2 Летописи 28
1 Ахаз бе двадесет години на възраст когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; но не върши това, което бе право пред Господа, както баща му Давид,
Ahaz ne ja-higni piero ariyo kane obedo ruoth kendo nobedo e loch kodak Jerusalem kuom higni apar gauchiel kodak Jerusalem. To timbene ne ok longʼo e nyim wangʼ Jehova Nyasaye kaka timbe Daudi kwar mare ne chalo.
2 но ходи в пътищата на Израилевите царе, направи още и леяни идоли за ваалимите.
Noluwo timbe ruodhi mag Israel kendo nothedho kido milamogo Baal.
3 При това той кади в долината на Еномовия син, и изгори от чадата си в огъня, според мерзостите на народите, които Господ беше изпълнил пред израилтяните.
Notimo liswa e Holo mar Ben Hinom kendo nochiwo nyithinde e mach kaka misango miwangʼo pep koluwo timbe mamono mag ogendini mane Jehova Nyasaye oriembo e nyim jo-Israel.
4 И жертвуваше и кадеше по високите места, по хълмовете и под всяко зелено дърво.
Notimo misengini kendo owangʼo ubani mangʼwe ngʼar e kuonde motingʼore malo mag lemo, ewi gode matindo kendo e bwo yiende motimo otiep.
5 Затова Господ неговият Бог го предаде в ръката на сирийския цар; и сирийците го поразиха, и взеха от него голямо множество пленници, които отведоха в Дамаск. Също биде предаден в ръката на Израилевия цар, който му нанесе голямо поражение.
Omiyo Jehova Nyasaye ma Nyasache nochiwe e lwet ruodh Aram mi jo-Aram noloye kendo nomako joge mangʼeny kaka joma otwe kendo noterogi Damaski. Bende nochiwe e lwet ruodh Israel, mane onego joge mangʼeny.
6 Защото Факей, Ромелиевият син, изби от Юда сто и двадесет хиляди души в един ден, всички силни и храбри мъже, понеже бяха оставили Господа Бога на бащите си;
Kuom odiechiengʼ achiel Peka wuod Remalia nonego jolweny mag Juda alufu achiel nikech Juda nosejwangʼo Jehova Nyasaye, ma Nyasach kweregi.
7 и Захарий, един силен мъж от Ефрема, уби царския син Маасия, и надзирателя на двореца Азрикам, и втория подир царя Елкана;
Zikri thuon Efraim nonego Maseya wuod ruoth kod Azrikam jatelo mane ochungʼ ne od ruoth kod Elkana mane jalup ruoth.
8 тоже израилтяните заплениха от братята си двеста хиляди жени, синове и дъщери, и при това взеха много користи от тях, и отнесоха користите в Самария.
Jo-Israel nomako owetegi alufu mia ariyo mane gin mon kod yawuowi kod nyiri. Bende ne giyako mwandu mangʼeny mane gitingʼo gidwoko Samaria.
9 А там имаше един Господен пророк на име Одид; и той излезе да посрещне войската, която дохождаше в Самария та им рече: Ето, понеже Господ Бог на бащите ви се разгневи на Юда, предаде ги в ръката ви; и вие ги убихте с ярост, която стигна до небето.
To noyudo ka janabi mar Jehova Nyasaye ma nyinge Oded ne ni kanyo kendo nodhi moromo kod jolweny kane gidwogo Samaria. Nowachonegi niya, “Jehova Nyasaye, ma Nyasach kwereu osechiwo jo-Juda e lwetu nikech nokecho kodgi, to un to koro usenegogi gi ich wangʼ marach omiyo wachni osetundo ira e polo.
10 И сега възнамерявате да държите юдейците и ерусалимляните като роби и робини под себе си; обаче няма ли у вас, у сами вас, престъпления против Господа вашия Бог?
To koro udwaro keto chwo kod mond Juda gi Jerusalem wasumbiniu. Donge un bende un joketho kuom timo richo e nyim Jehova Nyasaye, ma Nyasachu?
11 Сега, прочее, послушайте ме, и върнете пленниците, които заробихте от братята си; защото яростен гняв от Господа е върху вас.
Omiyo chikuru itu maber! Weuru joweteu ma usemako odogi nimar mirima mager osemako Jehova Nyasaye nikech un.”
12 Тогава някои от първенците от ефремците, Азария Ионановият син, Варахия Месилемотовият син, Езекия Селумовият син и Амаса Адлаевият син, станаха против завърналите се от войната та им рекоха:
Eka jotelo moko mag Efraim kaka Azaria wuod Jehohanan gi Berekia wuod Meshilemoth gi Jehizkia wuod Shalum kod Amasa wuod Hadlai bende nodhi mokwero jogo mane oa e lweny.
13 Не въвеждайте тук пленниците: защото като беззаконствувахме вече против Господа, вие искате да притурите на греховете ни и на престъпленията ни; защото престъплението ни е голямо, и яростен гняв е върху Израиля.
Negiwacho niya, “Ok unyal kelo jogo ma umako kaeni, nimar kutimo kamano to wanabed joketho e nyim Jehova Nyasaye. Koso udwaro medo richo ewi mago ma wasetimo? Richo ma wasetimo duongʼ moloyo kendo mirimbe mager ni kuom Israel.”
14 Тогава войниците оставиха пленниците и користите пред първенците и пред цялото събрание.
Kuom mano, jolwenygi noweyo joma negimako kaachiel gi mwandu mane gipeyo ka gin e nyim jotelo kod joma nochokore duto.
15 И споменатите по име мъже станаха та взеха пленниците и облякоха от користите всичките голи между тях; облякоха ги, обуха ги, дадоха им да ядат и да пият, и помазаха ги, а всичките слаби от тях пренесоха на осли и ги заведоха в Ерихон, града на палмите, при братята им. Тогава се върнаха в Самария.
Joma noluong nying-gigo nokawo jogo mane omaki kendo negimiyo joma ne niduge duto lewni mane gigolo kuom gik mane gipeyo. Ne gimiyogi lewni kod wuoche, chiemo kod math, ne giwiro kuonde manoriemo gi mo. Jogo duto mane ool notingʼ e punde ka giterogi Jeriko, ma bende iluongo ni Dala Maduongʼ mar Othidhe kuma jowetegi mamoko ne nitiere, bangʼe negidok Samaria.
16 В онова време цар Ахаз прати до асирийските царе да иска помощ,
E kindeno ruoth Ahaz nokwayo ruodh Asuria mondo okonye.
17 защото едомците бяха пак дошли и поразили Юда и взели пленници.
Jo-Edom bende nomonjo jo-Juda kendo negimako ji mangʼeny.
18 Филистимците тоже бяха нападнали полските градове и южната страна на Юда, и бяха превзели Ветсемес, Еалон, Гедирот, Сокхо и селата му. Тамна и селата му, и Гимзо и селата му, и бяха се заселили в тях.
Jo-Filistia bende nosemonjo mier mane ni e bwo gode matindo kod man Negev ei Juda. Negimako kendo gikawo Beth Shemesh, Aijalon kod Gederoth kaachiel gi Soko, Timna kod Gimzo koriwore gi mier matindo molworogi.
19 Защото Господ смири Юда преди Израилевия цар Ахаз; понеже той беше развратил Юда и нечествувал много пред Господа.
Jehova Nyasaye nodwoko jo-Juda chien nikech timbe Ahaz ruodh Israel nimar nosejiwo timbe maricho e piny Juda, kendo noseweyo luwo Jehova Nyasaye.
20 И асирийският цар Теглатфеласар дойде при него: но той го притесни, и не го подкрепи;
Tiglath-Pilesa ruodh Asuria nobiro ire to kar konye to nomonje.
21 защото Ахаз, като оголи Господния дом и царската къща и първенците, даде всичкото на асирийския цар; но това не му помогна.
Kuom mano, Ahaz nokawo gik moko mag hekalu mar Jehova Nyasaye gi od ruoth kod ute joka ruoth momiyo ruodh Asuria to mano ne ok okonye.
22 И във времето на притеснението си той още повече престъпваше против Господа; такъв бе цар Ахаз.
E ndalo mar chandruokne ruoth Ahaz nomedo weyo luwo Jehova Nyasaye.
23 Защото жертвуваше на дамасковите богове, които го бяха поразили, като думаше: Понеже боговете на сирийските царе им помагат, на тях ще принасям жертви, за да помагат и на мене. Но те станаха причина да падне той и целият Израил.
Notimo liswa ni nyiseche manono mag jo-Damaski mane oseloye. Noparo niya, “Nikech nyiseche manono mag ruodhi jo-Aram nokonyogi, abiro timo nigi liswa mondo mi gikonya.” To negimiyo opodho kaachiel gi jo-Israel.
24 И Ахаз събра съдовете на Божия дом, та съсече съдовете на Божия дом, затвори вратите на Господния дом, и си направи жертвеници на всеки ъгъл в Ерусалим.
Ahaz nochoko gige lemo mag hekalu mar Nyasaye mogologi oko. Eka noloro dhout hekalu mar Jehova Nyasaye bangʼe nogero kende mag misango e kamoro amora ma yore mag Jerusalem ogomoe.
25 И във всеки Юдов град устрои високи места, за да кади на други богове, и разгневи Господа Бога на бащите си.
Nogero kuonde motingʼore gi malo mag lemo e miech Juda duto mondo otim misango ne nyiseche mamoko kokwinyogo Jehova Nyasaye, ma Nyasach kweregi mondo owangʼ iye.
26 А останалите негови дела, и всичките му постъпки, първите и последните, ето, написани са в Книгата на Юдовите и Израилевите царе.
Gik mamoko duto mane otimo e ndalo lochne kod gik manotimo duto koa kar chakruokgi nyaka gikogi ondikie kitap ruodhi mag Juda kod Israel.
27 И Ахаз заспа с бащите си; и погребаха го в града, в Ерусалим, но не го занесоха в гробищата на Израилевите царе. А вместо него се възцари син му Езекия.
Ahaz notho moyweyo gi kwerene kendo noyike e dala maduongʼ mar Jerusalem; to ne ok oike e liete ruodhi mag Israel. Kendo Hezekia wuode nobedo ruoth kare.
