2 Летописи 18
1 А Иосафат имаше богатство и голяма слава; и направи сватовщина с Ахава.
Jehoshaphat te a cungkuem ah khuehtawn neh thangpomnah a om hatah Ahab te a masae nah.
2 И подир няколко години слезе при Ахава в Самария. И Ахав закла много овци и говеда за него и за людете, които бяха с него; още ме положи да отиде с него в Рамот-галаад.
Kum a thok vaengah tah Samaria kah Ahab taengla suntla tih anih ham neh a taengkah pilnam ham khaw Ahab loh boiva neh saelhung te a cungkuem la a ngawn pah. Te vaengah anih te Ramothgilead paan hamla a vueh.
3 Защото Израилевият цар Ахав рече на Юдовия цар Иосафата: Дохождаш ли с мене в Рамот-галаад? И той му отговори: Аз съм както си ти, и мойте люде както твоите люде; ще бъдем с тебе във войната.
Te phoeiah Israel manghai Ahab loh Judah manghai Jehoshaphat te, “Kai taengah Ramothgilead la na lo aya?” a ti nah. Te dongah anih te, “Kai khaw nang banghui, na pilnam khaw ka pilnam ni. Caemtloek dongah khaw nang taengah ka om ni,” a ti nah.
4 Иосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитай се сега до Господното слово.
Tedae Jehoshaphat loh Israel manghai taengah, “BOEIPA ol te a khohnin bangla toem laeh,” a ti nah.
5 Тогава Израилевият цар събра пророците си, четиристотин мъже, та им рече: Да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не ида? А те казаха: Иди, и Бог ще го предаде в ръката на царя.
Te vaengah Israel manghai loh tonghma rhoek te hlang ya li a coi tih amih te, “Ramothgilead ah caemtloek la na lo aya? Ka paa mai aya?,” a ti nah. Te dongah, “Cet sih, Pathen loh manghai kut ah m'paek bitni,” a ti nauh.
6 Обаче, Иосафат каза: Няма ли тук, освен тия някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?
Tedae Jehoshaphat loh, “Amah te n'toem uh ham khaw BOEIPA kah tonghma om pueng pawt nim he,” a ti nah.
7 И Израилевият цар рече на Иосафата: Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото никога не пророкува добро за мене, но всякога зло; той е Михей, син на Емла. А Иосафат каза: Нека не говори така царят.
Israel manghai loh Jehoshaphat taengah, “Anih lamloh BOEIPA dawt sak ham hlang pakhat om pueng dae anih te ka thiinah. Anih te kai ham tah a then la a tonghma moenih. A hnin takuem ah thae mai. Anih te Imlah capa Mikhaiah ni,” a ti nah. Te vaengah Jehoshaphat loh, “Te te manghai kah a thui koi moenih,” a ti nah.
8 Тогава Израилевият цар повика един скопец и рече: Доведи скоро Михея син на Емла.
Te dongah Israel manghai loh imkhoem pakhat te a khue tih, “Imlah capa Mikhaiah tlek han khue,” a ti nah.
9 А Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си; и седяха на открито място при входа на самарийската порта; и всичките пророци пророкуваха пред тях.
Israel manghai neh Judah manghai Jehoshaphat tah a ngolkhoel dongah ngol rhoi tih himbai a bai rhoi. Te vaengah Samaria vongka thohka kah cangtilhmuen ah ngol uh tih tonghma boeih te amih mikhmuh ah tonghma uh.
10 А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове, и рече: Така казва Господ: С тия ще буташ сирийците догде ги довършиш.
Te vaengah Kenaanah capa Zedekiah loh amah ham thi ki a saii tih, “BOEIPA loh he ni a thui. He nen he amih a khah hil Aram te na thoeh bitni,” a ti nah.
11 Също и всичките пророци така пророкуваха, казвайки: Иди в Рамат-галаад, и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.
Tonghma boeih khaw tonghma uh tangloeng tih, “Ramothgilead te paan lamtah thaihtak laeh, BOEIPA loh manghai kut ah m'paek bitni,” a ti uh.
12 А пратеникът, който отиде да повика Михея, му говори казвайки: Ето, думите на пророците като из една уста са добри за царя; моля, прочее, и твоята дума да бъде като думата на един от тях, и ти говори доброто.
Mikhaiah te khue hamla aka cet puencawn long tah anih te a uen tih, “Tonghma rhoek kah ol tah olka pakhat la a om ke manghai ham khaw then ne. Te dongah nang ol khaw amih neh pakhat la om pawn saeh lamtah a then mah thui,” a ti nah.
13 А Михей рече: Заклевам се в живота на Господа, каквото рече Бог мой, това ще говоря.
Tedae Mikhaiah loh, “BOEIPA kah hingnah dongah kai kah Pathen amah loh a thui bueng te ni ka thui eh?,” a ti nah.
14 И той, дойде при царя. И царят му каза: Михее, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не ида? А той рече: Идете и ще имате успех; защото неприятелите ще бъдат предадени в ръката ви.
Manghai taeng a pha vaengah manghai loh anih te, “Maikah, Ramothgilead te caemtloek la ka cet aya? Ka paa uh aya?,” a ti nah. Te vaengah, “Cet uh lamtah thaihtak uh, nangmih kut ah m'paek uh hatko,” a ti nah.
15 А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да не ми говориш друго освен истината в Господното име!
Tedae manghai loh anih te, “BOEIPA ming neh oltak bueng phoeiah kai taengah a tloe thui boeh tila nang te kai loh voei meyet hil nim kan toemngam ve,” a ti nah.
16 А той рече: Видях целият Израил пръснат по планините като овци, които нямат овчар; и Господ рече: Тия нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.
Te vaengah, “Israel boeih te tlang ah boiva bangla a taekyak te ka hmuh, amih aka dawn ham khaw om pawh. Te dongah BOEIPA loh, 'He rhoek he boei a om moenih, hlang he ngaimongnah neh amah im la mael uh saeh,’ a ti,” a ti nah.
17 Тогава Израилевият цар каза на Иосафата: Не рекох ли ти, че не ще прорече добро за мене, но зло?
Israel manghai loh Jehoshaphat te, “Nang taengah ka thui moenih a? Kai soah a thae lam bueng ni, a then la a tonghma tlaih moenih,” a ti nah.
18 А Михей рече: Чуйте, прочее, Господното слово. Видях Господа седящ на престола си, и цялото небесно множество стоящо около него отдясно и отляво.
Te vaengah, “Te dongah BOEIPA ol he hnatun uh. A ngolkhoel dongah aka ngol BOEIPA te ka hmuh. Vaan caempuei boeih khaw amah kah banvoei bantang ah pai uh.
19 И Господ рече: Кой ще примами Израилевия цар Ахава за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един, проговаряйки, рече едно, а друг рече друго.
BOEIPA loh, “U long nim Israel manghai Ahab te a cuek lah ve? Te dongah cet lah vetih Ramothgilead ah cungku mako,’ a ti. Te vaengah tah, 'He long khaw he coeng ni a ti tih te long khaw te coeng ni a ti,’ a ti nah.
20 Сетне излезе един дух та застана пред Господа и рече: Аз ще го примамя. И Господ му рече: Как?
Tedae mueihla ha pawk vaengah tah BOEIPA mikhmuh ah pai tih, “Kamah loh anih te ka cuek eh?,” a ti nah. Te vaengah BOEIPA loh anih te ni, “Me nen lae,” a ti nah.
21 А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И Господ рече: Примамвай го, още и ще сполучиш; излез, стори така.
Te vaengah, “Ka cet vetih a tonghma rhoek boeih kah a ka khuiah laithae mueihla la ka om ni,” a ti nah. Te daengah, “Cuek lamtah coeng bal bitni, cet lamtah saii tangloeng laeh,” a ti nah.
22 Сега, прочее, ето, Господ е турил лъжлив дух в устата на тия твои пророци, обаче Господ е говорил зло за тебе.
Te dongah BOEIPA nang kah tonghma rhoek he a ka ah laithae mueihla a khueh pah coeng he. Te phoeiah BOEIPA loh nang hamla boethae a thui coeng,” a ti nah.
23 Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи та плесна Михея по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене за да говори на тебе?
Te vaengah Kenaanah capa Zedekiah te thoeih tih Mikhaiah te a kam ah a thoek. Te phoeiah, “Nang aka voek ham BOEIPA mueihla te kai taeng lamloh mekah longpuei lam a caeh he,” a ti nah.
24 А Михей рече: Ето, ще видиш в оня ден, когато ще отиваш из клет в клет за да се криеш.
Mikhaiah loh, “Thuh uh hamla imkhui kah imkhui la na caeh vaengkah khohnin ah namah loh hmu ne,” a ti nah.
25 Тогава Израилевият цар каза: Хванете Михея та го върнете при градския управител Амон и при царския син Иоас,
Israel manghai loh, “Mikhaiah te khuen uh, anih te khopuei mangpa Amon taeng neh manghai capa Joash taengla khuen uh.
26 и речете: Така казва царят: Турете тогова в тъмницата, и хранете го със затворническа порция хляб и вода догде се завърне с мир.
Te vaengah, 'Manghai loh he ni a thui, anih he thong im ah khueh uh, anih te sading la ka mael hil nennah buh neh nennah tui mah cah uh,” a ti nah.
27 И рече Михей: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Рече още: Слушайте вие, всички люде.
Tedae Mikhaiah loh, “Sading la na mael la na mael atah BOEIPA loh kai dongah thui pawt mako,” a ti nah. Te phoeiah, “Te boeih te pilnam loh ya saeh,” a ti nah.
28 И така, Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат възлязоха в Рамот-галаад.
Te dongah Israel manghai neh Judah manghai Jehoshaphat tah Ramothgilead la cet rhoi.
29 И Израилевият цар рече на Иосафата: Аз ще се предреша като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. Прочее, Израилевият цар се предреши, та влязоха в сражението.
Tedae Israel manghai loh Jehoshaphat te, “Caemtloek la kun vaengah ka thohai uh mai eh. Tedae nang tah na himbai bai,” a ti nah. Te dongah Israel manghai te thohai uh tih caemtloek la cet.
30 А сирийският цар бе заповядал на колесниценачалниците си, казвайки: Не се бийте нито с малък, нито с голям, но само с Израилевия цар.
Aram manghai long khaw amah taengkah leng mangpa rhoek te a uen tih, “Israel manghai amah bueng phoeiah tah a yit a len khaw tloek uh boeh,” a ti nah.
31 А колесниценачалниците, като видяха Иосафата, рекоха: Тоя ще е Израилевият цар; и отклониха се за да го ударят. Но Иосафат извика; И Господ му помогна, защото Бог ги повлия да се отвърнат от него.
Leng mangpa rhoek loh Jehoshaphat te a hmuh uh tih amih loh te te Israel manghai a ti uh. Te dongah anih te tloek hamla a vael uh dae Jehoshaphat la pang. BOEIPA loh anih te a bom tih amih te khaw Pathen amah lamloh puk a va sak.
32 Понеже колесниценачалниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.
Leng mangpa rhoek loh a hmuh vaengah Israel manghai te a om pah pawt tih anih hnuk lamloh mael uh.
33 А един човек устрели без да мери, и удари Израилевия цар между ставите на бронята му; затова той рече на колесничаря: Обърни юздата та ме извади из войската, защото съм тежко ранен.
Tedae hlang pakhat loh a thincaknah neh lii te a phuk hatah Israel manghai te rhuhcong laklo neh caempho laklo ah a kah. Te dongah lengboei te na kut, na kut te hooi laeh. Ka tlo coeng tih caem khui lamloh kai n'khuen laeh,” a ti nah.
34 И в оня ден сражението се усили; но Израилевият цар се удържа в колесницата си срещу сирийците до вечерта, и около захождането на слънцето умря.
Te vaengah caemtloek te hnin at puet puh mai. Tedae Israel manghai tah sut om tih Aram dan kah leng khuiah hlaem duela pai. Tedae khomik a khum tue vaengah duek.
