< 2 Летописи 20 >
1 След това моавците и амонците, и с тях някои от маонците дойдоха да воюват против Иосафата.
A hnukah tah Moab koca rhoek, Ammon koca neh amih taengkah Ammoni lamkah rhoek loh Jehoshaphat taengah caemtloek hamla pawk uh.
2 Тогава някои дойдоха та известиха на Иосафата, като рекоха: Голямо множество иде против тебе изотвъд Соленото море, от Сирия; и ето ги в Асасон-тамар, (който е Енгади).
Te dongah a pha uh neh Jehoshaphat taengla puen uh tih, “Nang taengah tuipuei rhalvangan lamkah, Aram lamkah hlangping muep ha pawk. Amih tah Engedi Hazezontamar ah om uh coeng ke,” a ti nah.
3 А Иосафат се уплаши, и предаде се да търси Господа, и прогласи пост по целия Юда.
Tedae a rhih dongah BOEIPA te dawt hamla Jehoshaphat loh a maelhmai a hoi. Te phoeiah Judah pum hamla yaehnah hnin khaw a hoe pah.
4 И юдейците се събраха за да искат помощ от Господа; дори от всичките Юдови градове дойдоха да търсят Господа.
Te daengah BOEIPA lamkah te tlap hamla Judah rhoek coi uh thae tih Judah khopuei tom lamloh BOEIPA tlap hamla ha pawk.
5 И Иосафат застана всред събраните юдейци и ерусалимляни в Господния дом, пред новия двор, и рече:
Jehoshaphat tah Jerusalem, BOEIPA im, vongup thai hmai kah Judah hlangping lakli ah pai.
6 Господи Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето? и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите? И не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така щото никой не може да устои против Тебе?
Te vaengah, “A pa rhoek kah Pathen Yahweh, vaan kah Pathen khaw namah moenih a? Namah loh namtom ram boeih na taemrhai. Na kut ah thadueng neh thayung thamal om tih nang aka pai thil thai a om moenih.
7 Не беше ли Ти, Боже наш, Който си изпъдил жителите на тая земя пред людете Си Израиля, и дал си я за винаги на потомството на приятеля Си Аврама?
Namah te kaimih kah Pathen moenih a? Khohmuen kah khosa rhoek he na pilnam Israel mikhmuh lamloh na haek tih na lungnah Abraham tiingan taengah kumhal duela na paek.
8 И те се заселиха в нея, и построиха Ти светилище в нея за твоето име, и рекоха:
A khuiah kho a sak uh tih a khuiah namah ham neh na ming hamla rhokso a sak uh.
9 Ако ни връхлети зло, и меч, съдба, мор, или глад; и - ние застанем пред тоя дом и пред Тебе, (защото Твоето име е в тоя дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш.
“Kaimih soah tholhphu yoethae cunghang, duektahaw, khokha a pai atah he im hmai ah ka pai uh tih, he im kah namah mikhmuh ah na ming neh ka pai uh ni. Kaimih kah citcai khuiah nang te kang khue uh vaengah na yaak vetih nan khang ni.
10 И сега, ето амонците и моавците и ония от гората Сиир, които не си оставил Израиля да ги нападне, когато идеха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха,
Tedae Ammon koca, Moab neh Seir tlang ke ne. Egypt khohmuen lamloh na coe uh vaengah amih taengla kun ham Israel te na paek moenih. Amih taeng lamloh a nong uh dongah khaw amih te a mitmoeng uh moenih.
11 ето как ни възнаграждават като идат да ни изпъдят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим.
Te phoeiah amih loh kaimih haek ham neh kaimih taengah ha pawk hamla n'thuung uh coeng he. Te te na rho khui lamkah ni kaimih nan pang sak.
12 Боже наш, не щеш ли да го съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против, нас, и не знаем що да правим; но към Тебе са очите ни.
Kaimih kah Pathen aw, amih taengah lai na tloek mahpawt nim? Kaimih taengla aka pawk hlangping he yet mikhmuh ah kaimih he thadueng tal coeng. Kaimih loh metla ka saii uh ham ka ming pawt dae kaimih mik loh namah taengla hooi uh,” a ti.
13 А целият Юда стоеше пред Господа с челядите си, жените си и чадата си.
Te vaengah Judah boeih neh camoe rhoek khaw, a yuu rhoek khaw a ca rhoek khaw BOEIPA mikhmuh ah pai uh.
14 Тогава всред събранието дойде Господният Дух на левитина Яазиил, Захариевия син, (а Захария бе син на Матания), от Асафовите потомци; и рече:
Zekhariah capa Jahaziel, Benaiah capa, Jeiel capa, Asaph koca lamkah Levi Mattaniah capa khaw pai. BOEIPA mueihla tah hlangping lakli ah anih soah a om pah.
15 Слушайте, целий Юдо, вие ерусалимски жители, и ти царю Иосафате; така казва Господ на вас: Не бойте се, нито да се уплашите от това голямо множество; защото боят не е ваш, но Божий.
Te dongah, “Judah boeih neh Jerusalem khosa rhoek neh manghai Jehoshaphat, hnatung uh lah. BOEIPA loh nangmih taengah he ni a thui. Nangmih loh rhih uh boeh. Hlangping he yet mikhmuh ah rhihyawp uh boeh. Caemtloek he nangmih kah pawt tih Pathen hut ni.
16 Слезте утре против тях; ето, те възлизат, и ще го намерите при края на долината, пред пустинята Еруил.
Thangvuen ah amih te suntlak thil uh, amih tah Ziz kham ah cet uh coeng ke. Amih te Jeruel khosoek hmai kah soklong bawt ah na hmuh uh bitni.
17 Не ще да е потребно вие да се биете в тоя бой; поставете се, застанете, и вижте със себе си извършеното от Господа избавление, Юдо и Ерусалиме; на бойте се, нито да се уплашите; утре излезте против тях, защото Господ е с вас.
Tahae kah vathoh ham he nangmih hut moenih, na pai cak sak uh lamtah nangmih ham BOEIPA kah khangnah te hmu uh. Judah neh Jerusalem aw rhih uh boeh rhihyawp uh boeh. Thangvuen ah amih mikhmuh la cet uh, nangmih taengah BOEIPA om,” a ti nah.
18 Тогава Иосафат се наведе с лицето до земята; и целият Юда и ерусалимските жители паднаха пред Господа, та се поклониха Господу.
Jehoshaphat loh diklai la a maelhmai a buluk vaengah Judah pum neh Jerusalem kah khosa rhoek khaw BOEIPA te bawk hamla BOEIPA mikhmuh ah ba kop uh.
19 И левитите, от потомците на Каатовците и от потомците на Кореевците, станаха да хвалят с много силен глас Господа Израилевия Бог.
Te phoeiah Kohathi koca lamkah Levi rhoek neh Korah koca lamkah khaw Israel Pathen BOEIPA taengah thangthen hamla thoo uh tih ol a len la a huel hang uh.
20 И тъй на сутринта станаха рано, та излязоха към пустинята Текуе; а когато бяха излезли, Иосафат застана та рече: Слушайте ме, Юдо и вие ерусалимски жители;
Te phoeiah mincang ah thoo uh tih Tekoa khosoek la pawk uh. Amih a hlah uh vaengah Jehoshaphat te pai tih, “Judah neh Jerusalem khosa rhoek kai ol he hnatun uh. Na Pathen BOEIPA te tangnah. A tonghma rhoek te uepom la tangnah lamtah thaihtak uh lah,” a ti.
21 Тогава, като се съветва с людете, нареди някои от тях да пеят Господу и да хвалят великолепието на Неговата светост като излизат пред войската казвайки: Славословете Господа, защото милостта Му е до века.
Pilnam a uen phoeiah tah BOEIPA te aka hlai la, hmuencim kah rhuepomnah te aka thangthen la, aka pumcum uh kah a hmai ah cet tih, “A sitlohnah kumhal ham dongah BOEIPA te uem uh,” aka ti la a khueh.
22 И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците, и против ония от хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юда; и те бидоха поразени.
A tue te tamlung neh koehnah neh a tong uh. BOEIPA loh Moab kah Ammon koca rhoek neh Judah la aka pawk rhoek te Seir tlang ah rhongngol a khueh thil dongah yawk uh.
23 Защото амонците и моавците станаха против жителите на хълма Сиир за да го изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха взаимно да се изтребят.
Ammon koca rhoek neh Moab loh Seir tlang kah khosa rhoek te thup ham neh mitmoeng sak ham thoo uh. Seir khosa rhoek te a khah uh phoeiah tah hlang loh amah hui te kutcaihnah hamla bom uh thae.
24 А Юда, като стигна до стражарската кула на пустинята, погледна към множеството и, ето, те бяха мъртви тела паднали на земята, и никой не беше се избавил.
Judah te khosoek kah rhaltoengim la pawk tih hlangping taengla mael. Tedae amih te diklai ah a rhok la tarha a yalh pah tih rhalyong om pawh.
25 И когато Иосафат и людете му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и взеха да го отнесат; а три дена обираха, защото користите бяха много.
Te dongah Jehoshaphat neh a pilnam tah amih kah kutbuem te poelyoe hamla cet. Te vaengah amih taengah khuehtawn khaw rhok khaw, naikap hnopai khaw, a cungkuem la a hmuh uh tih hnophueih a tloel nah hil amamih ham a pit uh. Te te a yet dongah kutbuem a poelyoe uh te hnin thum koe uh.
26 А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, защото там благословиха Господа; за туй онава място се нарече Долина на благословение, и така са нарича до днес.
A hnin li dongah tah Berakah kol ah tingtun uh tih BOEIPA te pahoi a uum uh. Te dongah te hmuen ming te tihnin hil Berakah kol la a khue uh.
27 Тогава всичките Юдови и ерусалимски мъже с Иосафата начело, тръгнаха да се върнат в Ерусалим с веселие, понеже Господ ги беше развеселил с поражението на неприятелите им.
Te phoeiah Judah neh Jerusalem hlang boeih te mael uh. BOEIPA loh amih te a thunkha rhoek soah ko a hoe sak dongah Jehoshaphat tah amih hmai ah Jerusalem la kohoenah neh mael.
28 И дойдоха в Ерусалим с псалтири и арфи и тръби до Господния дом.
Jerusalem la a kun vaengah thangpa neh, rhotoeng neh, olueng neh BOEIPA im la kunuh.
29 И страх от Бога обзе всичките царства на околните страни, когато чуха, че Господ воювал против неприятелите на Израиля.
Israel kah thunkha taengah BOEIPA loh a vathoh thil te a yaak vaengah diklai ram boeih te Pathen taengah birhihnah om.
30 И така царството на Иосафат се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие от всякъде.
Te dongah a Pathen loh anih te a kaepvai taengah a duem sak tih Jehoshaphat ram khaw mong.
31 Така Иосафат царуваше над Юда. Той бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.
Te dongah Jehoshaphat te sawmthum kum nga a lo ca vaengah Judah ah manghai coeng. A manghai vaengah Jerusalem ah kum kum kul neh kum nga manghai tih a manu ming tah Shilhi canu Azubah ni.
32 Той ходи в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което бе право пред Господа.
A napa Asa kah longpuei ah pongpa tih te lamkah te phael pawh. BOEIPA mikhmuh ah a thuem a saii.
33 Високите места обаче не се отмахнаха, нито още бяха людете утвърдили сърцата си към Бога на бащите си.
Tedae hmuensang te khoe uh pawh. Pilnam loh a thinko te a napa rhoek kah Pathen taengah a cikngae mueh la om pueng.
34 А останалите дела на Иосафата, първите и последните, ето, написани са в историята на Ииуя, Ананиевия син, който се споменува в Книгата на Израилевите царе.
Jehoshaphat kah ol noi khaw a kung neh a dong khaw Hanani capa Jehu kah olka khuiah a daek uh coeng ke. Te te Israel manghai rhoek kah cabu khuiah khaw a hlum.
35 А след това Юдовият цар Иосафат се сдружи с Израилевия цар Охозия, чиито дела бяха нечестиви.
Tedae a hnukah tah Judah manghai Jehoshaphat te Israel manghai Ahaziah neh cong uh rhoi tih a saii khaw poehlip.
36 Сдружи се с него за да построят кораби, които да идат в Тарсис; и построиха корабите в Есион-гавер.
Te vaengah amah neh amah te sangpho sak ham neh Tarshish la caeh ham patai uh rhoi tih Eziongeber ah sangpho a saii rhoi.
37 Тогава Елиезер, Додовият син, от Мариса, пророкува против Иосафата, казвайки: Понеже си се сдружил с Охозия, Господ съсипа твоите дела. И така, корабите се разбиха, тъй че не можеха да идат в Тарсис.
Te vaengah Mareshah lamkah Dodavahu capa Eliezer loh Jehoshaphat te a tonghma thil tih, “Ahaziah neh na patai uh rhoi dongah na bibi te BOEIPA loh a phae ni,” a ti nah. Te dongah sangpho te rhek tih Tarshish la caeh ham coeng rhoi voel pawh.