< 2 Коринтяни 5 >

1 Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен. (aiōnios g166)
For we knowe that if our earthly house of this tabernacle be destroyed, we haue a building giuen of God, that is, an house not made with handes, but eternall in the heauens. (aiōnios g166)
2 Понеже в тоя дом и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище,
For therefore we sighe, desiring to be clothed with our house, which is from heauen.
3 стига само, облечени с него, да не се намерим голи.
Because that if we be clothed, we shall not be found naked.
4 Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота.
For in deede we that are in this tabernacle, sigh and are burdened, because we would not be vnclothed, but would be clothed vpon, that mortalitie might be swalowed vp of life.
5 А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог на това.
And he that hath created vs for this thing, is God, who also hath giuen vnto vs the earnest of the Spirit.
6 И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа,
Therefore we are alway bolde, though we knowe that whiles we are at home in the bodie, we are absent from the Lord.
7 (защото с вярване ходим, а не с виждане).
(For we walke by faith, and not by sight.)
8 - понеже, казвам, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.
Neuerthelesse, we are bolde, and loue rather to remoue out of the body, and to dwell with the Lord.
9 Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.
Wherefore also we couet, that both dwelling at home, and remouing from home, we may be acceptable to him.
10 Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.
For we must all appeare before the iudgement seate of Christ, that euery man may receiue the things which are done in his body, according to that he hath done, whether it be good or euill.
11 И тъй, като съзнаваме, що е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати,
Knowing therefore that terrour of the Lord, we persuade men, and we are made manifest vnto God, and I trust also that we are made manifest in your consciences.
12 С това не препоръчваме себе си изново на вас, но ви даваме причини да се хвалите с нас, за да имате що да отговорите на ония, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърдцето.
For we prayse not our selues againe vnto you, but giue you an occasion to reioyce of vs, that ye may haue to answere against them, which reioyce in the face, and not in the heart.
13 Защото, ако сме отишли до крайности, то е било за Бога; или ако сега умерено мъдруваме, то е заради вас.
For whether we be out of our wit, we are it to God: or whether we be in our right minde, we are it vnto you.
14 Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели;
For that loue of Christ constraineth vs,
15 и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.
Because we thus iudge, that if one be dead for all, then were all dead, and he died for all, that they which liue, shoulde not henceforth liue vnto themselues, but vnto him which died for them, and rose againe.
16 Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече така Го не познаваме.
Wherefore, henceforth know we no man after the flesh, yea though wee had knowen Christ after the flesh, yet nowe henceforth know we him no more.
17 За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.
Therefore if any man be in Christ, let him be a newe creature. Olde things are passed away: beholde, all things are become newe.
18 А всичко е от Бог, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение;
And all things are of God, which hath reconciled vs vnto himselfe by Iesus Christ, and hath giuen vnto vs the ministerie of reconciliation.
19 сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.
For God was in Christ, and reconciled the world to himselfe, not imputing their sinnes vnto them, and hath committed to vs the word of reconciliation.
20 И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога,
Now then are we ambassadours for Christ: as though God did beseeche you through vs, we pray you in Christes steade, that ye be reconciled to God.
21 Който за нас направи грешен ( Гръцки: Грях ) Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни ( Гръцки: Правда ) пред Бога.
For he hath made him to be sinne for vs, which knewe no sinne, that we should be made the righteousnesse of God in him.

< 2 Коринтяни 5 >