2 Коринтяни 1
1 Павел, с Божията воля апостол Исус Христос, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всички светии, които са по цяла Ахаия:
IzvarasyecchayA yIzukhrISTasya preritaH paulastimathirbhrAtA ca dvAvetau karinthanagarasthAyai IzvarIyasamitaya AkhAyAdezasthebhyaH sarvvebhyaH pavitralokebhyazca patraM likhataH|
2 Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец и Господа Исуса Христа.
asmAkaM tAtasyezvarasya prabhoryIzukhrISTasya cAnugrahaH zAntizca yuSmAsu varttatAM|
3 Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.
kRpAluH pitA sarvvasAntvanAkArIzvarazca yo'smatprabhoryIzukhrISTasya tAta IzvaraH sa dhanyo bhavatu|
4 Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.
yato vayam IzvarAt sAntvanAM prApya tayA sAntvanayA yat sarvvavidhakliSTAn lokAn sAntvayituM zaknuyAma tadarthaM so'smAkaM sarvvaklezasamaye'smAn sAntvayati|
5 Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.
yataH khrISTasya klezA yadvad bAhulyenAsmAsu varttante tadvad vayaM khrISTena bahusAntvanADhyA api bhavAmaH|
6 Но, ако ни наскърбяват, това е за ваша утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха [и спасение], която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.
vayaM yadi klizyAmahe tarhi yuSmAkaM sAntvanAparitrANayoH kRte klizyAmahe yato'smAbhi ryAdRzAni duHkhAni sahyante yuSmAkaM tAdRzaduHkhAnAM sahanena tau sAdhayiSyete ityasmin yuSmAnadhi mama dRDhA pratyAzA bhavati|
7 И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата.
yadi vA vayaM sAntvanAM labhAmahe tarhi yuSmAkaM sAntvanAparitrANayoH kRte tAmapi labhAmahe| yato yUyaM yAdRg duHkhAnAM bhAgino'bhavata tAdRk sAntvanAyA api bhAgino bhaviSyatheti vayaM jAnImaH|
8 Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си:
he bhrAtaraH, AziyAdeze yaH klezo'smAn AkrAmyat taM yUyaM yad anavagatAstiSThata tanmayA bhadraM na manyate| tenAtizaktiklezena vayamatIva pIDitAstasmAt jIvanarakSaNe nirupAyA jAtAzca,
9 даже ние сами счетохме, че бяхме приели смъртна присъда в себе си,
ato vayaM sveSu na vizvasya mRtalokAnAm utthApayitarIzvare yad vizvAsaM kurmmastadartham asmAbhiH prANadaNDo bhoktavya iti svamanasi nizcitaM|
10 И Той ни избави от толкоз близка смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,
etAdRzabhayaGkarAt mRtyo ryo 'smAn atrAyatedAnImapi trAyate sa itaH paramapyasmAn trAsyate 'smAkam etAdRzI pratyAzA vidyate|
11 като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради стореното на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.
etadarthamasmatkRte prArthanayA vayaM yuSmAbhirupakarttavyAstathA kRte bahubhi ryAcito yo'nugraho'smAsu varttiSyate tatkRte bahubhirIzvarasya dhanyavAdo'pi kAriSyate|
12 Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не са плътска мъдрост, а са Божия благодат.
aparaJca saMsAramadhye vizeSato yuSmanmadhye vayaM sAMsArikyA dhiyA nahi kintvIzvarasyAnugraheNAkuTilatAm IzvarIyasAralyaJcAcaritavanto'trAsmAkaM mano yat pramANaM dadAti tena vayaM zlAghAmahe|
13 Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,
yuSmAbhi ryad yat paThyate gRhyate ca tadanyat kimapi yuSmabhyam asmAbhi rna likhyate taccAntaM yAvad yuSmAbhi rgrahISyata ityasmAkam AzA|
14 (както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.
yUyamitaH pUrvvamapyasmAn aMzato gRhItavantaH, yataH prabho ryIzukhrISTasya dine yadvad yuSmAsvasmAkaM zlAghA tadvad asmAsu yuSmAkamapi zlAghA bhaviSyati|
15 С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,
aparaM yUyaM yad dvitIyaM varaM labhadhve tadarthamitaH pUrvvaM tayA pratyAzayA yuSmatsamIpaM gamiSyAmi
16 като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и тогава вие да ме изпратите за Юдея.
yuSmaddezena mAkidaniyAdezaM vrajitvA punastasmAt mAkidaniyAdezAt yuSmatsamIpam etya yuSmAbhi ryihUdAdezaM preSayiSye ceti mama vAJchAsIt|
17 Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?
etAdRzI mantraNA mayA kiM cAJcalyena kRtA? yad yad ahaM mantraye tat kiM viSayilokaiva mantrayANa Adau svIkRtya pazcAd asvIkurvve?
18 Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не?
yuSmAn prati mayA kathitAni vAkyAnyagre svIkRtAni zeSe'svIkRtAni nAbhavan etenezvarasya vizvastatA prakAzate|
19 Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;
mayA silvAnena timathinA cezvarasya putro yo yIzukhrISTo yuSmanmadhye ghoSitaH sa tena svIkRtaH punarasvIkRtazca tannahi kintu sa tasya svIkArasvarUpaeva|
20 понеже в Него е Да за всичките Божи обещания, колкото и много да са; затова и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.
Izvarasya mahimA yad asmAbhiH prakAzeta tadartham IzvareNa yad yat pratijJAtaM tatsarvvaM khrISTena svIkRtaM satyIbhUtaJca|
21 А тоя, който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,
yuSmAn asmAMzcAbhiSicya yaH khrISTe sthAsnUn karoti sa Izvara eva|
22 Който ни е запечатил, и е дал в сърдцата ни Духа в залог.
sa cAsmAn mudrAGkitAn akArSIt satyAGkArasya paNakharUpam AtmAnaM asmAkam antaHkaraNeSu nirakSipacca|
23 Но аз призовавам Бог за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;
aparaM yuSmAsu karuNAM kurvvan aham etAvatkAlaM yAvat karinthanagaraM na gatavAn iti satyametasmin IzvaraM sAkSiNaM kRtvA mayA svaprANAnAM zapathaH kriyate|
24 защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите твърди.
vayaM yuSmAkaM vizvAsasya niyantAro na bhavAmaH kintu yuSmAkam Anandasya sahAyA bhavAmaH, yasmAd vizvAse yuSmAkaM sthiti rbhavati|
