2 Коринтяни 1
1 Павел, с Божията воля апостол Исус Христос, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всички светии, които са по цяла Ахаия:
Paul, an apostle of Christ Jesus through the will of God, and Timothy our brother, to the church of God which is at Corinth, with all the saints who are in the whole of Achaia:
2 Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец и Господа Исуса Христа.
Grace to you and peace from God our Father and the Lord Jesus Christ.
3 Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.
Blessed be the God and Father of our Lord Jesus Christ, the Father of mercies and God of all comfort;
4 Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.
who comforts us in all our affliction, that we may be able to comfort those who are in any affliction, through the comfort with which we ourselves are comforted by God.
5 Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.
For as the sufferings of Christ abound to us, even so our comfort also abounds through Christ.
6 Но, ако ни наскърбяват, това е за ваша утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха [и спасение], която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.
But if we are afflicted, it is for your comfort and salvation. If we are comforted, it is for your comfort, which produces in you the patient enduring of the same sufferings which we also suffer.
7 И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата.
Our hope for you is steadfast, knowing that, since you are partakers of the sufferings, so also are you of the comfort.
8 Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си:
For we do not desire to have you uninformed, brothers, concerning our affliction which happened in Asia, that we were weighed down exceedingly, beyond our power, so much that we despaired even of life.
9 даже ние сами счетохме, че бяхме приели смъртна присъда в себе си,
Yes, we ourselves have had the sentence of death within ourselves, that we should not trust in ourselves, but in God who raises the dead,
10 И Той ни избави от толкоз близка смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,
who delivered us out of so great a death, and he will deliver us. On him we have set our hope that he will also deliver us again;
11 като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради стореното на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.
you also helping together on our behalf by your petition; that, for the gift bestowed on us by means of many, thanks may be given by many persons on our behalf.
12 Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не са плътска мъдрост, а са Божия благодат.
For our boasting is this: the testimony of our conscience, that with pure motives and sincerity of God, not in fleshly wisdom but in the grace of God we conducted ourselves in the world, and more abundantly toward you.
13 Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,
For we write no other things to you, than what you read or even acknowledge, and I hope you will fully acknowledge;
14 (както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.
as also you acknowledged us in part, that we are your boasting, even as you also are ours, in the day of our Lord Jesus.
15 С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,
In this confidence, I was determined to come first to you, that you might have a second benefit;
16 като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и тогава вие да ме изпратите за Юдея.
and by you to pass into Macedonia, and again from Macedonia to come to you, and to be sent forward by you on my journey to Judea.
17 Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?
When I therefore was planning this, did I do it lightly? Or the things that I purpose, do I purpose according to the flesh, that with me there should be the "Yes, yes" and the "No, no?"
18 Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не?
But as God is faithful, our word toward you is not "Yes and no."
19 Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;
For the Son of God, Jesus Christ, who was preached among you by us, by me, Silvanus, and Timothy, was not "Yes and no," but in him is "Yes."
20 понеже в Него е Да за всичките Божи обещания, колкото и много да са; затова и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.
For however many are the promises of God, in him they are "Yes." Therefore also through him they are "Amen," to the glory of God through us.
21 А тоя, който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,
Now he who establishes us with you in Christ, and anointed us, is God;
22 Който ни е запечатил, и е дал в сърдцата ни Духа в залог.
who also sealed us, and gave us the down payment of the Spirit in our hearts.
23 Но аз призовавам Бог за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;
But I call God as a witness to my soul, that to spare you I did not come again to Corinth.
24 защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите твърди.
Not that we rule over your faith, but are fellow workers with you for your joy. For you stand firm in faith.
