2 Летописи 20
1 След това моавците и амонците, и с тях някои от маонците дойдоха да воюват против Иосафата.
And it came to pass after this, that the sons of Moab, and the sons of Ammon, and with them some of the Minaeans, came against Jehoshaphat to battle.
2 Тогава някои дойдоха та известиха на Иосафата, като рекоха: Голямо множество иде против тебе изотвъд Соленото море, от Сирия; и ето ги в Асасон-тамар, (който е Енгади).
Then there came some who told Jehoshaphat, saying, There comes a great multitude against thee from beyond the sea from Syria. And, behold, they are in Hazazon-tamar (the same is En-gedi).
3 А Иосафат се уплаши, и предаде се да търси Господа, и прогласи пост по целия Юда.
And Jehoshaphat was afraid, and set himself to seek for Jehovah. And he proclaimed a fast throughout all Judah.
4 И юдейците се събраха за да искат помощ от Господа; дори от всичките Юдови градове дойдоха да търсят Господа.
And Judah gathered themselves together, to seek help from Jehovah, even out of all the cities of Judah they came to seek Jehovah.
5 И Иосафат застана всред събраните юдейци и ерусалимляни в Господния дом, пред новия двор, и рече:
And Jehoshaphat stood in the assembly of Judah and Jerusalem in the house of Jehovah before the new court.
6 Господи Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето? и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите? И не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така щото никой не може да устои против Тебе?
And he said, O Jehovah, the God of our fathers, are thou not God in heaven? And are thou not ruler over all the kingdoms of the nations? And in thy hand is power and might, so that none is able to withstand thee.
7 Не беше ли Ти, Боже наш, Който си изпъдил жителите на тая земя пред людете Си Израиля, и дал си я за винаги на потомството на приятеля Си Аврама?
Did thou not, O our God, drive out the inhabitants of this land before thy people Israel, and give it to the seed of Abraham thy friend forever?
8 И те се заселиха в нея, и построиха Ти светилище в нея за твоето име, и рекоха:
And they dwelt therein, and have built for thee a sanctuary in it for thy name, saying,
9 Ако ни връхлети зло, и меч, съдба, мор, или глад; и - ние застанем пред тоя дом и пред Тебе, (защото Твоето име е в тоя дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш.
If evil comes upon us, the sword, judgment, or pestilence, or famine, we will stand before this house, and before thee, (for thy name is in this house, ) and cry out to thee in our affliction, and thou will hear and save.
10 И сега, ето амонците и моавците и ония от гората Сиир, които не си оставил Израиля да ги нападне, когато идеха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха,
And now, behold, the sons of Ammon and Moab and mount Seir (whom thou would not let Israel invade when they came out of the land of Egypt, but they turned aside from them, and did not destroy them),
11 ето как ни възнаграждават като идат да ни изпъдят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим.
behold, how they reward us, to come to cast us out of thy possession, which thou have given us to inherit.
12 Боже наш, не щеш ли да го съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против, нас, и не знаем що да правим; но към Тебе са очите ни.
O our God, will thou not judge them? For we have no might against this great company that comes against us. Neither do we know what to do, but our eyes are upon thee.
13 А целият Юда стоеше пред Господа с челядите си, жените си и чадата си.
And all Judah stood before Jehovah, with their little ones, their wives, and their sons.
14 Тогава всред събранието дойде Господният Дух на левитина Яазиил, Захариевия син, (а Захария бе син на Матания), от Асафовите потомци; и рече:
Then upon Jahaziel the son of Zechariah, the son of Benaiah, the son of Jeiel, the son of Mattaniah, the Levite, of the sons of Asaph, came the Spirit of Jehovah in the midst of the assembly.
15 Слушайте, целий Юдо, вие ерусалимски жители, и ти царю Иосафате; така казва Господ на вас: Не бойте се, нито да се уплашите от това голямо множество; защото боят не е ваш, но Божий.
And he said, Hearken ye, all Judah, and ye inhabitants of Jerusalem, and thou king Jehoshaphat. Thus says Jehovah to you, Fear ye not, neither be dismayed because of this great multitude. For the battle is not yours, but God's.
16 Слезте утре против тях; ето, те възлизат, и ще го намерите при края на долината, пред пустинята Еруил.
Tomorrow go ye down against them. Behold, they come up by the ascent of Ziz. And ye shall find them at the end of the valley, before the wilderness of Jeruel.
17 Не ще да е потребно вие да се биете в тоя бой; поставете се, застанете, и вижте със себе си извършеното от Господа избавление, Юдо и Ерусалиме; на бойте се, нито да се уплашите; утре излезте против тях, защото Господ е с вас.
Ye shall not need to fight in this battle. Set yourselves, stand ye still, and see the salvation of Jehovah with you, O Judah and Jerusalem. Fear not, nor be dismayed. Tomorrow go out against them, for Jehovah is with you.
18 Тогава Иосафат се наведе с лицето до земята; и целият Юда и ерусалимските жители паднаха пред Господа, та се поклониха Господу.
And Jehoshaphat bowed his head with his face to the ground. And all Judah and the inhabitants of Jerusalem fell down before Jehovah, worshiping Jehovah.
19 И левитите, от потомците на Каатовците и от потомците на Кореевците, станаха да хвалят с много силен глас Господа Израилевия Бог.
And the Levites, of the sons of the Kohathites and of the sons of the Korahites, stood up to praise Jehovah, the God of Israel, with an exceedingly loud voice.
20 И тъй на сутринта станаха рано, та излязоха към пустинята Текуе; а когато бяха излезли, Иосафат застана та рече: Слушайте ме, Юдо и вие ерусалимски жители;
And they rose early in the morning, and went forth into the wilderness of Tekoa. And as they went forth, Jehoshaphat stood and said, Hear me, O Judah, and ye inhabitants of Jerusalem. Believe in Jehovah your God, so shall ye be established. Believe his prophets, so shall ye prosper.
21 Тогава, като се съветва с людете, нареди някои от тях да пеят Господу и да хвалят великолепието на Неговата светост като излизат пред войската казвайки: Славословете Господа, защото милостта Му е до века.
And when he had taken counsel with the people, he appointed those who should sing to Jehovah, and give praise in holy array, as they went out before the army, and say, Give thanks to Jehovah. For his loving kindness is forever.
22 И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците, и против ония от хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юда; и те бидоха поразени.
And when they began to sing and to praise, Jehovah set an ambushment against the sons of Ammon, Moab, and mount Seir who came against Judah, and they were smitten.
23 Защото амонците и моавците станаха против жителите на хълма Сиир за да го изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха взаимно да се изтребят.
For the sons of Ammon and Moab stood up against the inhabitants of mount Seir, to slay and destroy them utterly. And when they had made an end of the inhabitants of Seir, every one helped to destroy another of themselves.
24 А Юда, като стигна до стражарската кула на пустинята, погледна към множеството и, ето, те бяха мъртви тела паднали на земята, и никой не беше се избавил.
And when Judah came to the watch-tower of the wilderness, they looked upon the multitude. And, behold, they were dead bodies fallen to the earth, and there were none who escaped.
25 И когато Иосафат и людете му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и взеха да го отнесат; а три дена обираха, защото користите бяха много.
And when Jehoshaphat and his people came to take the spoil of them, they found among them in abundance both riches and dead bodies, and precious jewels, which they stripped off for themselves, more than they could carry away. And they were three days in taking the spoil, it was so much.
26 А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, защото там благословиха Господа; за туй онава място се нарече Долина на благословение, и така са нарича до днес.
And on the fourth day they assembled themselves in the valley of Beracah, for there they blessed Jehovah. Therefore the name of that place was called The valley of Beracah to this day.
27 Тогава всичките Юдови и ерусалимски мъже с Иосафата начело, тръгнаха да се върнат в Ерусалим с веселие, понеже Господ ги беше развеселил с поражението на неприятелите им.
Then they returned, every man of Judah and Jerusalem, and Jehoshaphat in the forefront of them, to go again to Jerusalem with joy. For Jehovah had made them to rejoice over their enemies.
28 И дойдоха в Ерусалим с псалтири и арфи и тръби до Господния дом.
And they came to Jerusalem with psalteries and harps and trumpets to the house of Jehovah.
29 И страх от Бога обзе всичките царства на околните страни, когато чуха, че Господ воювал против неприятелите на Израиля.
And the fear of God was on all the kingdoms of the countries, when they heard that Jehovah fought against the enemies of Israel.
30 И така царството на Иосафат се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие от всякъде.
So the realm of Jehoshaphat was quiet. For his God gave him rest round about.
31 Така Иосафат царуваше над Юда. Той бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.
And Jehoshaphat reigned over Judah. He was thirty-five years old when he began to reign. And he reigned twenty-five years in Jerusalem. And his mother's name was Azubah the daughter of Shilhi.
32 Той ходи в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което бе право пред Господа.
And he walked in the way of Asa his father, and did not turn aside from it, doing that which was right in the eyes of Jehovah.
33 Високите места обаче не се отмахнаха, нито още бяха людете утвърдили сърцата си към Бога на бащите си.
However the high places were not taken away. Neither as yet had the people set their hearts to the God of their fathers.
34 А останалите дела на Иосафата, първите и последните, ето, написани са в историята на Ииуя, Ананиевия син, който се споменува в Книгата на Израилевите царе.
Now the rest of the acts of Jehoshaphat, first and last, behold, they are written in the history of Jehu the son of Hanani, which is inserted in the book of the kings of Israel.
35 А след това Юдовият цар Иосафат се сдружи с Израилевия цар Охозия, чиито дела бяха нечестиви.
And after this Jehoshaphat king of Judah joined himself with Ahaziah king of Israel. The same did very wickedly.
36 Сдружи се с него за да построят кораби, които да идат в Тарсис; и построиха корабите в Есион-гавер.
And he joined himself with him to make ships to go to Tarshish. And they made the ships in Ezion-geber.
37 Тогава Елиезер, Додовият син, от Мариса, пророкува против Иосафата, казвайки: Понеже си се сдружил с Охозия, Господ съсипа твоите дела. И така, корабите се разбиха, тъй че не можеха да идат в Тарсис.
Then Eliezer the son of Dodavahu of Mareshah prophesied against Jehoshaphat, saying, Because thou have joined thyself with Ahaziah, Jehovah has destroyed thy works. And the ships were broken, so that they were not able to go to Tarshish.
