2 Летописи 9
1 И савската царица, като слушаше да се прочува Соломон, дойде в Ерусалим да опита Соломона с мъчни за нея въпроси; дойде с една твърде голяма свита, с камили натоварени с аромати, и с много злато и скъпоценни камъни, и като дойде при Соломона, говори с него за всичко що имаше на сърцето си.
Quando a rainha de Sabá ouviu falar da fama de Salomão, ela veio testar Salomão com perguntas difíceis em Jerusalém, com uma caravana muito grande, incluindo camelos que carregavam especiarias, ouro em abundância e pedras preciosas. Quando veio a Salomão, falou com ele sobre tudo o que havia em seu coração.
2 И Соломон отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за Соломона, което не можа да й обясни.
Salomão respondeu a todas as suas perguntas. Não havia nada escondido de Salomão que ele não lhe tivesse dito.
3 А като видя савската царица мъдростта на Соломона и къщата, която бе построил,
Quando a rainha de Sabá viu a sabedoria de Salomão, a casa que ele tinha construído,
4 ястията на трапезата му, сяденето на слугите му, и прислужването на служителите му и облеклото им, също и виночерпците му и тяхното облекло, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.
a comida de sua mesa, os assentos de seus servos, a assistência de seus ministros, suas roupas, seus carregadores de copos e suas roupas, e sua ascensão pela qual ele subiu à casa de Yahweh, não havia mais espírito nela.
5 И рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.
Ela disse ao rei: “Foi um verdadeiro relato que ouvi em minha própria terra sobre seus atos e de sua sabedoria.
6 Аз не вярвах думите им докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината от величието на мъдростта ти не ми е била казана; ти надминаваш слуха, който бях чула.
No entanto, não acreditei em suas palavras até que cheguei, e meus olhos o tinham visto; e eis que metade da grandeza de sua sabedoria não me foi dita. Vocês excedem a fama que eu ouvi!
7 Честити мъжете ти, и честити тия твои слуги, които стоят всякога пред тебе, та слушат мъдростта ти.
Felizes são seus homens, e felizes são estes seus servos, que estão continuamente diante de você e ouvem sua sabedoria.
8 Да бъде благословен Господ Бог, който има благоволение към тебе да те постави на престола Си цар за Господа твоя Бог. Понеже твоят Бог е възлюбил Израиля за да го утвърди до века, за това те е поставил цар над тях, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.
Bendito seja Javé vosso Deus, que se deleitou em vós e vos colocou em seu trono para ser rei de Javé vosso Deus, porque vosso Deus amava Israel, para estabelecê-los para sempre. Portanto, ele te fez rei sobre eles, para fazer justiça e retidão”.
9 И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не е имало никога такива аромати, каквито савската царица даде на цар Соломона.
Ela deu ao rei cento e vinte talentos de ouro, especiarias em grande abundância e pedras preciosas. Nunca antes existiu uma especiaria como a rainha de Sabá deu ao rei Salomão.
10 (Още и Хирамовите слуги и Соломоновите слуги, които донасяха злато от Офир, донасяха и алмугови дървета и скъпоценни камъни.
Os criados de Huram e os criados de Salomão, que trouxeram ouro de Ophir, também trouxeram algumas árvores e pedras preciosas.
11 А от алмуговите дървета царят направи подпорки за Господния дом и за царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива дървета не бяха се виждали по-напред в Юдовата земя).
O rei usou alguma madeira de árvore para fazer terraços para a casa de Yahweh e para a casa do rei, e harpas e instrumentos de cordas para os cantores. Não havia nenhum como estes vistos antes na terra de Judá.
12 И цар Соломон даде на савската царица всичко, що тя желаеше, каквото поиска, освен равното на онова, което тя беше донесла на царя. И тъй, тя се върна със слугите си та си отиде в своята си земя.
O rei Salomão deu à rainha de Sabá todo o seu desejo, o que ela pediu, mais do que aquilo que ela havia trazido ao rei. Então ela se virou e foi para sua própria terra, ela e seus servos.
13 А теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестстотин шестдесет и шест златни таланта,
Agora o peso do ouro que chegou a Salomão em um ano foi seiscentos e sessenta e seis talentos de ouro,
14 освен онова, което се внасяше от купувачите, от търговците, от всичките арабски царе, и от управителите на страната, които донасяха на Соломона злато и сребро.
além do que os comerciantes e negociantes trouxeram. Todos os reis da Arábia e os governadores do país trouxeram ouro e prata para Salomão.
15 И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин сикли злато се иждиви за всеки щит;
O rei Salomão fez duzentos grandes escudos de ouro batido. Seiscentos shekels de ouro batido foram para um grande escudo.
16 и триста щитчета от ковано злато; три фунта злато се иждиви за всяко щитче; и царят ги положи в къщата Ливански лес.
Ele fez trezentos escudos de ouro batido. Trezentos shekels de ouro foram para um único escudo. O rei os colocou na Casa da Floresta do Líbano.
17 Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с чисто злато.
Moreover o rei fez um grande trono de marfim, e o revestiu com ouro puro.
18 Престолът имаше шест стъпала и едно златно подножие закрепени за престола, и облегалки от двете страни на седалището, и два лъва стоящи край облегалките.
Havia seis degraus para o trono, com um escabelo de ouro, que eram fixados ao trono, e apoios de braço em ambos os lados, junto ao lugar do assento, e dois leões de pé ao lado dos apoios de braço.
19 А там, върху шестте стъпала, от двете страни стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е направило в никое царство.
Doze leões estavam ali de pé de um lado e do outro nos seis degraus. Não havia nada parecido com o que foi feito em qualquer outro reino.
20 И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, а всичките съдове в къщата Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; среброто се считаше за нищо в Соломоновите дни.
Todos os vasos de bebida do rei Salomão eram de ouro, e todos os vasos da Casa da Floresta do Líbano eram de ouro puro. A prata não era considerada valiosa nos dias de Salomão.
21 Защото царят имаше, заедно с Хирамовите слуги, кораби като ония, които отиваха в Тарсис; еднъж в три години тия тарсийски кораби дохождаха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.
Pois o rei tinha navios que iam para Tarshish com os servos de Huram. Uma vez a cada três anos, os navios de Társis vinham trazendo ouro, prata, marfim, macacos e pavões.
22 Така цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост.
Portanto, o rei Salomão excedeu todos os reis da terra em riqueza e sabedoria.
23 И всичките царе на света търсеха Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му.
Todos os reis da terra buscaram a presença de Salomão para ouvir sua sabedoria, que Deus havia colocado em seu coração.
24 И всяка година донасяха всеки от подаръка си, сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мъски.
Cada um deles trazia anualmente tributo: vasos de prata, vasos de ouro, roupas, armaduras, especiarias, cavalos e mulas.
25 Соломон имаше тоже четири хиляди обора за коне и за колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.
Salomão tinha quatro mil baias para cavalos e carruagens, e doze mil cavaleiros que ele estacionava nas cidades das carruagens e com o rei em Jerusalém.
26 И владееше над всичките царе от реката Евфрат до филистимската земя и до границите на Египет.
Ele governava todos os reis do rio até a terra dos filisteus, e até a fronteira do Egito.
27 И царят направи среброто да изобилва в Ерусалим като камъни, а кедрите направи като полските черници.
O rei tornou a prata tão comum em Jerusalém como as pedras, e fez os cedros tão abundantes como os sicômoros que estão nas terras baixas.
28 И докарваха коне за Соломона от Египет и от всичките страни.
Eles trouxeram cavalos para Salomão para fora do Egito e de todas as terras.
29 А останалите дела на Соломона, първите и последните, не са ли написани в Книгата на пророк Натана, и в пророчеството на силонеца Ахия, и във Виденията на гледача Идо, които изрече против Еровоама, Наватовия син?
Now o resto dos atos de Salomão, primeiro e último, não estão escritos na história de Natan, o profeta, e na profecia de Ahijah, o xilonita, e nas visões de Iddo, o vidente, sobre Jeroboão, o filho de Nebat?
30 И Соломон царува в Ерусалим над целия Израил четиридесет години.
Salomão reinou em Jerusalém durante quarenta anos em todo Israel.
31 Така Соломон заспа с бащите си, и биде погребан в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Ровоам.
Salomão dormiu com seus pais, e foi enterrado na cidade de seu pai Davi; e Reoboão seu filho reinou em seu lugar.
