2 Коринтяни 4
1 Затуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърдчаваме;
C'est pourquoi, étant revêtus de ce ministère par la miséricorde qui nous a été faite, nous ne nous laissons point décourager.
2 но се отрекохме от тайни и срамотни дела, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.
Nous rejetons loin de nous les manoeuvres secrètes et honteuses, n'agissant point avec fourberie, n'altérant point non plus la parole de Dieu. Nous nous rendons recommandables à toute conscience d'homme, devant Dieu, par la franche révélation de la vérité.
3 Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват,
Si, malgré cela, notre évangile est encore voilé, il n'est voilé qu'à ceux qui se perdent,
4 за тия, невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога. (aiōn g165)
à ces incrédules dont le Dieu de ce siècle a aveuglé l'esprit, afin qu'ils ne soient point illuminés des splendeurs de l'évangile, on brille la gloire de Christ, qui est l'image de Dieu. (aiōn g165)
5 (Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).
Ce n'est pas nous, c'est Jésus-Christ que nous prêchons comme Seigneur; quant à nous, nous donnons nous-mêmes pour vos serviteurs, à cause de Jésus,
6 Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърдцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.
parce que le Dieu qui a dit, «que la lumière jaillisse des ténèbres, » a fait luire sa lumière dans nos coeurs, pour que nous fassions briller la connaissance de sa gloire, laquelle resplendit en la personne de Christ.
7 А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.
Nous portons ce trésor dans des vases de terre, afin que la force extraordinaire qui est en nous, paraisse, non venir de nous, mais appartenir à Dieu:
8 Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние;
nous sommes pressés de toute manière, mais non pas réduits à la dernière extrémité; nous sommes perplexes, mais non pas désespérés;
9 гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени.
nous sommes persécutés, mais non pas abandonnés; abattus, mais non perdus.
10 Всякога носим на тялото си убиването на [Господа] Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.
Nous portons toujours dans notre corps la mort de Jésus, afin que la vie de Jésus se montre aussi dans notre corps;
11 Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.
car nous qui vivons, nous sommes toujours livrés à la mort à cause de Jésus, afin que la vie de Jésus se manifeste aussi dans notre chair mortelle;
12 Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.
de sorte que la mort agit en nous, tandis que la vie agit en vous.
13 А като имаме същият дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;
Or comme nous avons l'esprit de foi qui a dicté cette parole, «j'ai cru, c'est pourquoi j’ai parlé, » nous aussi, «nous croyons, c'est pourquoi nous parlons, »
14 понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.
étant persuadés que Celui qui a ressuscité le Seigneur Jésus, nous ressuscitera aussi avec lui, et nous fera paraître avec vous en sa présence;
15 Защото всичко това е заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, които са я получили, да умножи благодарението, за Божията слава.
car tout cela est pour vous, afin que la grâce, en s'étendant à un plus grand nombre, provoque de plus nombreuses actions de grâces à la gloire de Dieu.
16 Затова ние не се обезсърдчаваме: но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.
C'est pourquoi, nous ne nous laissons point décourager; au contraire, alors même que notre homme extérieur se détruit, notre homme intérieur se renouvelle de jour en jour.
17 Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, (aiōnios g166)
Nos légères et passagères afflictions nous procurent une gloire infinie et éternelle, (aiōnios g166)
18 които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни. (aiōnios g166)
attendu que nous regardons non aux choses visibles, mais aux choses invisibles; car les choses visibles ne sont que pour un temps, au lieu que les invisibles sont éternelles. (aiōnios g166)
