2 Коринтяни 6

1 И ние, като съдействуваме с Бога, тоже ви умоляваме да не приемате напраздно Божията благодат.

συνεργουντες δε και παρακαλουμεν μη εις κενον την χαριν του θεου δεξασθαι υμας

2 (Защото казва:

λεγει γαρ καιρω δεκτω επηκουσα σου και εν ημερα σωτηριας εβοηθησα σοι ιδου νυν καιρος ευπροσδεκτος ιδου νυν ημερα σωτηριας

3 Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение;

μηδεμιαν εν μηδενι διδοντες προσκοπην ινα μη μωμηθη η διακονια

4 но във всичко биваме одобрени, като божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения,

αλλ εν παντι συνιστωντες εαυτους ως θεου διακονοι εν υπομονη πολλη εν θλιψεσιν εν αναγκαις εν στενοχωριαις

5 чрез бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в неядене,

εν πληγαις εν φυλακαις εν ακαταστασιαις εν κοποις εν αγρυπνιαις εν νηστειαις

6 с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, със Светия Дух, с нелицемерна любов,

εν αγνοτητι εν γνωσει εν μακροθυμια εν χρηστοτητι εν πνευματι αγιω εν αγαπη ανυποκριτω

7 с говорене истината, с Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата;

εν λογω αληθειας εν δυναμει θεου δια των οπλων της δικαιοσυνης των δεξιων και αριστερων

8 всред слава и опозорение, всред укори и похвали; считани като измамници, но пак истинни;

δια δοξης και ατιμιας δια δυσφημιας και ευφημιας ως πλανοι και αληθεις

9 като непознати, а пък добре познати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказани, а не умъртвявани;

ως αγνοουμενοι και επιγινωσκομενοι ως αποθνησκοντες και ιδου ζωμεν ως παιδευομενοι και μη θανατουμενοι

10 като наскърбени, а винаги радостни, като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко.

ως λυπουμενοι αει δε χαιροντες ως πτωχοι πολλους δε πλουτιζοντες ως μηδεν εχοντες και παντα κατεχοντες

11 О коринтяни, устата ни са отворени към вас, сърдцето ни се разшири.

το στομα ημων ανεωγεν προς υμας κορινθιοι η καρδια ημων πεπλατυνται

12 Вам не е тясно в нас, но в сами вас е тясно нам.

ου στενοχωρεισθε εν ημιν στενοχωρεισθε δε εν τοις σπλαγχνοις υμων

13 И тъй, във вид на еднакво възмездие, (като на чада говоря), разширете и вие сърдцата си.

την δε αυτην αντιμισθιαν ως τεκνοις λεγω πλατυνθητε και υμεις

14 Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?

μη γινεσθε ετεροζυγουντες απιστοις τις γαρ μετοχη δικαιοσυνη και ανομια τις δε κοινωνια φωτι προς σκοτος

15 и какво съгласие има Христос с Велиала? или какво съучастие има вярващия с невярващия?

τις δε συμφωνησις χριστω προς {VAR1: βελιαρ } {VAR2: βελιαλ } η τις μερις πιστω μετα απιστου

16 и какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: "Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде".

τις δε συγκαταθεσις ναω θεου μετα ειδωλων υμεις γαρ ναος θεου εστε ζωντος καθως ειπεν ο θεος οτι ενοικησω εν αυτοις και εμπεριπατησω και εσομαι αυτων θεος και αυτοι εσονται μοι λαος

17 Затова

διο εξελθετε εκ μεσου αυτων και αφορισθητε λεγει κυριος και ακαθαρτου μη απτεσθε καγω εισδεξομαι υμας

18 И ще ви бъда Отец, И вие ще Ми бъдете синове и дъщери", казва всемогъщият Господ.

και εσομαι υμιν εις πατερα και υμεις εσεσθε μοι εις υιους και θυγατερας λεγει κυριος παντοκρατωρ