2 Коринтяни 3
1 Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?
Do we begin again to recommend ourselves, except we need, as some, letters of recommendation unto you, or from you?
2 Вие сте нашето писмо, написано в сърдцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;
our letter ye are, having been written in our hearts, known and read by all men,
3 и явявате се, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът
manifested that ye are a letter of Christ ministered by us, written not with ink, but with the Spirit of the living God, not in the tablets of stone, but in fleshy tablets of the heart,
4 Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.
and such trust we have through the Christ toward God,
5 Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,
not that we are sufficient of ourselves to think anything, as of ourselves, but our sufficiency [is] of God,
6 Който ни направи способни като служители на един нов завет,
who also made us sufficient [to be] ministrants of a new covenant, not of letter, but of spirit; for the letter doth kill, and the spirit doth make alive.
7 Но, ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,
and if the ministration of the death, in letters, engraved in stones, came in glory, so that the sons of Israel were not able to look stedfastly to the face of Moses, because of the glory of his face — which was being made useless,
8 как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?
how shall the ministration of the Spirit not be more in glory?
9 Защото, ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече в слава.
for if the ministration of the condemnation [is] glory, much more doth the ministration of the righteousness abound in glory;
10 (И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).
for also even that which hath been glorious, hath not been glorious — in this respect, because of the superior glory;
11 Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.
for if that which is being made useless [is] through glory, much more that which is remaining [is] in glory.
12 И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,
Having, then, such hope, we use much freedom of speech,
13 и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.
and [are] not as Moses, who was putting a vail upon his own face, for the sons of Israel not stedfastly to look to the end of that which is being made useless,
14 Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не им е открито, че тоя завет преминава в Христа.
but their minds were hardened, for unto this day the same vail at the reading of the Old Covenant doth remain unwithdrawn — which in Christ is being made useless —
15 А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърдцето им,
but till to-day, when Moses is read, a vail upon their heart doth lie,
16 но когато Израил се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.
and whenever they may turn unto the Lord, the vail is taken away.
17 А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, там е свобода.
And the Lord is the Spirit; and where the Spirit of the Lord [is], there [is] liberty;
18 А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.
and we all, with unvailed face, the glory of the Lord beholding in a mirror, to the same image are being transformed, from glory to glory, even as by the Spirit of the Lord.
