus est cum eo iudicium
7 заклаха синовете на Седекия пред очите му, избодоха очите на Седекия, и като го вързаха в окови заведоха го във Вавилон.
filios autem Sedeciae occidit coram eo et oculos eius effodit vinxitque eum catenis et adduxit in Babylonem
8 А в петия месец, на седмия ден от месеца, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор, дойде в Ерусалим началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар,
mense quinto septima die mensis ipse est annus nonusdecimus regis Babylonis venit Nabuzardan princeps exercitus servus regis Babylonis Hierusalem
9 та изгори Господния дом и царския дворец; дори всичките къщи в Ерусалим, сиреч, всяка голяма къща, изгори с огън.
et succendit domum Domini et domum regis et domos Hierusalem omnemque domum conbusit igni
10 И цялата халдейска войска, който бе с началника на телохранителите, събори стените около Ерусалим.
et muros Hierusalem in circuitu destruxit omnis exercitus Chaldeorum qui erat cum principe militum
11 Тогава началникът на телохранителите Навузардан заведе в плен останалите от людете, които бяха оцелели в града, и бежанците, които прибягнаха при вавилонския цар, както и останалото множество.
reliquam autem populi partem qui remanserat in civitate et perfugas qui transfugerant ad regem Babylonis et reliquum vulgus transtulit Nabuzardan princeps militiae
12 Обаче, началникът на телохранителите остави някои от победените в земята за лозари и замаделци.
et de pauperibus terrae reliquit vinitores et agricolas
13 А медните съдове, които бяха в Господния дом, и подножията и медното море, които бяха в Господния дом, халдейците сломиха и пренесоха медта им във Вавилон;
columnas autem aereas quae erant in templo Domini et bases et mare aereum quod erat in domo Domini confregerunt Chaldei et transtulerunt aes omnium in Babylonem
14 отнесоха и котлите, лопатите, щипците, темянниците и всичките медни прибори, с които се извършваше службата.
ollas quoque aereas et trullas et tridentes et scyphos et omnia vasa aerea in quibus ministrabant tulerunt
15 Началникът на телохранителите отнесе и кадилниците и тасовете, - каквото беше златно като злато, и каквото сребърно като сребро.
necnon turibula et fialas quae aurea aurea et quae argentea argentea tulit princeps militiae
16 Колкото за двата стълба, едното море и подножията, които Соломон беше направил за Господния дом, медта на всички тия вещи превишаваше всяко тегло;
id est columnas duas mare unum et bases quas fecerat Salomon in templo Domini non erat pondus aeris omnium vasorum
17 височината на единия стълб беше осемнадесет лакътя; и меден капител беше върху него, височината на който капител бе три лакътя; а върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тия бяха размерите и на втория стълб с мрежата.
decem et octo cubitos altitudinis habebat columna una et capitellum aereum super se altitudinis trium cubitorum et reticulum et malogranata super capitellum columnae omnia aerea similem et columna secunda habebat ornatum
18 Началникът на телохранителите взе и първосвещеник Сараия, и втория свещеник Софония, и тримата вратари;
tulit quoque princeps militiae Seraian sacerdotem primum et Sophoniam sacerdotem secundum et tres ianitores
19 и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже, и петима мъже от имащите достъп при царя, които се намериха в града, и на военачалника секретаря, който събираше войски от людете на земята, и шестдесет мъже от людете на земята, които се немериха в града;
et de civitate eunuchum unum qui erat praefectus super viros bellatores et quinque viros de his qui steterant coram rege quos repperit in civitate et Sopher principem exercitus qui probabat tirones de populo terrae et sex viros e vulgo qui inventi fuerant in civitate
20 и като ги взе началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла.
quos tollens Nabuzardan princeps militum duxit ad regem Babylonis in Reblatha
21 И вавилонският цар ги порази, и уби ги в Ривла, в земята Емат. Така Юда биде закаран в плен от земята си.
percussitque eos rex Babylonis et interfecit in Reblatha in terra Emath et translatus est Iuda de terra sua
22 А колкото за людете, които останаха в Юдовата земя, които вавилонският цар Навуходоносор беше остави, над тях той постави за управител Годолия, син на Ахикама, Сафановия син.
populo autem qui relictus erat in terra Iuda quem dimiserat Nabuchodonosor rex Babylonis praefecit Godoliam filium Ahicham filii Saphan
23 А като чуха всичките военачалници, те и войниците им, че вавилонският цар поставил зе управител Годолия, дойдоха при Годолия в Масфа, именно, Ионан син на Кария, Сараия син на нетофатеца Танумет, и Яазания син на един маахатец, те и войниците им.
quod cum audissent omnes duces militum ipsi et viri qui erant cum eis videlicet quod constituisset rex Babylonis Godoliam venerunt ad Godoliam in Maspha Ismahel filius Nathaniae et Iohanan filius Caree et Sareia filius Thenaameth Nethophathites et Iezonias filius Maachathi ipsi et socii eorum
24 И Годолия се закле на пях и на мъжете им, като им каза: Не бойте се от слугите на халдейците; заселете се в земята та работете на вавилонския цар, и ще ви бъде добре.
iuravitque eis Godolias et sociis eorum dicens nolite timere servire Chaldeis manete in terra et servite regi Babylonis et bene erit vobis
25 Но в седмия месец Исмаил, син на Натания, Елисамовия син, от царския род, дойде, заедно с десетина мъже, та поразиха Годолия (тъй че умря) и юдеите и халдейците, които бяха с него в Масфа.
factum est autem in mense septimo venit Ismahel filius Nathaniae filii Elisama de semine regio et decem viri cum eo percusseruntque Godoliam qui mortuus est sed et Iudaeos et Chaldeos qui erant cum eo in Maspha
26 Тогава всичките люде от малък до голям и военачалниците станаха та отидоха в Египет; защото се уплашиха от халдейците.
consurgens autem omnis populus a parvo usque ad magnum et principes militum venerunt in Aegyptum timentes Chaldeos
27 А в тридесет и седмата година, от пленяването на Юдовия цар Иоахин в дванадесетия месец на двадесет и седмия ден от месеца, вавилонският цар Евилмеродах, в годината на възцаряването си, възвиси от тъмницата главата на Юдовия цар Иоахин;
factum est vero anno tricesimo septimo transmigrationis Ioiachin regis Iudae mense duodecimo vicesima septima die mensis sublevavit Evilmerodach rex Babylonis anno quo regnare coeperat caput Ioiachin regis Iuda de carcere
28 и говори бу любезно, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон,
et locutus est ei benigna et posuit thronum eius super thronum regum qui erant cum eo in Babylone
29 и промени тъмничните му дрехи; и Иоахин се хранеше всякога пред него, през всичките дни на живота си.
et mutavit vestes eius quas habuerat in carcere et comedebat panem semper in conspectu eius cunctis diebus vitae suae
30 А колкото за храната му, даваше му се от церя постоянна храна, ежедневен дял, през всичките дни на живота му.
annonam quoque constituit ei absque intermissione quae et dabatur ei a rege per singulos dies omnibus diebus vitae suae
