2 Коринтяни 2

1 Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.

Empero esto he determinado entre mí, de no venir otra vez a vosotros con tristeza.

2 Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?

Porque si yo os contristo, ¿quién será pues el que me alegrará, sino el mismo a quien yo contristare?

3 И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.

Y esto mismo os escribí, porque cuando viniere no tuviese tristeza sobre tristeza de lo que había de haber gozo: confiando en vosotros todos que mi gozo es el de todos vosotros.

4 Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.

Porque de en medio de mucha tribulación y angustia de corazón, os escribí con muchas lágrimas: no para que fueseis contristados, mas para que conocieseis cuán abundante amor tengo para con vosotros.

5 Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).

Que si alguno ha causado tristeza, no me contristó a mí sino en parte, por no cargar la culpa sobre todos vosotros.

6 За такъв един доста е наказанието, което му е било наложено от повечето от вас;

Bástale al tal esta reprensión que fue hecha por muchos:

7 така че сега вече ( Гръцки: Напротив.) вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.

De manera que ahora al contrario vosotros debéis más bien perdonar le, y consolar le, porque no sea el tal absorbido de demasiada tristeza.

8 Затова ви моля да го уверите в любовта си към него.

Por lo cual os ruego que confirméis vuestro amor para con él.

9 Понеже затова и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.

Porque también por este fin os escribí a vosotros, para conocer la prueba de vosotros, si sois obedientes en todo.

10 А комуто вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,

Al que vosotros perdonareis algo, también yo; porque también yo si algo he perdonado, a quien lo he perdonado, por vuestra causa lo he hecho en la persona de Cristo;

11 да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

Para que Satanás no nos gane alguna ventaja; porque no ignoramos sus maquinaciones.

12 А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното дело,

Mas cuando yo vine a Troas por predicar el evangelio de Cristo, y me fue abierta puerta en el Señor,

13 духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.

No tuve reposo en mi espíritu, por no haber hallado a Tito mi hermano; y así despidiéndome de ellos, me partí desde allí para Macedonia.

14 Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.

Mas gracias a Dios, el cual hace que siempre triunfemos en Cristo Jesús; y manifiesta el olor de su conocimiento por nosotros en todo lugar;

15 Защото пред Бог ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.

Porque somos para Dios suave olor de Cristo en los que son salvos, y en los que se pierden:

16 На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?

A estos olor de muerte para muerte; y a aquellos olor de vida para vida. Y para estas cosas ¿quién es suficiente?

17 Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.

Porque no somos, como muchos, adulteradores de la palabra de Dios; antes como de sinceridad, antes como de Dios, delante de Dios, en Cristo hablamos.