< 4 Царе 17 >
1 В дванадесетата година на Юдовия цар Ахаз, се възцари в Самария над Израиля Осия, син на Ила, и царува девет години.
ʻI hono hongofulu ma ua ʻoe taʻu ʻo ʻAhasi ko e tuʻi ʻo Siuta naʻe kamata pule ki ʻIsileli ʻi Samēlia ʻa Hosea ko e foha ʻo Ela, ʻi he taʻu ʻe hiva.
2 Той върши зло пред Господа, обаче, не както Израилевите царе, които бяха преди него.
Pea naʻa ne fai kovi ʻi he ʻao ʻo Sihova, ka naʻe ʻikai ke hangē ia ko e ngaahi tuʻi ʻo ʻIsileli ʻaia naʻe ʻi muʻa ʻiate ia.
3 Против него възлезе асирийският цар Салманасар, комуто Осия стана слуга, като му даваше данък.
Naʻe haʻu kiate ia ʻa Salimanesa ko e tuʻi ʻo ʻAsilia ko hono tauʻi; pea naʻe fakatokalalo kiate ia ʻa Hosea, pea naʻa ne foaki ʻae ngaahi meʻaʻofa kiate ia.
4 А след време асирийският цар откри заговор в Осия, защото той бе пратил човеци до египатския цар Сов, и не беше дал данък на асирийския цар, както беше правил всяка година; затова асирийският цар го затвори и върза в тъмница.
Pea naʻe ʻilo ʻe he tuʻi ʻo ʻAsilia ʻae teu lapa ʻe Hosea: he kuo fekau atu ʻe ia ʻae kau talafekau kia So ko e tuʻi ʻo ʻIsipite, pea naʻe ʻikai ʻomi ʻae meʻaʻofa ki he tuʻi ʻo ʻAsilia, ʻo hangē ko ia naʻa ne faʻa fai ʻi he taʻu kotoa pē; ko ia naʻe fakahū ia ʻe he tuʻi ʻo ʻAsilia ki he fale pōpula, mo ne haʻi ia ʻi he fale pōpula.
5 И асирийският цар опустошаваше цялата земя, и като отиде в Самария обсаждаше я три години.
Pea naʻe ʻalu hake ai ʻae tuʻi ʻo ʻAsilia ki he potu kotoa pē ʻoe fonua, mo ne ʻalu hake ki Samēlia, mo ne kāpui ia ʻaki ʻae tau ʻi he taʻu ʻe tolu.
6 В деветата година на Осия, асирийският цар превзе Самария, отведе Израиля в плен в Асирия, и засели ги в Ала и в Авор при реката Гозан и в мидските градове.
Pea ʻi hono hiva ʻoe taʻu ʻo Hosea naʻe lavaʻi ʻa Samēlia ʻe he tuʻi ʻo ʻAsilia, pea naʻa ne ʻave ʻae kakai ʻIsileli ki ʻAsilia, mo ne tuku ʻakinautolu ʻi Hala pea ʻi Hapoa ki he vaitafe ʻo Kosani, pea ʻi he ngaahi kolo ʻae kakai Mitia.
7 А това стана, защото израилтяните бяха съгрешили на Господа своя Бог, Който ги изведе от Египетската земя, изпод ръката на египетския цар Фараона, като бяха почитали други богове,
He naʻe pehē, kuo fai angahala ʻe he fānau ʻa ʻIsileli kia Sihova ko honau ʻOtua, ʻaia naʻa ne ʻomi ʻakinautolu mei he fonua ko ʻIsipite, mei he lalo nima ʻo Felo ko e tuʻi ʻo ʻIsipite, pea kuo nau manavahē ki he ngaahi ʻotua kehe.
8 и бяха ходили в наредбите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните, и в наредбите, които Израилевите царе узакониха.
Pea kuo nau ʻaʻeva ʻi he ngaahi fekau ʻae kakai hiteni, ʻakinautolu naʻe kapusi atu ʻe Sihova mei he ʻao ʻoe fānau ʻa ʻIsileli, pea mo e ngaahi tuʻi ʻo ʻIsileli naʻa nau fakanofo.
9 И израилтяните бяха вършили скришно работи, които не бяха прави пред Господа техния Бог, и бяха си сторили високи места във всичките си градове, от стражарска кула до укрепен град.
Pea naʻe fai fakafufū ʻe he fānau ʻa ʻIsileli ʻae ngaahi meʻa naʻe ʻikai totonu kia Sihova ko honau ʻOtua, pea naʻa nau langa moʻonautolu ʻae ngaahi potu māʻolunga ʻi honau ngaahi kolo kotoa pē, mei he foʻi fale māʻolunga ʻoe kau leʻo ʻo fai hake ki he kolo naʻe fakaʻā.
10 Също бяха си издигнали кумири и ашери върху всеки висок хълм и под всуко зелено дърво;
Pea naʻa nau fokotuʻu maʻanautolu ʻae ngaahi tamapua, mo e ngaahi vao tapu ʻi he tafungofunga māʻolunga kotoa pē, pea ʻi he lolo ʻakau mata kotoa pē:
11 и там бяха ходили по всичките високи места, както народите, които Господ изпъди пред тях, и бяха вършили зли дела, с които разгневиха Господа,
Pea naʻa nau tutu ʻae meʻa namu kakala ʻi he potu māʻolunga kotoa pē, ʻo hangē ko e hiteni ʻaia naʻe fakaʻauha atu mei honau ʻao ʻe Sihova; pea naʻa nau fai ʻae ngaahi meʻa kovi ke fakatupu ʻae houhau ʻo Sihova:
12 и бяха служили на идолите, за които Господ им беше казал: Не вършете това нещо.
He naʻa nau tauhi ki he ngaahi tamapua, ʻaia naʻe pehē ai ʻe Sihova kiate kinautolu, ʻE ʻikai te mou fai ʻae meʻa ni.
13 Но пак чрез всичките пророци и всичките гледачи Господ беше предупреждавал Израиля и Юда, казвайки: Върнете се от злите си пътища, и пазете Моите заповеди и Моите повеления, съвършено според закона, който дадох на бащите ви, и който ви пратох чрез слугите Си пророците.
Ka naʻe valokiekina ʻe Sihova ki ʻIsileli pea ki Siuta ʻi heʻene kau palōfita kotoa pē mo e kau kikite kotoa pē, ʻo pehē, “Ke tafoki ʻakimoutolu mei homou ngaahi hala kovi, pea tauhi ki heʻeku ngaahi fekau mo ʻeku ngaahi tuʻutuʻuni ʻo fakatatau mo e fono kotoa pē ko ia ʻaia naʻaku fekau ki hoʻomou ngaahi tamai, peau fekauʻi kiate kimoutolu ʻi heʻeku kau tamaioʻeiki ko e kau palōfita.”
14 При все това, те не бяха послушали, но бяха закоравили врата си както врата на бащите им, които не повярваха в Господа своя Бог.
Ka neongo ia naʻe ʻikai te nau fie ongoʻi, ka naʻa nau fakakekeva ʻa honau kia, ʻo hangē ko e kia ʻo ʻenau ngaahi tamai, ʻakinautolu naʻe ʻikai tui kia Sihova ko honau ʻOtua.
15 Бяха отхвърлили повеленията Му и завета, който направи с бащите им, и заявленията, с които им заявяваше, и бяха последвали идолите и станали суетни, и бяха последвали народите около тях, за които Господ им беше заповядал да не правят както тях.
Pea naʻa nau siʻaki ʻa ʻene ngaahi tuʻutuʻuni, pea mo ʻene fuakava ʻaia naʻa ne fai mo ʻenau ngaahi tamai, mo ʻene ngaahi fakamoʻoni naʻa ne fakamoʻoni ʻaki kiate kinautolu; pea naʻa nau muimui ki he vaʻinga, pea naʻa nau hoko ʻo vaʻinga, mo nau muimui ki he kakai hiteni naʻe nofo takatakai ʻiate kinautolu, ʻaia naʻe fekau ai ʻe Sihova kiate kinautolu, ke ʻoua naʻa nau fai ʻo hangē ko kinautolu.
16 И бяха оставили всичките заповеди на Господа своя Бог та си бяхъ направили две леяни телета, направили бяха ашери, и се кланяли на цялото небесно множество, и бяха служили на Ваала.
Pea naʻa nau siʻaki ʻae ngaahi fekau kotoa pē ʻo Sihova ko honau ʻOtua, pea naʻa nau ngaohi maʻanautolu ʻae ngaahi meʻa fakatātā naʻe haka, ʻio, ʻae ʻuhiki pulu ʻe ua, mo nau ngaohi ha vao tapu, mo nau lotu ki he nāunau kotoa pē ʻoe langi, mo nau tauhi kia Peali.
17 Те бяха превеждали синовете си и дъщерите си през огъня, чародействували и гадаели, и продавали себе си да вършат зло пред Господа та бяха Го разгневили.
Pea naʻa nau pule ki honau ngaahi foha mo honau ngaahi ʻofefine ke nau ʻalu atu ʻi he lotolotonga ʻoe afi, pea naʻa nau fai fakatēvolo mo nau fai ʻae sausau, pea naʻa nau fakatau atu ʻakinautolu ke fai ʻae kovi ʻi he ʻao ʻo Sihova, ke fakatupu ai ʻa hono houhau.
18 Затова, Господ се разгневи много против Израиля и ги отхвърли от лицето Си; остана само едното Юдово племе.
Ko ia naʻe houhau lahi ai ʻa Sihova ki ʻIsileli, mo ne fetuku atu ʻakinautolu mei hono ʻao: naʻe ʻikai tuku ha taha ka ko e faʻahinga pe taha ʻo Siuta.
19 Па и Юда не беше опазил заповедите на Господа своя Бог, но бяха ходили в наредбите, които Израил беше узаконил.
Pea naʻa mo Siuta naʻe ʻikai tauhi ʻe ia ʻae ngaahi fekau ʻa Sihova ko honau ʻOtua, ka naʻa nau ʻalu ʻi he ngaahi tuʻutuʻuni ʻo ʻIsileli ʻaia naʻa nau fokotuʻu ʻekinautolu.
20 Господ, прочее, отхвърли целия Израилев род, унижи ги, и ги предаде в ръката на разграбителите, докле ги отхвърли от лицато Си.
Pea naʻe siʻaki ʻe Sihova ʻae hako kotoa pē ʻo ʻIsileli, mo ne fakamamahi ʻakinautolu, mo ne tukuange ʻakinautolu ki he nima ʻoe kau maumau, kaeʻoua ke ʻosi ʻa ʻene liʻaki ʻakinautolu mei hono ʻao.
21 Защото отцепи Израиля от Давидовия дом; и те направиха Еровоама, Наватовия син, цар; и Еровоам оттегли Израиля та да не следват Господа и направи ги де извършват голям грях.
He naʻa ne haea mai ʻa ʻIsileli mei he fale ʻo Tevita; pea naʻa nau fakanofo ke tuʻi ʻa Selopoami ko e foha ʻo Nipati: pea naʻe teketekeʻi ʻa ʻIsileli ʻe Selopoami mei he muimui kia Sihova, pea naʻa ne fakaangahalaʻi ʻakinautolu ʻi he angahala lahi.
22 И израилтяните бяха ходили във всичките грехове, които Еровоам извърши; не се оставиха то тях
He naʻe ʻaʻeva ʻae fānau ʻa ʻIsileli ʻi he ngaahi angahala kotoa pē ʻa Selopoami ʻaia naʻa ne fai; naʻe ʻikai mahuʻi ʻakinautolu mei ai;
23 докле Господ не отхвърли Израиля от лицето Си, както беше говорил чрез всичкоте Си слуги пророците. Така Израил беде отведен от своята цемя в Асирия, гдето е и до днес.
Pea naʻe hiki atu ʻa ʻIsileli ʻe Sihova mei hono ʻao, ʻo hangē ko e folofola naʻa ne fai ʻi heʻene kau tamaioʻeiki ko e kau palōfita kotoa pē. Ko ia naʻe fetuku atu ai ʻa ʻIsileli mei honau fonua ʻonautolu ki ʻAsilia ʻo aʻu mai ki he ʻaho ni.
24 Тогава асирийският цар доведе люде от Вавилон, от Хута, от Ава, от Елат и от Сафаруим та ги засели в самарийските градове вместо израилтяните; и те усвоиха Самария и населиха се в градовете й.
Pea naʻe ʻomi ʻe he tuʻi ʻo ʻAsilia ʻae kakai mei Papilone, pea mei Kuta, pea mei ʻAva, pea mei Hemati, pea mei Sifaveimi, mo ne tuku ʻakinautolu ʻi he ngaahi kolo ʻo Samēlia, ko e fetongi ʻoe fānau ʻa ʻIsileli: pea naʻa nau maʻu ʻa Samēlia, mo nofo ʻi hono ngaahi kolo ʻo ia.
25 А в началото на зеселването си там, те не се бояха от Господа; затова Господ прети между тях лъвове, които убиваха някои от тях.
Pea ʻi he kamataʻanga ʻo ʻenau nofo ʻi ai, naʻe ʻikai te nau manavahē kia Sihova: pea ko ia naʻe tuku atu ai ʻe Sihova ʻae fanga laione kiate kinautolu, pea naʻe mate ai ʻa honau niʻihi.
26 По тая причина те говориха на асирийския цар, казвайки: Людете, които ти преселе и постави в самарийските градове, не знаят начина на служене на местния Бог затова Той прати лъвове между тях, и, ето, убиват ги, понеже не знаят начина на служене на местния Бог.
Ko ia naʻa nau lea ai ki he tuʻi ʻo ʻAsilia, ʻo pehē, ʻOku ʻikai ʻilo ʻae anga ʻoe ʻOtua ʻoe fonua ʻe he ngaahi puleʻanga kuo ke hiki mo tuku ki he ngaahi kolo ʻo Samēlia: ko ia kuo ne fekau atu ʻae fanga laione kiate kinautolu, pea vakai, ʻoku nau tāmateʻi ʻakinautolu, koeʻuhi ʻoku ʻikai ke ʻilo ʻekinautolu ʻae anga ʻoe ʻOtua ʻoe fonua.
27 Тогава асирийският цар заповяда, казвайки: Заведете там един от свещениците, които запленихме от там; и нека идат пак и да се заселят там, и свещеникът нека ги научи начина на служене на местния Бог.
Pea naʻe toki fekau ai ʻe he tuʻi ʻo ʻAsilia, ʻo pehē, “ʻAve ki ai ha tokotaha ʻi he kau taulaʻeiki ʻaia naʻa mou ʻomi mei ai; pea tuku ke nau ʻalu ʻo nofo ʻi ai, pea tuku ke ne akoʻi ʻakinautolu ʻi he anga ʻoe ʻOtua ʻoe fonua.”
28 И така, един от свещениците, които бяха запленили от Самария, дойде та се засели във Ветил, и поучаваше ги как да се боят от Господа.
Pea naʻe toki haʻu ai ha tokotaha ʻi he kau taulaʻeiki ʻaia naʻa nau ʻave mei Samēlia ʻo ne nofo ʻi Peteli, pea naʻa ne akonakiʻi ʻakinautolu ke nau manavahē kia Sihova.
29 Обаче людете от всеки народ поставиха свои богове, людете от всеки народ в градовете, гдето живееха, и туриха ги в капищата по високите места, които самаряните бяха построили.
Ka naʻe fokotuʻu ʻe he ngaahi puleʻanga taki taha ʻa hono ngaahi ʻotua ʻonautolu, mo nau ʻai ʻakinautolu ki he ngaahi fale ʻoe ngaahi potu māʻolunga ʻaia naʻe ngaohi ʻe he kakai Samēlia, ko e taki taha ʻae puleʻanga ʻi he ngaahi kolo naʻa nau nofo ki ai.
30 Вавилонските мъже поставиха Сокхот-венот, а хутайските мъже поставиха Нергал, ематските мъже поставиха Асима,
Pea naʻe fokotuʻu ʻe he kakai ʻo Papilone ʻa Sukote-Pinoti, pea ʻe he kakai ʻo Kuta naʻe fokotuʻu ʻa Nelikali, pea ʻe he kakai ʻo Hemati naʻe fokotuʻu ʻa ʻAsima,
31 авците поставиха Наваз и Гартак, и сефаруимците горяха децата си на огън за сефаруимските богове Адрамелех и Анамелех.
Pea ʻe he kakai ʻAvi naʻe fokotuʻu ʻa Nipasi mo Talitaki, pea ʻe he kakai Sifaveimi naʻe tutu ʻenau fānau ʻi he afi kia ʻAtilameleki mo ʻAnameleki, ko e ngaahi ʻotua ʻo Sifaveimi.
32 Така те се бояха от Господа, и си поставиха свещеници за восоките места от всичките люде между тях, които служеха в тях в капищата по високите места.
Ko ia naʻa nau manavahē kia Sihova, pea naʻa nau ngaohi kiate kinautolu mei he kakai meʻavale ʻaupito ʻiate kinautolu ʻae kau taulaʻeiki ki he ngaahi potu māʻolunga, pea naʻa nau fai feilaulau ʻekinautolu ʻi he ngaahi fale ʻoe ngaahi potu māʻolunga maʻanautolu.
33 Бояха се от Господа, и на съботите си боговете служеха според обичая на народите, измежду които бяха преселени.
Naʻa nau manavahē kia Sihova, kae tauhi pe ki honau ngaahi ʻotua ʻonautolu, ʻo hangē ko e anga ʻoe ngaahi puleʻanga naʻa nau ʻave pōpula mei ai.
34 Дори до днес постъпват според по-предишните обичаи: не се боят от Господа, а нито постъпват според своите си съдби, нито според закона и заповедта, която Господ даде на потомците на Якова, когото нарече Израил,
ʻOku nau fai ki heʻenau anga ʻi muʻa ʻo aʻu mai ki he ʻaho ni: ʻoku ʻikai te nau manavahē kia Sihova, pea ʻoku ʻikai fai ʻekinautolu ke tatau mo ʻenau ngaahi tuʻutuʻuni, pe ko ʻenau ngaahi fekau, pe hangē ko e fono mo e fekau ʻaia naʻe fekau ʻe Sihova ki he fānau ʻa Sēkope, ʻaia naʻa ne fakahingoa ko ʻIsileli;
35 с които Господ бе направил завет, като им заповяда казвайки: Да се не боите от други богове, нито да им се кланяте, нито да им служите, нито да им жертвувате;
ʻAia naʻe fai ʻe Sihova mo ia ha fuakava, pea naʻa ne valoki ʻakinautolu, ʻo pehē, “ʻE ʻikai te mou manavahē ki he ngaahi ʻotua kehe, pe fakatōmapeʻe ʻakimoutolu kiate kinautolu, pe tauhi ki ai, pe feilaulau kiate kinautolu:
36 но от Господа, Който ви изведе из Египетската земя с голяма сила и с издигната мишца, от Него да се боите, Нему да се кланяте и Нему да принасяте жертва.
Ka ko Sihova ʻaia naʻe ʻomi ʻakimoutolu mei he fonua ko ʻIsipite ʻi he mālohi lahi, mo e nima naʻe mafao atu, ko ia ia te mou manavahē ki ai, pea ko ia ia te mou lotu ki ai, pea ko ia ia te mou fai ki ai ʻae feilaulau.
37 И да внимавате да изпълнявате всякога повеленията, съдбите, закона и заповедта, които Той написа за вас; а от други богове да се не боите.
Pea ko e ngaahi tuʻutuʻuni, mo e ngaahi fakamaau, pea mo e fono, mo e fekau, ʻaia naʻa ne tohi maʻamoutolu, te mou tokanga ke fai ia ʻo lauikuonga; pea ʻe ʻikai te mou manavahē ki ha ngaahi ʻotua kehe.
38 И да не забравяте завета, който направих с вас; и да не се боите от дреги богове.
Pea ko e fuakava ʻaia kuo u fai mo kimoutolu, ʻe ʻikai te mou fakangaloʻi; pea ʻe ʻikai foki te mou manavahē ki he ngaahi ʻotua kehe.
39 Но от Господа вашия Бог да се боите; и Той ще ви избави от ръката на всичките ви неприятели.
Ka te mou manavahē kia Sihova ko homou ʻOtua; pea te ne fakamoʻui ʻakimoutolu mei he nima ʻo homou ngaahi fili kotoa pē.”
40 Те, обаче, не послушаха, но постъпваха според по-предишните си обичаи.
Ka naʻe ʻikai te nau fanongo, pea naʻa nau fai pe ʻo hangē ko ʻenau muʻaki anga.
41 И така, тия народи се бояха от Господа, и служеха на своите идоли; също и чадата им и внуците им постъпват до днес както постъпваха бащите им.
Ko ia, naʻe manavahē ʻae ngaahi puleʻanga ko ia kia Sihova, ka naʻa nau tauhi ki he ngaahi meʻa fakatātā naʻe tongi, ʻa ʻenau fānau mo e fānau ʻo ʻenau fānau: ʻo hangē ko ia naʻe fai ʻe heʻenau ngaahi tamai, kuo pehē pe ʻenau fai ʻekinautolu ʻo aʻu mai ki he ʻaho ni.