2 Летописи 9
1 И савската царица, като слушаше да се прочува Соломон, дойде в Ерусалим да опита Соломона с мъчни за нея въпроси; дойде с една твърде голяма свита, с камили натоварени с аромати, и с много злато и скъпоценни камъни, и като дойде при Соломона, говори с него за всичко що имаше на сърцето си.
When the queen of Sheba heard of the fame of Solomon, she came to prove Solomon with hard questions at Jerusalem, with a very great train, and camels that bore spices, and gold in abundance, and precious stones: and when she had come to Solomon, she talked with him of all that was in her heart.
2 И Соломон отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за Соломона, което не можа да й обясни.
Solomon told her all her questions; and there was not anything hidden from Solomon which he did not tell her.
3 А като видя савската царица мъдростта на Соломона и къщата, която бе построил,
When the queen of Sheba had seen the wisdom of Solomon, and the house that he had built,
4 ястията на трапезата му, сяденето на слугите му, и прислужването на служителите му и облеклото им, също и виночерпците му и тяхното облекло, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.
and the food of his table, and the sitting of his servants, and the attendance of his ministers, and their clothing, his cup bearers also, and their clothing, and his burnt offerings which he presented at the house of YHWH; it left her breathless.
5 И рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.
She said to the king, "It was a true report that I heard in my own land of your acts, and of your wisdom.
6 Аз не вярвах думите им докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината от величието на мъдростта ти не ми е била казана; ти надминаваш слуха, който бях чула.
However I did not believe their words, until I came, and my eyes had seen it; and look, the half of the greatness of your wisdom was not told me: you exceed the fame that I heard.
7 Честити мъжете ти, и честити тия твои слуги, които стоят всякога пред тебе, та слушат мъдростта ти.
Happy are your wives, and happy are these your servants, who stand continually before you, and hear your wisdom.
8 Да бъде благословен Господ Бог, който има благоволение към тебе да те постави на престола Си цар за Господа твоя Бог. Понеже твоят Бог е възлюбил Израиля за да го утвърди до века, за това те е поставил цар над тях, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.
Blessed be YHWH your God, who delighted in you, to set you on his throne, to be king for YHWH your God: because your God loved Israel, to establish them forever, therefore he made you king over them, to do justice and righteousness."
9 И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не е имало никога такива аромати, каквито савската царица даде на цар Соломона.
She gave the king one hundred and twenty talents of gold, and spices in great abundance, and precious stones: neither was there any such spice as the queen of Sheba gave to king Solomon.
10 (Още и Хирамовите слуги и Соломоновите слуги, които донасяха злато от Офир, донасяха и алмугови дървета и скъпоценни камъни.
The servants also of Hiram, and the servants of Solomon, who brought gold from Ophir, brought algum trees and precious stones.
11 А от алмуговите дървета царят направи подпорки за Господния дом и за царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива дървета не бяха се виждали по-напред в Юдовата земя).
The king made of the algum trees steps for the house of YHWH, and for the king's house, and harps and stringed instruments for the singers: and there were none like these seen before in the land of Judah.
12 И цар Соломон даде на савската царица всичко, що тя желаеше, каквото поиска, освен равното на онова, което тя беше донесла на царя. И тъй, тя се върна със слугите си та си отиде в своята си земя.
King Solomon gave to the queen of Sheba all her desire, whatever she asked, besides that which she had brought to the king. So she turned, and went to her own land, she and her servants.
13 А теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестстотин шестдесет и шест златни таланта,
Now the weight of gold that came to Solomon in one year was six hundred and sixty-six talents of gold,
14 освен онова, което се внасяше от купувачите, от търговците, от всичките арабски царе, и от управителите на страната, които донасяха на Соломона злато и сребро.
besides that which the traders and merchants brought: and all the kings of Arabia and the governors of the country brought gold and silver to Solomon.
15 И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин сикли злато се иждиви за всеки щит;
King Solomon made two hundred large shields of beaten gold; six hundred shekels of beaten gold went to each shield.
16 и триста щитчета от ковано злато; три фунта злато се иждиви за всяко щитче; и царят ги положи в къщата Ливански лес.
He made three hundred shields of beaten gold; three hundred shekels of gold went to one shield: and the king put them in the house of the forest of Lebanon.
17 Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с чисто злато.
Moreover the king made a great throne of ivory, and overlaid it with pure gold.
18 Престолът имаше шест стъпала и едно златно подножие закрепени за престола, и облегалки от двете страни на седалището, и два лъва стоящи край облегалките.
And there were six steps to the throne, with a footstool of gold, which were fastened to the throne, and stays on either side by the place of the seat, and two lions standing beside the stays.
19 А там, върху шестте стъпала, от двете страни стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е направило в никое царство.
Twelve lions stood there on the one side and on the other on the six steps: there was nothing like it made in any kingdom.
20 И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, а всичките съдове в къщата Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; среброто се считаше за нищо в Соломоновите дни.
All king Solomon's drinking vessels were of gold, and all the vessels of the house of the forest of Lebanon were of pure gold: silver was nothing accounted of in the days of Solomon.
21 Защото царят имаше, заедно с Хирамовите слуги, кораби като ония, които отиваха в Тарсис; еднъж в три години тия тарсийски кораби дохождаха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.
For the king had ships that went to Tarshish with the servants of Hiram; once every three years came the ships of Tarshish, bringing gold, and silver, ivory, and apes, and peacocks.
22 Така цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост.
So king Solomon exceeded all the kings of the earth in riches and wisdom.
23 И всичките царе на света търсеха Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му.
All the kings of the earth sought the presence of Solomon, to hear his wisdom, which God had put in his heart.
24 И всяка година донасяха всеки от подаръка си, сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мъски.
They brought every man his tribute, vessels of silver, and vessels of gold, and clothing, armor, and spices, horses, and mules, a rate year by year.
25 Соломон имаше тоже четири хиляди обора за коне и за колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.
Solomon had four thousand stalls for horses and chariots, and twelve thousand horsemen, that he stationed in the chariot cities, and with the king at Jerusalem.
26 И владееше над всичките царе от реката Евфрат до филистимската земя и до границите на Египет.
He ruled over all the kings from the River even to the land of the Philistines, and to the border of Egypt.
27 И царят направи среброто да изобилва в Ерусалим като камъни, а кедрите направи като полските черници.
The king made silver to be in Jerusalem as stones, and he made cedars to be as the sycamore trees that are in the lowland, for abundance.
28 И докарваха коне за Соломона от Египет и от всичките страни.
They brought horses for Solomon out of Egypt, and out of all lands.
29 А останалите дела на Соломона, първите и последните, не са ли написани в Книгата на пророк Натана, и в пророчеството на силонеца Ахия, и във Виденията на гледача Идо, които изрече против Еровоама, Наватовия син?
Now the rest of the acts of Solomon, first and last, aren't they written in the history of Nathan the prophet, and in the prophecy of Ahijah the Shilonite, and in the visions of Iddo the seer concerning Jeroboam the son of Nebat?
30 И Соломон царува в Ерусалим над целия Израил четиридесет години.
Solomon reigned in Jerusalem over all Israel forty years.
31 Така Соломон заспа с бащите си, и биде погребан в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Ровоам.
Solomon slept with his fathers, and he was buried in the City of David his father. And Rehoboam his son reigned in his place.
