2 Летописи 9
1 И савската царица, като слушаше да се прочува Соломон, дойде в Ерусалим да опита Соломона с мъчни за нея въпроси; дойде с една твърде голяма свита, с камили натоварени с аромати, и с много злато и скъпоценни камъни, и като дойде при Соломона, говори с него за всичко що имаше на сърцето си.
A, i te rongonga o te kuini o Hepa ki te rongo o Horomona, ka haere mai ki te whakamatau i a Horomona ki nga kupu pakeke ki Hiruharama. Nui atu hoki te tira, he kamera ano e waha ana i nga mea kakara, i tona nui o te koura, i te kohatu utu nui. A, no tona taenga mai ki a Horomona, ka korerotia e ia ki a ia nga mea katoa i tona ngakau.
2 И Соломон отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за Соломона, което не можа да й обясни.
A whakaaturia ana e Horomona ki a ia te tikanga o ana kupu katoa; kahore he kupu i ngaro i a Horomona, i kore te whakaatu ki a ia.
3 А като видя савската царица мъдростта на Соломона и къщата, която бе построил,
A, no te kitenga o te kuini o Hepa i te mohio o Horomona, i te whare hoki i hanga e ia,
4 ястията на трапезата му, сяденето на слугите му, и прислужването на служителите му и облеклото им, също и виночерпците му и тяхното облекло, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.
I te kai o tana tepu, i te nohoanga o ana tangata, i te turanga o ana kaimahi, i o ratou kakahu, i ana kairiringi waina, i o ratou kakahu; i tona pikitanga i piki atu ai ia ki te whare o Ihowa; kore ake he wairua i roto i a ia.
5 И рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.
Na ka mea ia ki te kingi, Pono tonu nga mea i rongo ai ahau i toku whenua mo au mahi, mo tou mohio.
6 Аз не вярвах думите им докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината от величието на мъдростта ти не ми е била казана; ти надминаваш слуха, който бях чула.
Otiia kihai ahau i whakapono ki a ratou korero, a tae noa mai ahau, kite noa oku kanohi. Nana, kihai te hawhe o te nui o tou mohio i korerotia mai ki ahau: nui atu tau i te rongo i rongo ai ahau.
7 Честити мъжете ти, и честити тия твои слуги, които стоят всякога пред тебе, та слушат мъдростта ти.
Ano te hari o au tangata, te hari o enei pononga au e tu tonu nei i tou aroaro, e whakarongo nei ki tou mohio!
8 Да бъде благословен Господ Бог, който има благоволение към тебе да те постави на престола Си цар за Господа твоя Бог. Понеже твоят Бог е възлюбил Израиля за да го утвърди до века, за това те е поставил цар над тях, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.
Kia whakapaingia a Ihowa, tou Atua, i ahuareka nei ki a koe, i homai nei i a koe ki runga ki tona torona, hei kingi ma Ihowa, ma tou Atua; he aroha na tou Atua ki a Iharaira, he mea ano kia whakapumautia ai ratou ake ake, koia koe i meinga ai e i a hei kingi mo ratou, hei mahi i te whakawa, i te tika.
9 И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не е имало никога такива аромати, каквито савската царица даде на цар Соломона.
Na homai ana e ia ki te kingi kotahi rau e rua tekau taranata koura, tona tini ano o nga mea kakara, me nga kohatu utu nui; kahore ano he mea kakara hei rite mo enei i homai nei e te kuini o Hepa ki a Kingi Horomona.
10 (Още и Хирамовите слуги и Соломоновите слуги, които донасяха злато от Офир, донасяха и алмугови дървета и скъпоценни камъни.
Na, ko nga tangata a Hurama, ratou ko nga tangata a Horomona, i kawea mai ai te koura i Opira, i kawea mai ano e ratou he rakau aramuka, he kohatu utu nui hoki.
11 А от алмуговите дървета царят направи подпорки за Господния дом и за царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива дървета не бяха се виждали по-напред в Юдовата земя).
Na ka hanga e te kingi aua rakau aramuka hei huarahi ki te whare o Ihowa, ki te whare hoki o te kingi, a hei hapa, hei hatere, hei mea ma nga kaiwaiata: kahore i kitea he pera i mua, i te whenua o Hura.
12 И цар Соломон даде на савската царица всичко, що тя желаеше, каквото поиска, освен равното на онова, което тя беше донесла на царя. И тъй, тя се върна със слугите си та си отиде в своята си земя.
Na ka hoatu e Kingi Horomona ki te kuini o Hepa nga mea katoa i pai ai ia, ana hoki i tono ai, haunga nga mea i mauria mai e ia ki te kingi. Na ko tona tahuritanga, ka haere ki tona ake whenua, ratou ko ana tangata.
13 А теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестстотин шестдесет и шест златни таланта,
Na, ko te taimaha o te koura i tae mai ki a Horomona i te tau kotahi, e ono rau e ono tekau ma ono taranata koura;
14 освен онова, което се внасяше от купувачите, от търговците, от всичките арабски царе, и от управителите на страната, които донасяха на Соломона злато и сребро.
Haunga nga mea i mauria mai e nga kairapu taonga, e nga kaihokohoko. I kawea mai ano he koura, he hiriwa, e nga kingi katoa o Arapia, e nga kawana o te whenua, ki a Horomona.
15 И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин сикли злато се иждиви за всеки щит;
Na ka hanga e Kingi Horomona etahi pukupuku, e rua rau, he mea patu te koura; e ono rau hekere o te koura patu i meatia ki te pukupuku kotahi:
16 и триста щитчета от ковано злато; три фунта злато се иждиви за всяко щитче; и царят ги положи в къщата Ливански лес.
Me etahi pukupuku iti iho, e toru rau, he mea patu ano te koura: e toru rau hekere koura i meatia ki te pukupuku kotahi: a whakatakotoria ana e te kingi ki te whare o te ngahere o Repanona.
17 Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с чисто злато.
I hanga ano e te kingi he torona nui ki te rei, whakakikoruatia iho ki te koura parakore.
18 Престолът имаше шест стъпала и едно златно подножие закрепени за престола, и облегалки от двете страни на седалището, и два лъва стоящи край облегалките.
A e ono nga kurupae ki te torona, me te turanga waewae, he mea koura, he mea hono ki te torona, me nga okiokinga ano i te wahi e nohoia ana, i tetahi taha, i tetahi taha, e rua hoki nga raiona e tu ana i te taha o nga okiokinga.
19 А там, върху шестте стъпала, от двете страни стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е направило в никое царство.
Kotahi tekau ma rua nga raiona i reira e tu ana i tetahi taha, i tetahi taha, i nga kaupae e ono. Kahore he mea pera i hanga i tetahi atu rangatiratanga.
20 И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, а всичките съдове в къщата Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; среброто се считаше за нищо в Соломоновите дни.
Na, ko nga oko inu katoa a Kingi Horomona, he koura kau; me nga oko katoa o te whare o te ngahere o Repanona, he koura parakore; kahore he mea hiriwa; kihai te hiriwa i kiia he mea nui i nga ra o Horomona.
21 Защото царят имаше, заедно с Хирамовите слуги, кораби като ония, които отиваха в Тарсис; еднъж в три години тия тарсийски кораби дохождаха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.
He kaipuke hoki a te kingi, rere ai ki Tarahihi me nga tangata a Hurama: kotahi te unga mai i nga tau e toru o nga kaipuke o Tarahihi, me te mau mai i te koura, i te hiriwa, i te rei, i te makimaki, i te pikake.
22 Така цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост.
Na nui atu a Kingi Horomona i nga kingi katoa o te whenua te whai taonga, te mohio.
23 И всичките царе на света търсеха Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му.
A i whai nga kingi katoa o te whenua ki a Horomona, kia rongo i tona mohio i homai nei e te Atua ki tona ngakau.
24 И всяка година донасяха всеки от подаръка си, сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мъски.
A ka mauria mai e tena tana hakari, tana hakari, nga oko hiriwa, nga oko koura, nga kakahu, nga mea mo te whawhai, nga mea kakara, nga hoiho, nga muera, he mea tatau a tau tonu.
25 Соломон имаше тоже четири хиляди обора за коне и за колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.
Na e wha mano nga turanga a Horomona mo nga hoiho, mo nga hariata, tekau ma rua mano nga kaieke hoiho, waiho ana e ia ki nga pa hariata, ki te kingi ano ki Hiruharama.
26 И владееше над всичките царе от реката Евфрат до филистимската земя и до границите на Египет.
Na ko ia te kingi mo nga kingi katoa, o te awa mai a tae noa ki te whenua o nga Pirihitini, ki te rohe ra ano ki Ihipa.
27 И царят направи среброто да изобилва в Ерусалим като камъни, а кедрите направи като полските черници.
Na meinga ana e te kingi te hiriwa o Hiruharama kia rite ki te kohatu; i meinga ano hoki e ia nga hita kia rite ki te hikamora i te raorao te tini.
28 И докарваха коне за Соломона от Египет и от всичките страни.
A mauria ana mai e ratou he hoiho mo Horomona i Ihipa, i nga whenua katoa ano hoki.
29 А останалите дела на Соломона, първите и последните, не са ли написани в Книгата на пророк Натана, и в пророчеството на силонеца Ахия, и във Виденията на гледача Идо, които изрече против Еровоама, Наватовия син?
Na, ko era atu meatanga a Horomona, o mua, o muri, kahore ianei i tuhituhia ki te pukapuka a Natana poropiti, ki te poropititanga ano a Ahia Hironi, ki nga kitenga ano a Iro matakite i nga mea mo Ieropoama tama a Nepata?
30 И Соломон царува в Ерусалим над целия Израил четиридесет години.
Na e wha tekau nga tau i kingi ai a Horomona i Hiruharama ki a Iharaira katoa.
31 Така Соломон заспа с бащите си, и биде погребан в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Ровоам.
Na ka moe a Horomona ki ona matua, a tanumia ana ki te pa o tona papa, o Rawiri; a ka kingi ko Rehopoama, ko tana tama i muri i a ia.
