2 Коринтяни 10
1 И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност, аз, който съм смирен когато съм между вас, а когато отсътствувам ставам смел към вас,
Now I Paul myself beseech you by the meekness and gentleness of Christ, I, who present indeed am lowly among you, but am bold toward you when absent;
2 моля ви се, когато съм при вас да се не принудя да употребя смелост с оная увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които разчитат, че ние плътски се обхождаме.
but I entreat you, that I may not when I am present be bold with that confidence wherewith I think of being bold towards some, who think of us as walking according to the flesh.
3 Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.
For though we walk in the flesh, we do not war according to the flesh,
4 Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости.
(for the weapons of our warfare are not fleshly, but mighty through God to the pulling down of strong holds, )
5 Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.
casting down reasonings, and every high thing that exalteth itself against the knowledge of God, and bringing every purpose into captivity to the obedience of Christ,
6 И готови сме да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.
and being in readiness to punish every disobedience, when the measure of your obedience shall be full.
7 Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднаж в себе си, че, както той е Христов, така и ние сме Христови.
Ye look at the outward appearance. If any one trusteth to himself that he belongeth to Christ, let him of himself consider this again, that as he belongeth to Christ, so also do we.
8 Защото, ако бих се и нещо повечко похвалил с нашата власт, която Господ даде за назиданието ви, а не за разорението ви, не бих се засрамил.
For even if I should boast still more highly of our authority, which the Lord gave us for building you up, and not pulling you down, I should not be put to shame;
9 Обаче нека се не покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.
that I may not seem as if I would terrify you by my letters.
10 Понеже, казват някои, посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето нищожно.
For his letters, saith one, are weighty and strong; but his bodily presence is weak, and his speech contemptible.
11 Такъв нека има предвид това, че, каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива сме и на дело, когато сме при вас.
Let such a one count upon this, that such as we are in word by letters when absent, such will we be also in deed when present.
12 Защото не смеем да считаме или сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.
For we do not venture to reckon ourselves among, or compare ourselves with, some of those who commend themselves; but they, measuring themselves among themselves, and comparing themselves with themselves, are not wise.
13 А ние няма да се похвалим с това, което е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.
But we will not boast of things that are without our measure, but according to the measure of the line which God allotted us, —a measure to reach even to you.
14 Защото ние не се простираме чрезмерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие.
For we do not stretch ourselves beyond our measure, as though we reached not to you; (for as far as even to you did we come, in the gospel of Christ; )
15 И не се хвалим с това, което е вън от мярката ни, тоест, с чужди трудове, но имаме надежда, че с растенето на вярата ви, ние ще имаме по-голяма област за работа между вас, и то премного,
not boasting of things that are without measure, in other men's labors, but having hope, when your faith is increased, that our line will through you be still further extended,
16 така щото да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.
so that we may preach the gospel in the regions beyond you; not boasting, in another's line, of things made ready to our hand.
17 А който се хвали, с Господа да се хвали.
But “he that boasteth, let him boast in the Lord.”
18 Защото не е одобрен тоя, който сам себе си препоръчва, но тоя, когото Господ препоръчва.
For not he that commendeth himself is approved, but he whom the Lord commendeth.
