2 Коринтяни 11
1 Дано бихте потърпели малко моето безумие; да! потърпете ме,
I would that ye could bear with me a little, that I might talk foolishly: and indeed, bear ye with me.
2 защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя като чиста девица на Христа.
For I am jealous over you, with a godly jealousy: for I have espoused you to a husband as a chaste virgin, whom I would present to the Messiah.
3 Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христа.
But I fear, lest, as the serpent beguiled Eve by his craftiness, so your minds should be corrupted from simplicity towards the Messiah.
4 Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите.
For if he that cometh to you, had proclaimed to you another Jesus, whom we have not proclaimed; or if ye had received another Spirit, which ye have not received; or another gospel, which ye have not accepted; ye might well have given assent.
5 Обаче мисля, че аз не съм в нищо по-долен от тия превъзходни апостоли!
For, I suppose, I came not short of those legates who most excel.
6 А пък, ако и да съм в говоренето прост, в знанието не съм; дори ние по всякакъв начин сме ви показали това във всичко.
For, though I be rude in speech, yet not in knowledge; but in all things we have been manifest among you.
7 Грях ли съм сторил, като смирявах себе си, за да се издигнете вие, понеже ви проповядвах Божието благовестие даром?
Did I indeed commit an offence, by humbling myself that ye might be exalted? and by proclaiming the gospel of God to you gratis?
8 Други църкви обрах, като вземах заплата от тях, за да служа на вас;
And I robbed other churches, and I took pay of them for ministering to you.
9 а когато бях при вас и изпаднах в нужда, не отегчих никого, защото братята, които дойдоха от Македония, задоволиха нуждата ми. Така във всичко се пазих, и ще се пазя, да не ви отегча.
And when I came among you and was needy, I was burdensome to none of you; for the brethren who came from Macedonia, supplied my wants: and in all things I kept myself, and I will keep myself, from being burdensome to you.
10 Заради Христовата истинност, която е и в мене, никой няма да ми отнеме тая похвала в ахайските места.
As the truth of the Messiah is in me, this glorying shall not be made vain as to me in the regions of Achaia.
11 Защо? Защото ви не обичам ли? Знае Бог!
Why? Because I do not love you? God knoweth.
12 А каквото правя, това и ще правя, за да отсека причината на тия, които търсят причина против мене, та относно това, с което те се хвалят, да се намерят също такива, каквито сме и ние.
But what I do, that also I will do; that I may cut off occasion, from them who seek occasion: so that in the thing wherein they glory, they may be found even as we.
13 Защото такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли.
For they are false legates, crafty workers, and feign themselves to be legates of the Messiah.
14 И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел;
And in this there is nothing strange. For if Satan feigneth himself an angel of light,
15 тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им.
it is no great thing if his ministers feign themselves ministers of righteousness; whose end shall be according to their works.
16 Пак казвам, никой да не ме счита за безумен; иначе, приемете ме като безумен, та да се похваля и аз малко нещо.
Again I say, let no one think of me, as being a fool: or if otherwise, receive me as a fool, that I may glory a little.
17 (Това, което казвам, не го казвам по Господа, но като в безумие, в тая моя увереност на хваленето.
What I am now saying, I say not in our Lord, but as in folly, in this matter of glorying.
18 Тъй като мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз).
Because many glory after the flesh, I also will glory.
19 Защото вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните;
For ye hear with indulgence them who lack reason, seeing ye are wise.
20 понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето.
And ye give ear to him, who putteth you in bondage; and to him, who devoureth you; and to him, who taketh from you; and to him, who exalteth himself over you; and to him, who smiteth you in the face.
21 За свое унижение го казвам, като че ли сме били слаби; но с каквото се осмелява някой да се хвали, (в безумие говоря), осмелявам се и аз.
I speak as if under contempt: I speak as if we were impotent, through deficiency of understanding; that in whatever thing any one is presuming, I also am presuming.
22 Евреи ли са? И аз съм; израилтяни ли са? И аз съм; Авраамово потомство ли са? И аз съм;
If they are Hebrews, so I also: or if they are Israelites, I also. If they are the seed of Abraham, I also.
23 служители Христови ли са? (в безумие говоря), аз повече: бил съм в повече трудове, в тъмници още повече, в бичувания чрезмерно, много пъти и на смърт.
If they are ministers of the Messiah, (in defect of understanding, I say it, ) I am superior to them: in toils more than they, in stripes more than they, in bonds more than they, in deaths many times.
24 Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет удара без един;
By the Jews, five times was I scourged, each time with forty stripes save one.
25 три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбочини.
Three times was I beaten with rods: at one time I was stoned: three times I was in shipwreck, by day and by night; I have been in the sea, without a ship.
26 Много пъти съм бил и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя;
In journeyings many, in peril by rivers, in peril by robbers, in peril from my kindred, in peril from Gentiles: I have been in peril in cities; I have been in peril in the desert, in peril in the sea, in peril from false brethren.
27 в труд и в мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота;
In toil and weariness, in much watching, in hunger and thirst, in much fasting, in cold and nakedness:
28 и, освен другите неща, които не споменавам, има и това, което тежи върху мене всеки ден, грижата за всичките църкви.
besides many other things, and the thronging around me every day, and my anxiety for all the churches.
29 Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява без да се разпалям аз?
Who becometh weak, and I become not weak? Who is stumbled, and I burn not?
30 Ако трябва да се хваля, ще се похваля с това, което се отнася до немощта ми.
If I must glory, I will glory in my infirmities.
God, the Father of our Lord Jesus the Messiah, blessed for ever and ever, he knoweth that I lie not. (aiōn g165)
32 (В Дамаск областният управител на цар Арета тури стража в град Дамаск за да ме улови;
At Damascus, the commander of the army of Aretas the king, guarded the city of the Damascenes, to seize me.
33 и през прозорец по стената ме спуснаха с кош, та избягах от ръцете му).
And from a window, in a basket, they let me down from the wall, and I escaped from his hands.
