2 Коринтяни 3
1 Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?
Incipimus iterum nosmetipsos commendare? Aut numquid egemus (sicut quidam) commendatiis epistolis ad vos, aut ex vobis?
2 Вие сте нашето писмо, написано в сърдцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;
Epistola nostra vos estis, scripta in cordibus nostris, quæ scitur, et legitur ab omnibus hominibus:
3 и явявате се, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът
manifestati quod epistola estis Christi, ministrata a nobis, et scripta non atramento, sed Spiritu Dei vivi: non in tabulis lapideis, sed in tabulis cordis carnalibus.
4 Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.
Fiduciam autem talem habemus per Christum ad Deum:
5 Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,
non quod sufficientes simus cogitare aliquid a nobis, quasi ex nobis: sed sufficientia nostra ex Deo est:
6 Който ни направи способни като служители на един нов завет,
qui et idoneos nos fecit ministros novi testamenti: non littera, sed Spiritu: littera enim occidit, Spiritus autem vivificat.
7 Но, ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,
Quod si ministratio mortis litteris deformata in lapidibus, fuit in gloria, ita ut non possent intendere filii Israel in faciem Moysi propter gloriam vultus eius, quæ evacuatur:
8 как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?
quomodo non magis ministratio Spiritus erit in gloria?
9 Защото, ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече в слава.
Nam si ministratio damnationis gloria est: multo magis abundat ministerium iustitiæ in gloria.
10 (И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).
Nam nec glorificatum est, quod claruit in hac parte, propter excellentem gloriam.
11 Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.
Si enim quod evacuatur, per gloriam est: multo magis quod manet, in gloria est.
12 И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,
Habentes igitur talem spem, multa fiducia utimur:
13 и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.
et non sicut Moyses ponebat velamen super faciem suam, ut non intenderent filii Israel in faciem eius, quod evacuatur,
14 Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не им е открито, че тоя завет преминава в Христа.
sed obtusi sunt sensus eorum. Usque in hodiernum enim diem, idipsum velamen in lectione veteris testamenti manet non revelatum, (quoniam in Christo evacuatur)
15 А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърдцето им,
sed usque in hodiernum diem, cum legitur Moyses, velamen positum est super cor eorum.
16 но когато Израил се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.
Cum autem conversus fuerit ad Dominum, auferetur velamen.
17 А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, там е свобода.
Dominus autem Spiritus est: Ubi autem Spiritus Domini: ibi libertas.
18 А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.
Nos vero omnes, revelata facie gloriam Domini speculantes, in eandem imaginem transformamur a claritate in claritatem, tamquam a Domini Spiritu.
