2 Коринтяни 1
1 Павел, с Божията воля апостол Исус Христос, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всички светии, които са по цяла Ахаия:
Paul, an apostle of Jesus Christ by the will of God, and Timothy our brother: to the church of God that is at Corinth, with all the saints that are in all Achaia:
2 Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец и Господа Исуса Христа.
Grace unto you and peace from God our Father, and from the Lord Jesus Christ.
3 Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.
Blessed be the God and Father of our Lord Jesus Christ, the Father of mercies, and the God of all comfort.
4 Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.
Who comforteth us in all our tribulation; that we also may be able to comfort them who are in all distress, by the exhortation wherewith we also are exhorted by God.
5 Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.
For as the sufferings of Christ abound in us: so also by Christ doth our comfort abound.
6 Но, ако ни наскърбяват, това е за ваша утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха [и спасение], която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.
Now whether we be in tribulation, it is for your exhortation and salvation: or whether we be comforted, it is for your consolation: or whether we be exhorted, it is for your exhortation and salvation, which worketh the enduring of the same sufferings which we also suffer.
7 И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата.
That our hope for you may be steadfast: knowing that as you are partakers of the sufferings, so shall you be also of the consolation.
8 Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си:
For we would not have you ignorant, brethren, of our tribulation, which came to us in Asia, that we were pressed out of measure above our strength, so that we were weary even of life.
9 даже ние сами счетохме, че бяхме приели смъртна присъда в себе си,
But we had in ourselves the answer of death, that we should not trust in ourselves, but in God who raiseth the dead.
10 И Той ни избави от толкоз близка смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,
Who hath delivered and doth deliver us out of so great dangers: in whom we trust that he will yet also deliver us.
11 като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради стореното на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.
You helping withal in prayer for us: that for this gift obtained for us, by the means of many persons, thanks may be given by many in our behalf.
12 Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не са плътска мъдрост, а са Божия благодат.
For our glory is this, the testimony of our conscience, that in simplicity of heart and sincerity of God, and not in carnal wisdom, but in the grace of God, we have conversed in this world: and more abundantly towards you.
13 Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,
For we write no other things to you than what you have read and known. And I hope that you shall know unto the end:
14 (както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.
As also you have known us in part, that we are your glory, as you also are ours, in the day of our Lord Jesus Christ.
15 С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,
And in this confidence I had a mind to come to you before, that you might have a second grace:
16 като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и тогава вие да ме изпратите за Юдея.
And to pass by you into Macedonia, and again from Macedonia to come to you, and by you to be brought on my way towards Judea.
17 Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?
Whereas then I was thus minded, did I use lightness? Or, the things that I purpose, do I purpose according to the flesh, that there should be with me, It is, and It is not?
18 Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не?
But God is faithful, for our preaching which was to you, was not, It is, and It is not.
19 Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;
For the Son of God, Jesus Christ who was preached among you by us, by me, and Sylvanus, and Timothy, was not, It is and It is not, but, It is, was in him.
20 понеже в Него е Да за всичките Божи обещания, колкото и много да са; затова и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.
For all the promises of God are in him, It is; therefore also by him, amen to God, unto our glory.
21 А тоя, който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,
Now he that confirmeth us with you in Christ, and that hath anointed us, is God:
22 Който ни е запечатил, и е дал в сърдцата ни Духа в залог.
Who also hath sealed us, and given the pledge of the Spirit in our hearts.
23 Но аз призовавам Бог за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;
But I call God to witness upon my soul, that to spare you, I came not any more to Corinth:
24 защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите твърди.
not because we exercise dominion over your faith: but we are helpers of your joy: for in faith you stand.
