2 Летописи 28
1 Ахаз бе двадесет години на възраст когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; но не върши това, което бе право пред Господа, както баща му Давид,
20A: iha: se da lalelegele, ode20 agoane esalu, e da muni Yuda hina bagade hamoi, amola e da Yelusaleme moilai bai bagadega esala, ode 16 agoanega Yuda fi ouligilalu. E da ea aowa hina bagade Da: ibidi ea molole hamosu hou defele hame hamoi. Be e da wadela: i hou hamobeba: le, Hina Gode da ema hahawane hame galu.
2 но ходи в пътищата на Израилевите царе, направи още и леяни идоли за ваалимите.
3 При това той кади в долината на Еномовия син, и изгори от чадата си в огъня, според мерзостите на народите, които Господ беше изпълнил пред израилтяните.
E da Isala: ili hina bagade ilia wadela: i hou defele hamoi. E da ogogosu ‘gode’ Ba: ile agoaila ouliga hamoi. E da wadela: idafa hou amo Ga: ina: ne dunu ilia hamoi (Isala: ili dunu da Ga: ina: ne soge fedele lamusa: gusuba: i mogodigisia, Hina Gode da Ga: ina: ne dunu gadili sefasi) amo ilia hou defele hamoi. Bai e da hina: egefe amo ogogosu loboga hamoi ‘gode’ ilima nodone sia: ne gadomusa: , gobele sali.
4 И жертвуваше и кадеше по високите места, по хълмовете и под всяко зелено дърво.
E da ogogosu ‘gode’ma nodone sia: ne gadosu sogebi agolo da: iya galu, amola ifa huluane ilia ougiha galu amogai, A:iha: se da ohe amola gabusiga: manoma gobele salalusu.
5 Затова Господ неговият Бог го предаде в ръката на сирийския цар; и сирийците го поразиха, и взеха от него голямо множество пленници, които отведоха в Дамаск. Също биде предаден в ръката на Израилевия цар, който му нанесе голямо поражение.
Hina bagade A: iha: se da wadela: le hamoiba: le, ea Hina Gode da logo doasiba: le, Silia hina bagade da e hasalasili, Yuda fi dunu bagohame gagulaligili, Dama: sagase moilai bai bagadega hiouginana asi. Amola Hina Gode da logo doasiba: le, Isala: ili hina bagade Biga (Lemalaia egefe), da A: iha: se hasalili, eso afae amoga, nimi bagade Yuda dadi gagui dunu 120,000 agoane medole legei. Yuda fi dunu da Isala: ili fi ilia aowalalia Hina Gode fisiagaiba: le, E da agoane hamoma: ne logo doa: si.
6 Защото Факей, Ромелиевият син, изби от Юда сто и двадесет хиляди души в един ден, всички силни и храбри мъже, понеже бяха оставили Господа Бога на бащите си;
7 и Захарий, един силен мъж от Ефрема, уби царския син Маасия, и надзирателя на двореца Азрикам, и втория подир царя Елкана;
Isala: ili dadi gagui dunu afae, ea dio amo Sigalai, e da hina bagade A: iha: se egefe Ma: iasia, amola hina bagade diasu ouligisu dunu A: seliga: me, amola hina bagade ea bisi bagia dunu Elega: ina, amo huluane medole legei.
8 тоже израилтяните заплениха от братята си двеста хиляди жени, синове и дъщери, и при това взеха много користи от тях, и отнесоха користите в Самария.
Yuda fi dunu da Isala: ili fi ilia fidafa dunu. Be amo mae dawa: le, Isala: ili dadi gagui dunu da uda amola mano 200,000 agoane suguli, Samelia sogega hiouginana asi. Amola ilia da Yuda fi ilia liligi bagohame suguli, gaguli asi.
9 А там имаше един Господен пророк на име Одид; и той излезе да посрещне войската, която дохождаше в Самария та им рече: Ето, понеже Господ Бог на бащите ви се разгневи на Юда, предаде ги в ръката ви; и вие ги убихте с ярост, която стигна до небето.
Hina Gode Ea balofede dunu ea dio amo Oudede da Samelia moilai bai bagadega fifi lasu. Isala: ili dadi gagui wa: i amola ilia suguli lai Yuda fi dunu da moilai bai bagadega doaga: musa: ahoanoba, e da ilima doaga: le amane sia: i, “Dilia aowalalia Hina Gode da Yuda fi ilima ougiba: le, dilia ili hasalima: ne gasa dilima i. Be dilia da dodona: giwane ili medole lelegei. Amola amo hou Hina Gode da nabi dagoi.
10 И сега възнамерявате да държите юдейците и ерусалимляните като роби и робини под себе си; обаче няма ли у вас, у сами вас, престъпления против Господа вашия Бог?
Amola wali dilia da amo hou baligili, Yuda amola Yelusaleme fi dunu amola uda dilia udigili hawa: hamosu dunu hamoma: ne ilegesa. Dilia amola da dilia Hina Godema wadela: le hamoi dagoi.
11 Сега, прочее, послушайте ме, и върнете пленниците, които заробихте от братята си; защото яростен гняв от Господа е върху вас.
Na sia: nabima! Go suguli lai dunu ilia da dilia olalali amola dia: lifilali. Ili udigili masa: ne, yolesima! Agoane hame hamosea, Hina Gode Ea ougi da heda: le, dilima se iasu imunu.”
12 Тогава някои от първенците от ефремците, Азария Ионановият син, Варахия Месилемотовият син, Езекия Селумовият син и Амаса Адлаевият син, станаха против завърналите се от войната та им рекоха:
Ga (north) Isala: ili bisili ouligisu dunu biyaduyale amolawane da dadi gagui dunu ilia hou gagaboi. Ilia dio da A: salaia (Youha: ina: ne egefe), Belegaia (Misilimode egefe), Yehisigaia (Sia: lame egefe) amola Ama: isa (Ha: dalai egefe).
13 Не въвеждайте тук пленниците: защото като беззаконствувахме вече против Господа, вие искате да притурите на греховете ни и на престъпленията ни; защото престъплението ни е голямо, и яростен гняв е върху Израиля.
Ilia amane sia: i, “Amo sugui dunu goeguda: mae oule misa. Ninia Hina Godema wadela: le hamobeba: le, E da ninima ougisa. Be ninia amo hou hamosea, E da ninima baligili ougimu amola se iasu ninima imunu.”
14 Тогава войниците оставиха пленниците и користите пред първенците и пред цялото събрание.
Amaiba: le, dadi gagui dunu da sugui dunu amo dunudafa amola ilia ouligisu dunu ili ouligima: ne ilima i.
15 И споменатите по име мъже станаха та взеха пленниците и облякоха от користите всичките голи между тях; облякоха ги, обуха ги, дадоха им да ядат и да пият, и помазаха ги, а всичките слаби от тях пренесоха на осли и ги заведоха в Ерихон, града на палмите, при братята им. Тогава се върнаха в Самария.
Ilia da amo ouligisu dunu biyaduyale, ilia da abula amo da sugui liligiga galu, amo sugui dunuma bu ima: ne, ilegei. Ilia da abula, emo salasu, ha: i manu amola hano ili moma: ne defele, ilima i. Amola ilia fofa: gi amo olife susuligiga legei. Nowa da gasa hameba: le, masunu gogolei, amo ilia dougi da: iya fisisi. Amalalu, ilia da sugui dunu huluane, Yeligou (fasela aligi moilai bai bagade) Yuda soge ganodini dialu, amo guda: oule asi. Amalalu, Isala: ili dunu ilia da Samelia sogega buhagi.
16 В онова време цар Ахаз прати до асирийските царе да иска помощ,
Idome fi dunu da bu muni Yuda fi doagala: lalu. Ilia da Yuda dunu bagohame susugui. Amaiba: le, hina bagade A: iha: se da Asilia hina bagade Digala: de Bilisa e fidila misa: ne adosi.
17 защото едомците бяха пак дошли и поразили Юда и взели пленници.
18 Филистимците тоже бяха нападнали полските градове и южната страна на Юда, и бяха превзели Ветсемес, Еалон, Гедирот, Сокхо и селата му. Тамна и селата му, и Гимзо и селата му, и бяха се заселили в тях.
Amogalu, Filisidini dunu ilia da moilai amo da Yuda guma: dini agolo soge amola ga (south) sogega galu, amo doagala: lalu. Ilia da hagudu dedei moilai bai bagade suguli fi: - Bede Simese, A:dialone, Gidelode, Siougou, Dimina amola Gimisou amola moilai fonobahadi huluane ili sisiga: le dialu.
19 Защото Господ смири Юда преди Израилевия цар Ахаз; понеже той беше развратил Юда и нечествувал много пред Господа.
Hina bagade A: iha: se da Yuda fi ilima molole hame hamoi amola Hina Godema baligi fa: i. Amaiba: le, Hina Gode da Yuda fi ilima se iasu.
20 И асирийският цар Теглатфеласар дойде при него: но той го притесни, и не го подкрепи;
Be Asilia hina bagade da A: iha: se mae fidili, ema ha lale, e se lama: ne hamosu.
21 защото Ахаз, като оголи Господния дом и царската къща и първенците, даде всичкото на асирийския цар; но това не му помогна.
Amaiba: le, A:iha: se da Debolo Diasua amola hina bagade diasua amola ouligisu dunu ilia diasua, gouli lale, Asilia hina bagade ema i. Be amomane e da Yuda fi ili hame fidi.
22 И във времето на притеснението си той още повече престъпваше против Господа; такъв бе цар Ахаз.
A: iha: se da se baligili nababeba: le, wadela: i hou mae fisili, bu baligiliwane Hina Godema wadela: le hamonanusu.
23 Защото жертвуваше на дамасковите богове, които го бяха поразили, като думаше: Понеже боговете на сирийските царе им помагат, на тях ще принасям жертви, за да помагат и на мене. Но те станаха причина да падне той и целият Израил.
E da Silia dunu amo da e hasalasi, ilia ogogosu ‘gode’ ilima gobele salasu hamosu. E amane sia: i, “Silia fi ilia ‘gode’ da ili noga: le fidi. Amaiba: le, na da amo ‘gode’ma gobele salasea, ilia da na fidima: bela: ?” E da amo hou hamobeba: le, e amola ea fi dunu da gugunufinisi dagoi ba: i.
24 И Ахаз събра съдовете на Божия дом, та съсече съдовете на Божия дом, затвори вратите на Господния дом, и си направи жертвеници на всеки ъгъл в Ерусалим.
Amola e da Debolo Diasu liligi huluane lidili, goudane sasali. E da Debolo Diasu ga: sili, Yelusaleme sogebi huluane amo ganodini oloda bugisisi.
25 И във всеки Юдов град устрои високи места, за да кади на други богове, и разгневи Господа Бога на бащите си.
Yuda moilai huluane amo ganodini, e da ogogosu ‘gode’ma nodone sia: ne gadosu sogebi amogawi ilia da gabusiga: manoma ga fi ogogosu ‘gode’ma gobele salasu, agoai sogebi bagohame gagui. E da agoane hamobeba: le, ea aowalalia Hina Gode da ema ougi bagade galu.
26 А останалите негови дела, и всичките му постъпки, първите и последните, ето, написани са в Книгата на Юдовите и Израилевите царе.
Ea ouligisu amogalu, ea muni ouligisa asili dagosu galu, amo hamonanu da “Yuda amola Isala: ili hina bagade Ilia Hamonanu Meloa” amo ganodini dedene legei.
27 И Ахаз заспа с бащите си; и погребаха го в града, в Ерусалим, но не го занесоха в гробищата на Израилевите царе. А вместо него се възцари син му Езекия.
Hina bagade A: iha: se da bogole, Yelusaleme moilai bai bagade ganodini uli dogone sali. Be ilia da ea da: i hodo amo hina bagade ilia gele gelabo ganodini hame sali. Ea mano Hesigaia da e bagia, Yuda fi ilia hina bagade hamoi.
