2 Летописи 34

1 Иосия бе осем години на възраст когато се възцари, и царува в Ерусалим тридесет и една година.

Hagi Josaia'a 8'a kafu hu'neno Juda vahe kinia efore huteno, 31'a kafu Jerusalemi kumatera kinia mani'ne.

2 Той върши това, което бе право пред Господа, като ходи в пътищата на баща си Давида, без да се отклони на дясно или на ляво.

Hagi Josaia'a Ra Anumzamofo avurera fatgo avu'ava huno ufrege efregera osuno, negeho Deviti'ma hu'nea avu'ava avariri'ne.

3 В осмата година на царуването си, като бе още млад, почна да търси Бога на баща си Давида; а в дванадесетата година почна да чисти Юда и Ерусалим от високите места, от ашерите, от ваяните идоли, от леяните.

Hagi Josaia'a 8'a kafuma kinima nemanino, 15ni'a kafu hu'neno agafa huno negeho Deviti'ma hu'neaza huno Anumzamofona monora hunte'ne. Hagi namba 12fu kafurera Juda mopafine, Jerusalemi kumapinena vano nehuno, maka havi anumzama mono'ma hunentaza kumatmina tapage hunetreno, Asera havi anumzamofo amema'ama zafare'ma antre'zama tro'ma hu'naza zantamina antagi netreno, zafare'ma antre'za kaza osu havi anumzamofo amema'aramima tro'ma hunte'naza zantamina rutmanatmanu hunetreno, kre mramrama hu'za havi anumzamofo amema'ama tro'ma hunte'naza zantaminena rutmana tamanu hutre'ne. Hagi Josaia'a e'inahu huno Juda mopane, Jerusalemi kuma'enena azeri agru hu'ne.

4 В неговото присъствие събориха жертвениците на ваалимите; и изсече кумирите на слънцето, които бяха върху тях и сломи ашерите и ваяните и леянити идоли, и като ги стри на прах, разпръсна го върху гробовете на ония, които бяха им жертвували.

Ana nehuno Josaia'a hige'za Bali havi anumzamofonte'ma kresramana vu itaramina negege'za tagnavazi netre'za, mnanentake'za insensima kre mnama nevaza itaraminena tagna vazitre'naze. Ana nehuno Asera havi anumzamofo amema'ama me'nea zafaramine, kaza osu havi anumzamofo amema'ama antre'za tro'ma huntenaza zantamine, kre mramrama hu'za havi anumzamofo amema'ama troma hunte'naza ame'ma'aramina rutmana hu'za rufuzafupete'za, ana anumzantminte'ma mono'ma hunentaza vahe'mokizmi matipi atre'za vano hu'naze.

5 Изгори и костите на жреците на жертвениците им, и така очисти Юда и Ерусалим.

Ana nehuno Josaia havi anumzantmimofo pristi vahe'mokizmi zaferinaramina Kresramana vu itazmire kreno Juda mopane, Jerusalemi kuma'enena eri agru hu'ne.

6 Същото направи и в градовете на Манасия, Ефрема и Симеона, и дори до Нефталима, всред околните им развалини;

Hagi anazanke huno Manase nagamokizmi rankumapine, Efraemi nagamokizmi rankumapine, Simioni nagamokizmi rankumapine, Nafatari nagamokizmi rankumapine, tava'ozmire'ma me'nea kuma'ma havizama hu'nea kumatamimpinena vuno,

7 събори жертвениците, стри на прах ашерите и ваяните идоли, и изсече всичките кумири на слънцето по цялата Израилева земя. Тогава се върна в Ерусалим.

havi anumzamofonte'ma kresramana vu itaramine, Asera havi anumzamofo amema'ama me'nea zafaramina maka antagino kitagi kotago hunetreno, havi anumzamofo amema'aramima tro hunte'nazana rutamna huno ru fuzafupenetreno, mnanentake'za insensima kre mnama nevaza itaraminena Israeli mopafintira maka tagna vazitreteno, ete Jerusalemi kumate vu'ne.

8 А в осемнадесетата година на царуването си, когато беше очистил земята и Божия дом, прати Сафана, Азалиевия син, и градския началник Маасия, и летописеца Иоах, син на Иоахаза, за да поправят дома на Господа неговия Бог.

Josaia'ma 18ni'a kafuma kinima nemanino'a, havi anumzama mono'ma hunentaza zantamina eri haviza huno Juda mopane, ran mono nonena eri agru huteno, Azalia nemofo Safanima, rankumamofo kva ne' Ma'aseiama, avonkre eri'za e'neria ne' Joahazi nemofo Joanki huno Ra Anumzana Anumzama'amofo no eriso'e hiho huno huzmante'ne.

9 И те отидоха при първосвещеник Хелкия, та предадоха парите внесени в Божия дом, които вратарите левити бяха събрали от Манасия и Ефрема, и от всички останали от Израил, и от целия Юда и Вениамина, и от жителите на Ерусалим.

Hige'za e'za Manase nagama, Efraemi nagama, mago'a Israeli naga'ma, maka Juda mopafinti vahetmima, Benzameni naga'ma, Jerusalemi kumapima nemaniza vahe'mo'zanema Anumzamofo mono nompima ne-eza, zagoa eri'za Livae vahetami eme zami'zage'za, eri'za ugagota pristi ne' Hilkaiana ome ami'naze.

10 Предадоха ги в ръката на работниците, които надзираваха Господния дом; а те ги дадоха на работниците, които работеха в Господния дом, за да поправят и обновят дома,

Hagi ana zagoa erino mono noma eri so'e nehaza vahe'mokizimi kva vahe zamige'za, ana zagoa eri'za mono noma eriso'ema nehaza vahe'mokizmi miza sezmante'naze.

11 дадоха ги на дърводелците и на зидарите, за да купят дялани камъни и дървета за греди, и да поправят зданията, които Юдовите царе бяха съборили.

Hagi ana zagoma zami'nazana, zamagra ana zagoa eri'za noma negi'za vahe'ene ke'onkezama tagama hunte haverami miza nese'za, zafarami mizase'za Juda kini vahe'mo'zama eri so'ema osu'za atrazageno'ma havizama hu'nea nomofo zafaramina eri fatgo hu'naze.

12 И мъжете вършеха работата честно; а надзирателите над тях бяха левитите Яат и Авдия от Мерариевите потомци, Захария и Месулам от Каатовите потомци, за да настояват, а от другите левити всички изкусни свирачи на музикални инструменти.

Hagi ana vahe'mo'za eri'zana hankaveti'za eri'naze. Ana eri'za vahetmima kegavama huzmante'naza vahetmina, Merari nagapinti Livae netre Jahati'ene, Obadaiakegi, Kohati nagapinti netre Zekaraiake Mesulamuke. Hagi ana maka Livae nagaki'za zavenama ahe'za zagame'ma hu zana antahi ankere'naza vaheki'za,

13 Имаше още настойници над бременосците и над всички, които работеха в каква да било работа; а някои от левитите бяха писари, надзиратели и вратари.

eri'za vahetmina kegava nehu'za, erizante'ma vugote'zama kegavama hu'naza vahera e'ina hiho, amana hiho hu'za antahintahi zami'naze. Hagi mago'a Livae vahe'mo'za avonkre eri'za e'nerizageno, mago'amo'za Kasegema kreno eri fatgoma hu eri'za enerizageno, mago'amo'za kafante'ma kegava hu eri'za eri'naze.

14 А като изнасяха внесените в Господния дом пари, свещеник Хелкия намери книгата на Господния закон даден чрез Моисея.

Hagi Ra Anumzamofo nompima ana zagoma eri'za e'naza zagoma eri'za atineramizageno'a, pristi ne' Hilkaia'a Ra Anumzamo'ma Mosesema ami'nea Kasege Avontafera keno eri'ne.

15 И Хелкия проговаряйки рече на секретаря Сафан: Намериха книгата на закона в Господния дом. И Хелкия даде книгата на Сафана.

Hagi Hilkaia'ma ana kasege avontafema hakreno enerino'a, kasegema kreno eri fatgo nehia ne' Safanina amanage huno asmi'ne, Kasege avontafera Ra Anumzamofo mono nompinti kena erue, nehuno ana avontafera Safani ami'ne.

16 А Сафан донесе книгата на царя, занесе и дума на царя, казвайки: Слугите ти вършат всичко, що им е определено;

Ana higeno Safani'a ana avontafera erino kini ne' Josaia ome nemino, eri'zamofo agenkea anage huno asmi'ne, Eri'za vaheka'ama maka eri'zama zami'nana eri'zana knare hu'za e'nerize.

17 и събраха намерените в Господния дом пари, и ги предадоха в ръката на настоятелите и в ръката на работниците.

Hagi Ra Anumzamofo mono nompima me'nea zagoa eri'za, eri'zante'ma vugote'za kegavama hu'naza vahetami zami'naze.

18 Тоже секретарят Сафан извести на царя, казвайки: Свещеник Хелкия ми даде една книга. И Сафан я прочете пред царя.

Hagi mago'ane Safani'a kini nera asmino, Ama avontafera pristi ne' Hilkaia nami'ne, huno nesmino ana avontafera kini nemofo avuga hampri'ne.

19 А царят, като чу думите на закона, раздра дрехите си.

Hagi kini ne' Josaia'ma kasegefima me'nea nanekeramima nentahino'a, zaza kukena'a tagato hu'ne.

20 И царят заповяда на Хелкия, на Ахикама Сафановия син, на Авдона, Михеевия син, на секретаря Сафан и на царевия слуга Асаия, казвайки:

Ana nehuno kini ne'mo'a Hilkaiama, Safani nemofo Ahikamuma, Maika nemofo Abdonima, avon kre eri'za ne' Safanima, kini ne'mofo eri'za ne' Asaianena amanage huno zamasami'ne,

21 Идете, допитайте се до Господа за мене и за останалите в Израиля и в Юда, относно думите на намерената книга; защото голям е Господният гняв, който се изля на нас, понеже бащите ни не опазиха Господното слово да постъпват напълно според както е писано в тая книга.

Hagi nagrane maka Israeli vahe'ene, Juda vahe'motanena ama avontafepima me'nea nanekerera na'a hugahumpi, vuta Ra Anumzamofona ome antahigeta keho. Na'ankure tagehe'mo'za ama avontafepima me'nea kasegea ovaririnazageno, Ra Anumzamo'a tagrira tusi arimpa aherante'ne.

22 И така, Хелкия и ония, които царят беше определил, отидоха при пророчицата Олда, жена на одеждопазителя Селум, син на Текуя, Арасовия син. А тя живееше в Ерусалим, във втория участък; и те й говориха според поръчаното.

E'inage higeno Hilkaia'ene kini ne'mo'ma huzmantea vahe'mo'zanena, kasnampa a' Hulda kenaku Jerusalemi kumapina, noti kaziga mago kuma me'nea kumapi vu'naze. Hagi ana a'mofo neve'a, Salumukino Tokhati nemofo Hasra negeho'e. Hagi agra kukena nonte kva ne' mani'ne. Hagi ana kini ne'mo'ma hiankea ana vahe'mo'za kasnampa ara ome asami'naze.

23 И тя им рече: Така казва Господ Израилевият Бог: Кажете на човека, който ви е пратил до мене:

Hagi ana kasnampa a'mo'a amanage huno zamasami'ne, Ra Anumzana Israeli vahe Anumzamo'a huno, huramantegeta e'naza nera amanage huta ome asamiho,

24 Така казва Господ: Ето, Аз ще докарам зло на това място и на жителите му, всичките проклетии написани в книгата, която прочетоха пред Юдовия цар.

Ama kumate'ene ama ana kumapi vahete'enena, Juda kini ne'mofo avugama nehampri'za avontafepima me'nea hazenkezane, maka kazusizanena atrenugeno egahie.

25 Понеже Ме оставиха и кадяха на други богове, та Ме разгневиха с всичките си дела на ръцете си, затова гневът Ми ще се излее на това място, и няма да угасне.

Na'ankure zamagra Nagrira zamefi hunami'za, ru anumzantminte Kresramana nevu'za, monora hunente'za, havi zamavu'zmava'ma hazazamo'a, tusiza huno Nagrira nazeri narimpa ahe'ne. E'ina hu'negu ama kumapi vahetmima narimpama ahezmante'noa zana, mago zamo'a eri amne hugara osu'ne.

26 Но на Юдовия цар, който ви прати да се допитате до Господа, така да му кажете: Така казва Господ Израилевият Бог: Относно думите, които ти си чул,

Hianagi Juda kini ne'mo'ma Ra Anumzamofoma ome agenoka huta antahiho huno'ma huramantegetama e'naza nera, Ra Anumzana Israeli vahe Anumzamo'a ko'ma hamprizagenka antahi'nana kerera amanage hie huta ome asmiho,

27 понеже сърцето ти е омекнало, и ти си се смирил пред Бога, когато си чул Неговите думи против това място и против жителите му, и ти си се смирил пред Мене, раздрал си дрехите си, и си плакал пред Мене, затова и Аз те послушах, казва Господ.

Na'ankure nagra ama kumate'ene, ama kumapi vahetema hunaku'ma hua nanekema nentahinka, kagu'a anteraminka Anumzamo'na navuga nemaninka, kukenaka'a tagato hunka kasunkura nehunka, zavira atanke'na antahue huno Ra Anumzamo'a hie huta ome asamiho.

28 Ето, Аз ще те прибера при бащите ти, и ще се прибереш в гроба си с мир; и твоите очи няма да видят нищо от цялото зло, което ще докарам на това място и на жителите му. И те доложиха на царя.

Hagi menina ama kumate'ene ana kumapi vahe'ma zamazeri havizama hanuazana onkenenka knare hunka mani'nenka frigahane. Anage hige'za ana vahe'mo'za atre'za vu'za, Hulda'ma hiankea kini ne' Josaiana ome asmi'naze.

29 Тогава царят прати та събра всичките Юдови и ерусалимски старейшини.

Higeno kini ne' Josaia'a mika Juda kumapi ranra vahetamine, Jerusalemi kumapi ranra vahetamina kehu atru hu'ne.

30 И царят възлезе в Господния дом, заедно с всичките Юдови мъже и ерусалимските жители, - свещениците, левитите и всичките люде от голям до малък; и прочете на всеослушание пред тях всичките думи от книгата на завета, която се намери в Господния дим.

Ana huteno vuno maka Juda vahetamine, Jerusalemi vahetamine, pristi vahetamine, Livae vahetaminena Ra Anumzamofo mono nompi zamavare atru higeno, ositeti'ma vuno ra vahetema vu'neana maka atru hu'naze. Ana hutazageno, Ra Anumzamofo mono nompinti'ma ke'za eri'naza avontafepima me'nea nanekea ranke huno maka hampri vagare'ne.

31 И царят застана на мястото си, та направи завет пред Господа да следва Господа, да пази заповедите Му, заявленията Му и повеленията Му с цялото си сърце и с цялата си душа, та да изпълнява думите на завета, които са написани в тая книга.

Ana huteno kini ne' Josaia'a kini vahe'mo'zama oneti'zare otino, Ra Anumzamofo kasege'ane, avu'ava'ane, tra ke'anema ama avontafepima krente'neana, maka nagu namenteti hu'na avaririgahue huno huvempa hu'ne.

32 И накара всички, които се намериха в Ерусалим и във Вениамин, да потвърдят завета. И ерусалимските жители постъпиха според завета на Бога, Бога на бащите си.

Ana nehuno miko Jerusalemi kumapima nemaniza vahe'ene, Benzameni naga'enena hige'za agri'ene oti'naze. Ana hazageno Jerusalemi kumapi vahe'mo'za Anumzamofo huhagerafi huvempa kemo'ma hu'nea kante ante'za, zamafahe'mofo Anumzantera huvempa hu'naze.

33 И Иосия отмахна всичките мерзости от всичките места принадлежащи на израилтяните, и накара всички, които се намериха в Израил, да служат, да служат на Господа своя Бог; през всичките му дни те не се отклониха от следване Господа Бога на бащите си.

Hagi mika Israeli mopa agu'afima kaza osu havi anumzantmimofo amema'aramina Josaia'a ru takoraku hunetreno, maka vahetmina hige'za Ra Anumzana zamagehe'mokizmi Anumzante monora hunte'naze. Hagi Josaia'ama kegavama hu'nea knafina Israeli vahe'mo'za Ra Anumzana atre'za ru anumzantmina monora huonte'naze.