2 Коринтяни 10
1 И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност, аз, който съм смирен когато съм между вас, а когато отсътствувам ставам смел към вас,
Et moi-même, Paul, je vous conjure par la mansuétude et la modestie du Christ, moi qui, étant présent, parais humble parmi vous, tandis qu’absent je suis plein de hardiesse,
2 моля ви се, когато съм при вас да се не принудя да употребя смелост с оная увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които разчитат, че ние плътски се обхождаме.
Je vous prie que, quand je serai présent, je n’aie pas à user sans ménagement de cette hardiesse qu’on m’impute, à l’égard de quelques-uns qui se persuadent que nous marchons selon la chair.
3 Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.
Car, quoique vivant dans la chair, nous ne combattons pas selon la chair.
4 Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости.
Les armes de notre milice ne sont point charnelles, mais puissantes en Dieu pour la destruction des remparts; détruisant les projets,
5 Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.
Et toute hauteur qui s’élève contre la science de Dieu; et réduisant en servitude toute intelligence, sous l’obéissance du Christ;
6 И готови сме да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.
Ayant en main de quoi punir toute désobéissance, quand votre obéissance sera complète.
7 Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднаж в себе си, че, както той е Христов, така и ние сме Христови.
Jugez au moins des choses, selon qu’elles paraissent. Si quelqu’un se persuade à lui-même être à Jésus Christ, qu’il pense aussi en lui-même que, comme il est au Christ, il en est ainsi de nous.
8 Защото, ако бих се и нещо повечко похвалил с нашата власт, която Господ даде за назиданието ви, а не за разорението ви, не бих се засрамил.
En effet, quand je me glorifierais encore un peu plus de la puissance que le Seigneur nous a donnée pour votre édification, et non pour votre destruction, je n’en rougirais pas.
9 Обаче нека се не покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.
Et pour qu’on ne pense point que je veux vous effrayer par mes lettres;
10 Понеже, казват някои, посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето нищожно.
Parce que, dit-on, ces lettres sont graves et fortes; mais, quand il est présent, il paraît chétif de corps et vulgaire de langage:
11 Такъв нека има предвид това, че, каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива сме и на дело, когато сме при вас.
Que celui qui est dans ce sentiment considère que tels nous sommes dans le langage que nous tenons par lettres, étant absents, tels aussi nous sommes de fait, étant présents.
12 Защото не смеем да считаме или сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.
Car nous n’osons pas nous mettre au rang de plusieurs qui se recommandent eux-mêmes, ou bien nous comparer à eux; mais nous nous mesurons sur nous-mêmes, et nous nous comparons à nous-mêmes.
13 А ние няма да се похвалим с това, което е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.
Ainsi, nous ne nous glorifierons point démesurément, mais selon la mesure du partage que Dieu nous a mesuré, mesure qui consiste à être parvenus jusqu’à vous.
14 Защото ние не се простираме чрезмерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие.
Car nous ne dépassons pas nos limites, comme si nous n’étions pas parvenus jusqu’à vous, puisque nous sommes réellement arrivés jusqu’à vous en prêchant l’Evangile du Christ.
15 И не се хвалим с това, което е вън от мярката ни, тоест, с чужди трудове, но имаме надежда, че с растенето на вярата ви, ние ще имаме по-голяма област за работа между вас, и то премного,
Nous ne nous glorifions donc point démesurément dans les travaux d’autrui; mais nous espérons, votre foi croissant, de grandir en vous de plus en plus selon notre partage,
16 така щото да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.
Et même d’évangéliser au-delà de vous, sans nous faire gloire, dans le partage des autres, de ce qu’ils ont préparé.
17 А който се хвали, с Господа да се хвали.
Que celui qui se glorifie, se glorifie dans le Seigneur.
18 Защото не е одобрен тоя, който сам себе си препоръчва, но тоя, когото Господ препоръчва.
Car ce n’est pas celui qui se recommande lui-même qui est approuvé, mais celui que Dieu recommande.
