2 Коринтяни 1
1 Павел, с Божията воля апостол Исус Христос, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всички светии, които са по цяла Ахаия:
Paul, an apostle of Jesus Christ by the will of God, and Timothy [our] brother, to the church of God which is at Corinth, with all the saints who are in all Achaia:
2 Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец и Господа Исуса Христа.
Grace [be] to you and peace from God our Father, and [from] the Lord Jesus Christ.
3 Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.
Blessed [be] God, even the Father of our Lord Jesus Christ, the Father of mercies, and the God of all consolation.
4 Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.
Who comforteth us in all our tribulation, that we may be able to comfort them who are in any trouble by the consolation with which we ourselves are comforted by God.
5 Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.
For as the sufferings of Christ abound in us, so our consolation also aboundeth by Christ.
6 Но, ако ни наскърбяват, това е за ваша утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха [и спасение], която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.
And whether we are afflicted, [it is] for your consolation and salvation, which is effectual in the enduring of the same sufferings which we also suffer: or whether we are comforted, [it is] for your consolation and salvation.
7 И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата.
And our hope of you [is] steadfast, knowing, that as ye are partakers of the sufferings, so [shall ye be] also of the consolation.
8 Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си:
For we would not, brethren, have you ignorant of our trouble which came to us in Asia, that we were pressed out of measure, above strength, so that we despaired even of life:
9 даже ние сами счетохме, че бяхме приели смъртна присъда в себе си,
But we had the sentence of death in ourselves, that we should not trust in ourselves, but in God who raiseth the dead:
10 И Той ни избави от толкоз близка смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,
Who delivered us from so great a death, and doth deliver: in whom we trust that he will yet deliver [us]:
11 като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради стореното на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.
Ye also helping together by prayer for us, that for the gift [bestowed] upon us by the means of many persons, thanks may be given by many on our behalf.
12 Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не са плътска мъдрост, а са Божия благодат.
For our rejoicing is this, the testimony of our conscience, that in simplicity and godly sincerity, not with fleshly wisdom, but by the grace of God, we have had our manner of life in the world, and more abundantly toward you.
13 Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,
For we write no other things to you, than what ye read or acknowledge; and I trust ye will acknowledge even to the end;
14 (както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.
As also ye have acknowledged us in part, that we are your rejoicing, even as ye also [are] ours in the day of the Lord Jesus.
15 С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,
And in this confidence I purposed to come to you before, that ye might have a second benefit;
16 като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и тогава вие да ме изпратите за Юдея.
And to pass by you into Macedonia, and to come again from Macedonia to you, and by you to be brought on my way towards Judea.
17 Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?
When I therefore was thus minded, did I use levity? or the things that I purpose, do I purpose according to the flesh, that with me there should be yea, yea, and nay, nay?
18 Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не?
But [as] God [is] true, our word towards you was not yea and nay.
19 Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;
For the Son of God, Jesus Christ, who was preached among you by us, [even] by me, and Silvanus, and Timothy, was not yea and nay, but in him was yea.
20 понеже в Него е Да за всичките Божи обещания, колкото и много да са; затова и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.
For all the promises of God in him [are] yea, and in him Amen, to the glory of God by us.
21 А тоя, който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,
Now he who establisheth us with you in Christ, and hath anointed us, [is] God;
22 Който ни е запечатил, и е дал в сърдцата ни Духа в залог.
Who hath also sealed us, and given the earnest of the spirit in our hearts.
23 Но аз призовавам Бог за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;
Moreover, I call God for a witness upon my soul, that to spare you I have not as yet come to Corinth.
24 защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите твърди.
Not for that we have dominion over your faith, but are helpers of your joy: for by faith ye stand.
