2 Коринтяни 5

1 Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен. (aiōnios g166)

For I know, if this earthly tent of mine were struck, I have a mansion built by God, a house not made with hands, eternal in the heavens. (aiōnios g166)

2 Понеже в тоя дом и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище,

For in this tent I am groaning, earnestly longing to be under the cover of my heavenly habitation; if so be that being so covered,

3 стига само, облечени с него, да не се намерим голи.

I shall not be found naked.

4 Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота.

For in this tent of mine I am groaning in deep trouble; not that I wish to be unclothed, but to be clothed upon, that what is mortal may be swallowed up in life.

5 А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог на това.

And He who has wrought me out for this very end is God, who has given me his Spirit as pledge.

6 И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа,

Therefore I am always of good courage, because I well know that while I am at home in the body, I am in banishment from the Lord,

7 (защото с вярване ходим, а не с виждане).

for I am walking by faith, not by sight.

8 - понеже, казвам, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.

So I have good courage, and am well pleased rather, to be in banishment from the body and to be at home with the Lord.

9 Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.

And for this reason I also make it home with the Lord.

10 Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.

For we must all be made manifest, in our true characters, before the Judgment-seat of Christ; so that each one may receive according to that which he has done in his body, whether good or evil.

11 И тъй, като съзнаваме, що е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати,

So, because I know the fear of God, I "persuade men." What I am is manifest to God, and I hope manifest also to your conscience.

12 С това не препоръчваме себе си изново на вас, но ви даваме причини да се хвалите с нас, за да имате що да отговорите на ония, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърдцето.

I am not "commending myself to you again," but I am giving you an occasion of boasting on my behalf, so that you may have an answer ready for those who boast in externals, and not in the heart.

13 Защото, ако сме отишли до крайности, то е било за Бога; или ако сега умерено мъдруваме, то е заради вас.

For if I was "beside myself," it was to God; of if I am now "of sound mind," it is for you.

14 Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели;

For the love of Christ overmasters me; because I thus judge that if One has died for all, then all have died;

15 и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.

and that he died for all in order that the living may live no longer for themselves, but for Him who died and rose again for them.

16 Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече така Го не познаваме.

Therefore henceforth I know no one simply as a man - even if I have known Christ as a man, yet now I do so no longer.

17 За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.

So there is a new creation when any man is in Christ. The old life has passed away, behold, the new is come.

18 А всичко е от Бог, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение;

And all this is from God, who through Christ reconciled me to himself, and gave me the ministry of reconciliation;

19 сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.

how that God was in Christ reconciling a world to himself, not reckoning to men their trespasses; and that to me he has entrusted the message of that reconciliation.

20 И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога,

On Christ’s behalf, then, I come as ambassador. It is as though God was entreating you, through me, on Christ’s behalf I beg you to be reconciled to God.

21 Който за нас направи грешен ( Гръцки: Грях ) Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни ( Гръцки: Правда ) пред Бога.

Him who knew no sin, in our behalf he has made to be sin; so that in him we might become the righteousness of God.