4 Царе 14
1 Във втората година на Израилевия цар Иоас, Иахавовия син, се възцари Амасия, син на Юдовия цар Иоас.
Israel lengpa Jehoash vaihom akum ni lhin in, Judah gamsunga Joash chapa Amaziah in lengvai ahin hompan tan ahi.
2 Той бе двадесет и пет години на възраст когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим. И името на майка му бе Иоадана, от Ерусалим.
Amaziah chu leng ahung chanchun ama kum somni le nga analhingtan ahi, aman Jerusalem ah kum somni le ko sungin lengvai anahom in ahi. Anu min chu Jehoaddin ahin, Jerusalem kho mi ahi.
3 Той върши това, което бе право пред Господа, но не както баща си Давида; той постъпваше съвсем според както бе постъпвал баща му Иоас.
Amaziah hin Pakai mitmu’n thilpha jing abollin ahi, ahinlah apu David toh ana bang joupon ahi. Ahinlah apa Joash chondan joh ana juiyin ahi.
4 Обаче високите места не се отмахнаха; людете жертвуваха и кадяха по високите места.
Amaziah chun lim doiphung hochu ana suse dehpon, chule mipi hochun doiphunga chun kilhaina gantha leh gimnamtui lhutna chu abol jingun ahi.
5 И щом се закрепи царството в ръката му, той умъртви слугите си, които бяха убили баща му царя.
Amaziah chun leng ahina akisuhdet phat chun, apa ana that ho jouse chu ana khailih tan ahi.
6 Но чадата на убийците не умъртви, според писаното в книгата на Моисеевия закон, гдето Господ зеповядвайки, каза: Бащите да се не умъртвяват поради чадата, нито чадата да се умъртвяват поради бащите; но всеки да се умъртвява за своя си грух.
Ahijing vang'in, aman apa ana that ho chate ho khatcha anathat pon ahi, ajeh chu aman dan lekhabua Pakai thupeh chu anajuijin. “Achateu chonset jeh a anu apate tha-lou ding ahilouleh anu apateu chonset jeh a achateu thalouding, thidinga lomho chu ama chonset jih a bou thading,” ti ahi.
7 Той изби десет души от Едома в долината на солта, и, като превзе град Села с бой, нарече го Иокнеил, както се казва и до днес.
Amaziah in Chikhuh phaicham’ah Edom mite sangsom anathat in ahi. Aman Sela khopi jong anajouvin, akhopi min jong Joktheel in ana khellin, tuni changeijin hitihin akisah dentai.
8 Тогава Амасия прети човеци до Израилевия цар Иоас, син на Иоахаза, Ииуевия син да кажат: Ела да се погледнем един други в лице.
Nikhat Amaziah lengpa in Jehu tupa Jehoahaz chapa Jehoash chu chounan thu athot’in, “Hungin gal kisatto hite,” ati.
9 А Израилевият цар Иоас прати до Юдовия цар Амасия да рекат: Ливанският трън пратил до ливанския кедър да кажат: Дай дъщеря си на сина ми за жена. Но един звяр, който бил в Ливан, заминал та стъпкал тръна.
Ahin Israel lengpa Jehoash in Judah lengpa Amaziah chu hiche thusim hi athot in, “Lebanon lhanga lingphung khat in, Lebanon molla Cedar thingphung komah thu athot’in hitin anaseije, ‘Nachanu chu kachapa ji dingin neipen,’ tin athum’in ahi. Ahin Lebanon lhanga cheng gamsa khat in lingphung chu ahin jotpan, akengin achon lhutai.”
10 Ти наистина порази Едома, и надигна се сърцето ти; радвай се на славата си и седи у дома си; защо да се заплиташ за своята си вреда та да паднеш, ти и Юда с тебе?
“Nangin Edom mite chu najo jeh a chu nalungthim’a nangma kichoisanga nahi. Ahin naminthanna a chun lunglhai in lang, inmun nakitou thim’in, ajeh chu ipiding penna nangin naboi nading le Judah gam mipite manthah lo nadia mi naphin lunghang’a nahim?” ati.
11 Но Амасия не послуша. Прочее, Израилевият цар Иоас отиде, та се погледнаха един други в лице, той и Юдовият цар Амасия, във Витсемес, който принадлежи на Юда.
Ahinlah Amaziah in athusei angaipeh tapon ahi, hijehchun Israel lengpa Jehoash in asepaite akigontoh in, Judah lengpa Amaziah toh kisat dingin akontai. Galsat ding hungkon sepai teni chu Judah gam Beth-Shemesh munah chun anakisatto tauvin ahi.
12 И Юда биде поразен пред Израиля; и побягнаха всеки в шатъра си.
Judahte chu Israel sepaiten anocheh gamtauvin, asepai teu akitheh cheh uvin ainlang cheh uvah ajam gam tauve.
13 И Израилевият цар Иоас хвана във Ветсемес Юдовия цар Амасия, син на Иоаса Охозиевия син; и дойде в Ерусалим та събори четиристотин лакти от Ерусалимската стена, от Ефремовата порта до портата на ъгъла.
Hichun Israel lengpa Jehoash in, Ahaziah tupa chuleh Joash chapa Judah lengpa Amaziah chu Beth-Shemesh a chun ana mantan ahi. Chujouvin Israelten Jerusalem khopi chu anopaiyun, Jerusalem kulpi pal feet jagup a sang, Ephraim kelkotna apat a Palningkoi kelkot gei asuhchim pehtan ahi.
14 И като взе всичкото злато и сребро, и всичките съдове, които се намираха в Господния дом и в съкровищата на царската къща, тоже и заложници, върна се в Самария.
Hichun aman Pakai houin’ah sana le dangka chuleh thiljouse chu aki chomdoh in, chuleh leng inpi’a konin neile gou jouse jong achom’in chuleh gal hingin mi tamtah jong akaimangin, Samaria khopi lamah akile tan ahi.
15 (А останалите дела, които извърши Иоас и Юначествата му, и как войва с Юдовия цар Амасия, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?
Jehoash vaipoh sunga thilsoh jouse leh aman ana tohdoh holeh athaneina akhon na geija anatoh ho chuleh Judah lengpa Amaziah toh gal ana kisatto naho abonchan Israel lengte thusim kijihlutna lekhabua aum sohkeijin ahi.
16 И Иоас заспа с бащите си, и биде погребан в Самария с Израилевите царе; и вместо него се възцари син му Еровоам).
Jehoash athiphat’in Israel lengte kivuina Samaria a chun avuijun ahi. Ama thi jouchun achapa Jeroboam ni na chun lengmun ahin lotan ahi.
17 А след смъртта на Израилевия цар Иоас, Иоахазовия син, Юдовият цар Амасия, Иоасовият син, живя петнадесет години.
Israel lengpa Jehoash athi jouvin Judah lengpa Amaziah chu kum somle nga ahingbe nalaijin ahi.
18 А останалите дела на Амасия не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?
Amaziah vaihom sunga thilsoh hojouse chu Judah lengte thusim kijihna lekhabua aum sohkeijin ahi.
19 И понеже направиха заговор против него в Ерусалим, той побягна в Лахис; но пратиха след него в Лахис та го убиха там.
Jerusalem’ah Amaziah hinkho lahna dingin thilguh gonna anaum jeh in, ama Lachish lam’ah anajam in ahi. Ahinla adouhon athat ding mi anung nung’a ana sol’un ahile, amahon ajamna munah chun agathat un ahi.
20 И докараха го на коне; и биде погребан в Ерусалим с бащите си в Давидовия град.
Amahon atahsa chu sakol in Jerusalem ah ahin le pohlut’un David khopia apu apate kivuina munah chun avui tauvin ahi.
21 Тогава всичките Юдови люде взеха Азария, който бе шестнадесет години на възраст, та го направиха цар вместо баща му Амасия.
Judah mipiten Amaziah chapa kum somle gup bep lhing, Uzziah chu apa Amaziah khellin leng ding in atung tauvin ahi.
22 Той съгради Елат и го възвърна на Юда след като баща му царят заспа с бащите си.
Apa thijou phat’in Uzziah in Elath khopi chu athah sem’in Judah a din ale lah lut kitan ahi.
23 В петнадесетата година на Юдовия цар Амасия, син на Иоаса, се възцари в Самария Еровоам, син на Израилевия цар Иоас, и царува четиридесет и една година.
Judah gam'a Amaziah leng chankal kum som le nga lhinin, Jehoash chapa Jeroboam ni na in Israel chunga lengvai ahin hom pantan ahi. Jeroboam in Samaria a kum somli le khat sungin vai ana hom’in ahi.
24 Той върши зло пред Господа; не се остави ни от един от греховете на Еровоама Наватовия син, с които направи Израиля да греши.
Amahin Pathen deilou lam thilse jeng ana bollin ahi. Nebat chapa Jeroboam in Israelte ana chonset sahna a konin ana kihei mang nompon ahi.
25 Той възстанови границата на Израиля от прохода на Емат до полското море, според словото, което Господ Израилевият Бог говори чрез слугата Си Иона Аматиевия син, пророкът, който бе от Гетефер.
Jeroboam ni na in Israel gam Lebo-hamath apat lhanglam twimang dung geiyin alelahdoh gam kittan ahi. Hichehi Gath-hepher la kona themgao Amittai chapa Jonah koma Pakai Israel Pathen ana phondoh sa dungjuija thilsoh ahi.
26 Защото Господ видя, че притеснението на Израиля беше много горчиво, понеже нямаше нито малолетен, нито пълнолетен, който да помогне на Израиля.
Ajeh chu Pakai jin Israelte thohgimna nasatah chu ana mun, ahinla Israelte lah’a soh hihen chamlhat hijongleh ahuhdoh diu mi ana mupon ahi.
27 И Господ не рече да изличи изпод небето името на Израиля, но ги избави чрез ръката на Еровоама Иоасовия син.
Ajeh chu Pakaiyin Israel tehi amin’u kathaimang sohkei ding ahi ana tilou jeh'in aman Jeroboam ni na chu amaho huhdoh dingin ana mangchan ahi.
28 А останалите дела на Еровоама, и всичко що извърши, и юначествата му, как воюва, и как възвърна на Израиля Дамаск и Емат, които бяха подчинени на Юда, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?
Jeroboam ni na vaihom sunga thilsoh jouse leh anatoh ho chuleh athanei naho agalsat ho chuleh Judah gam anahi’ah Damascus leh Hamath jong Israel a dingin ana lalut’in ahi. Hicheho jouse hi Israel lengte thusimbu kijihna lekhabua aumsohkeijin ahi.
29 Е Еровоам заспа с бащите си Израилевите царе; и вместо него се възцари син му Захария.
Jeroboam ni na athiphat’in Israel lengho kivuina Samaria ah ana vui tauvin ahi. Hichejouhin achapa Zechariah ama banin leng achangtai.
