2 Коринтяни 2

1 Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.

But I determined this with myself, that I would not come again to you in heaviness.

2 Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?

For if I make you sorry, who is he then that makes me glad, but the same which is made sorry by me?

3 И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.

And I wrote this same to you, lest, when I came, I should have sorrow from them of whom I ought to rejoice; having confidence in you all, that my joy is the joy of you all.

4 Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.

For out of much affliction and anguish of heart I wrote to you with many tears; not that you should be grieved, but that you might know the love which I have more abundantly to you.

5 Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).

But if any have caused grief, he has not grieved me, but in part: that I may not overcharge you all.

6 За такъв един доста е наказанието, което му е било наложено от повечето от вас;

Sufficient to such a man is this punishment, which was inflicted of many.

7 така че сега вече ( Гръцки: Напротив.) вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.

So that contrariwise you ought rather to forgive him, and comfort him, lest perhaps such a one should be swallowed up with overmuch sorrow.

8 Затова ви моля да го уверите в любовта си към него.

Why I beseech you that you would confirm your love toward him.

9 Понеже затова и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.

For to this end also did I write, that I might know the proof of you, whether you be obedient in all things.

10 А комуто вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,

To whom you forgive any thing, I forgive also: for if I forgave any thing, to whom I forgave it, for your sakes forgave I it in the person of Christ;

11 да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

Lest Satan should get an advantage of us: for we are not ignorant of his devices.

12 А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното дело,

Furthermore, when I came to Troas to preach Christ’s gospel, and a door was opened to me of the Lord,

13 духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.

I had no rest in my spirit, because I found not Titus my brother: but taking my leave of them, I went from there into Macedonia.

14 Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.

Now thanks be to God, which always causes us to triumph in Christ, and makes manifest the aroma of his knowledge by us in every place.

15 Защото пред Бог ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.

For we are to God a sweet smell of Christ, in them that are saved, and in them that perish:

16 На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?

To the one we are the smell of death to death; and to the other the smell of life to life. And who is sufficient for these things?

17 Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.

For we are not as many, which corrupt the word of God: but as of sincerity, but as of God, in the sight of God speak we in Christ.