2 Летописи 20
1 След това моавците и амонците, и с тях някои от маонците дойдоха да воюват против Иосафата.
Phat chomkhat jouhin Moab mite leh Ammon mite chuleh apanpi Meun mite chu Jehoshaphat doudingin ahung kon taovin ahi
2 Тогава някои дойдоха та известиха на Иосафата, като рекоха: Голямо множество иде против тебе изотвъд Соленото море, от Сирия; и ето ги в Асасон-тамар, (който е Енгади).
Thupole hon jong Jehoshaphat lengpa komma chun “Twikhanglen gal lang Edom ma kon in galmi alei limmin nang ma douding ngin ahung kitol uve” tin ahung seipeh taovin ahi, amahon Hazazon Tamar jong atou pha taovin ahi (Hichehi Engedy tina ahi).
3 А Иосафат се уплаши, и предаде се да търси Господа, и прогласи пост по целия Юда.
Jehoshaphat chu akicha lheh jengtan Pakai kommah ataovin ikati ding hitam tin adong tan ahi. hijou chun aman gamsung pumpin an ngoldingin thu ape tan ahi
4 И юдейците се събраха за да искат помощ от Господа; дори от всичките Юдови градове дойдоха да търсят Господа.
Judah khopiho jousea kon in mijouse chu Jerusalem mah Pakai komma taodingin ahung taovin ahi.
5 И Иосафат застана всред събраните юдейци и ерусалимляни в Господния дом, пред новия двор, и рече:
Hitichun Jerusalem ma Judah mipite jousechu Pakai houinsung indan thah kisem maija chun akikhom mun, Jehoshaphat lengpa jong achen amasang uvah adingin ahi
6 Господи Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето? и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите? И не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така щото никой не може да устои против Тебе?
Amaho okithong leovin ataovun, “Vo Kapu Kapa teo Pathen vanna konin vannoi leiset chitin namtin chungah vai nahommin ahi, nangma hi thanei tahleh thahattah nahin koiman na ki dou pi joupon ahi.
7 Не беше ли Ти, Боже наш, Който си изпъдил жителите на тая земя пред людете Си Израиля, и дал си я за винаги на потомството на приятеля Си Аврама?
Nangma hi ka Pathennu nahin, namite Israel te hiche gamsunga ahunglut phatnun nangin hiche gamma anacheng hochu nanodoh in nagolpa Abraham chilhah te atonsot na achen nadiuvin nanapen ahi
8 И те се заселиха в нея, и построиха Ти светилище в нея за твоето име, и рекоха:
Amaho anachenglut nun nangma janan houin khat anatung doh un chuleh hitin ana seijun,
9 Ако ни връхлети зло, и меч, съдба, мор, или глад; и - ние застанем пред тоя дом и пред Тебе, (защото Твоето име е в тоя дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш.
“ijemtia amaho chungahi engbol na a hise – nat ahilouleh kel lhahna ahung chuh a ahileh keihon nangma angsunga hi Houin maija kadindiu (Ajeh chu namin jaum hi hiche houin nahi umma ahi) chuleh hamset na kato teng ujongleh kahung pendiu nangin neihin ngaipehdiu neihin huhdoh diu ahi.
10 И сега, ето амонците и моавците и ония от гората Сиир, които не си оставил Израиля да ги нападне, когато идеха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха,
Chuleh tuhin Ammon mite, Moab mite, chuleh molchunga um Seir mite aummun ahi, amahohi Egyptma konna Israel tea hung dohuva chu amato kisatding neina phalpeh lou ahi hijeha chu amahochu sumang louva ana otdohu ahi.
11 ето как ни възнаграждават като идат да ни изпъдят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим.
“Tuhin amahohin nangin katoupha diuva neinapehu gamma konna paidoh ding eigotnu ahitai.”
12 Боже наш, не щеш ли да го съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против, нас, и не знаем що да правим; но към Тебе са очите ни.
“Vo ka Pathennu nangman amaho chunga hi thu natan louding hitam? Ajeh chu eidoudiuva hunghohi atambehseh jengun keihon amaho douna dingin tha kanei jou pouve, tuhin etiding hitam kahatapouve hitia chu nangma jengbou kavetnu ahitaan ahi.”
13 А целият Юда стоеше пред Господа с челядите си, жените си и чадата си.
Tuhin Judah te jouse chu chapang senholeh aji achateo toh Pakai angsungah ading taovin ahi.
14 Тогава всред събранието дойде Господният Дух на левитина Яазиил, Захариевия син, (а Захария бе син на Матания), от Асафовите потомци; и рече:
Hichun Pakai lhagao chu khoppilah achun Asaph chatelaha konna Levi mipa Mattaniah chapa, Jeiel chapa Benaiah chapa Zechariah chapa Jahaziel chunga Pakai lhagao ahung chun,
15 Слушайте, целий Юдо, вие ерусалимски жители, и ти царю Иосафате; така казва Господ на вас: Не бойте се, нито да се уплашите от това голямо множество; защото боят не е ваш, но Божий.
Hiti hin ahinseije “Judah mipite holeh Jerusalemma cheng jousen chuleh Jehoshaphat lengpa nangman jong ngaijin! Pakaiyin nangho komah hitin aseije: Hiche mihonpi jehkhun kicha hih un tijatna jong neihihun ajeh chu hiche galhi nanghoa ahipoi Pathenna joh ahibouve.
16 Слезте утре против тях; ето, те възлизат, и ще го намерите при края на долината, пред пустинята Еруил.
Jing nikho tengleh amahotoh kidou dingin konsuh jengun, amahohi Ziz lhangpanga hung kitol suhdiu ahi, chuteng leh nanghon amahochu Jeruel kom gammang gal paicham monga naki maito pidiu ahi.
17 Не ще да е потребно вие да се биете в тоя бой; поставете се, застанете, и вижте със себе си извършеното от Господа избавление, Юдо и Ерусалиме; на бойте се, нито да се уплашите; утре излезте против тях, защото Господ е с вас.
Nanghon hiche kisatna – a hi napan khel khel loudiu ahi, napan muncheh un kigol toh unlang dingdetnun chutileh nalahuva umjing Pakai mihuhdohna chu namu diu ahi, Vo Judah leh Jerusalem mite ho! Kicha hihbeh un lungkham najong neihih beh un, jingleh ama hotoh kidou dingin kondoh jengun ajeh chu Pakaiyin naum piovin ahi.
18 Тогава Иосафат се наведе с лицето до земята; и целият Юда и ерусалимските жители паднаха пред Господа, та се поклониха Господу.
Hichun Jehoshaphat tollah abohkhupmin, chuleh Judah hole Jerusalem ma cheng jouse aboh khupmun Pakai achibai taovin ahi
19 И левитите, от потомците на Каатовците и от потомците на Кореевците, станаха да хвалят с много силен глас Господа Израилевия Бог.
HichunKohat chateleh Korahit chate adding dohun a o neicha sunsunnun Pakai avahchoi taovin ahi.
20 И тъй на сутринта станаха рано, та излязоха към пустинята Текуе; а когато бяха излезли, Иосафат застана та рече: Слушайте ме, Юдо и вие ерусалимски жители;
Hitichun Jingpi tahin athouvun Tekoa gammangah alut taove, hitachu ahung potdoh phatnun, Jehoshaphat adingin aseitai, Vo Judahteleh Jerusalemma chengten ngaijuvin, Pakai napathen chunguvah natahsannao ngamlhaovin chutileh nakiphudetdiu ahi. Athemgaoten nasei peh uchu tahsannun chutileh nalolhindiu ahi.”
21 Тогава, като се съветва с людете, нареди някои от тях да пеят Господу и да хвалят великолепието на Неговата светост като излизат пред войската казвайки: Славословете Господа, защото милостта Му е до века.
Aman mipihotoh akihoutoh jouvin, Lengpan lasa themhochu kinthenga akimanchah tenguleh avonngai houchu akivonsahin chuleh amahochu sepai ho masanga chun akijot sahin “Pakai chu vahchoi un, ajeh chu amingailutnahi tonsot ading ahi! atiove.
22 И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците, и против ония от хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юда; и те бидоха поразени.
Amahon hiche lachu asahphatnun Pakaiyin galmi hochu athehchehtaan ahi
23 Защото амонците и моавците станаха против жителите на хълма Сиир за да го изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха взаимно да се изтребят.
Ammon galmite le Moab galmiten Edom galmihochu akisatpiovin asumang hel taovin ahi, hijoucun amaholeh amaho akisattouvin akithat gamtaovin ahi.
24 А Юда, като стигна до стражарската кула на пустинята, погледна към множеството и, ето, те бяха мъртви тела паднали на земята, и никой не беше се избавил.
Judah galmitechu neldigamma insang kisa – a – chu akaldoh uva avetnuva ahileh galmi hochu tolla achap jengun koimacha ahoidoha aumpouvin ahi.
25 И когато Иосафат и людете му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и взеха да го отнесат; а три дена обираха, защото користите бяха много.
Jehoshaphat leh amite chu galmite thilkeo hochu chomma ahunguleh mithi hochunga chun thil mantamtah tah leh thil manlutah tah songmantam jeng jong amu vin amahon apohlel setnin achomdoh un nithum jen achom chomjengun ahi.
26 А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, защото там благословиха Господа; за туй онава място се нарече Долина на благословение, и така са нарича до днес.
Nilichan nan Berachah phaichammah akikhommuvin Pathen athangvahun ahi; hijehachu hiche phaicham lahchu tunigeijin Berachah akisahtaan ahi.
27 Тогава всичките Юдови и ерусалимски мъже с Иосафата начело, тръгнаха да се върнат в Ерусалим с веселие, понеже Господ ги беше развеселил с поражението на неприятелите им.
Jehoshaphat nin a sepai techu Jerusalem langah kipah tah in alepui tan ahi
28 И дойдоха в Ерусалим с псалтири и арфи и тръби до Господния дом.
Amahohi Jerusalem khopi lamah ahungun selangdah leh semjang ahin saijuvin sumkon amutnun Pakai houin lang ajontaove.
29 И страх от Бога обзе всичките царства на околните страни, когато чуха, че Господ воювал против неприятелите на Израиля.
Hichegamsungleh nammite hohin Pakaiyin Israel te galmiho jouse ajopeh taove ti ajahdoh phatnun kichatnan adimtaovin ahi
30 И така царството на Иосафат се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие от всякъде.
Hitichun Jehoshaphat nin lungmong tahin vai ahommin Pathennin akimvel mitea kon in lung olna apetai.
31 Така Иосафат царуваше над Юда. Той бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.
Jehoshaphat hi Judah te lenga ahung panchun akum 35 alhingtaan ahi, Amahi Jerusalem man apansan kum 25 sungin vai anahommin ahi, anuhi Shilhi chanu Azubah ahi.
32 Той ходи в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което бе право пред Господа.
Amahin apa Asa chenadung juiyin achen apampet pon ahi, chuleh Pakai mitmun dihtahin anachonnin ahi
33 Високите места обаче не се отмахнаха, нито още бяха людете утвърдили сърцата си към Бога на бащите си.
Ahinlah doihouna mun hochu asumang dehpon ahi, chuleh mipi honjong apu apateo Pathen houna – a alungthimmu aheilut hih laijuve.
34 А останалите дела на Иосафата, първите и последните, ето, написани са в историята на Ииуя, Ананиевия син, който се споменува в Книгата на Израилевите царе.
Jehoshaphat thilbol dangho jouse chu, akipatnapat achaina gei Hanani chapa Jehu thusim bu jihna – a chun akijihlut nin, hichehi Israel lengte thusim bu kijih lutna ahi
35 А след това Юдовият цар Иосафат се сдружи с Израилевия цар Охозия, чиито дела бяха нечестиви.
Hichejouhin Judah lengpa Jehoshaphat hin Israel lengpa thildihlou boljing Ahaziah toh anakivop min ahi
36 Сдружи се с него за да построят кораби, които да идат в Тарсис; и построиха корабите в Есион-гавер.
Amahitoh ana kivop lhonnin Tarshish cheding kong ana semlhonnin Ezion Geber munnah ana koi lhonin ahi
37 Тогава Елиезер, Додовият син, от Мариса, пророкува против Иосафата, казвайки: Понеже си се сдружил с Охозия, Господ съсипа твоите дела. И така, корабите се разбиха, тъй че не можеха да идат в Тарсис.
Ahinlah Mareshah a um Dodavah chapa Eliezer in Jehoshaphat chung changah gaothu anaseijin nangman Ahaziah toh nakivop jeh'in nanatoh chu asubei sohtai ati. Hijouchun kongho jousejong Tarshish lammah achethei tapon ahi
