< 2 Летописи 14 >

1 Така Авия заспа с бащите си и погребаха го в Давидовия град; и вместо него се възцари син му Аса. В неговите дни земята беше спокойна десет години.
Aa le nitrao-piròtse aman-droae’e t’i Abiià naho nalenteke an-drova’ i Davide ao, le nandimbe aze nifehe t’i Asa ana’e; nanintsiñe folo taoñe tañ’andro’e i taney.
2 И Аса върши това, което бе добро пред Господа своя Бог;
Nanao ze soa naho vantañe am-pihaino’ Iehovà Andrianañahare’e t’i Asa;
3 защото махна жертвениците на чуждите богове и високите места, изпотроши идолите и изсече ашерите;
amy te finao’e ze kitrely tsie naho o toets’ aboo naho nakoroma’e o vatolahio vaho finira’e o Asereo;
4 и заповяда на Юда да търсят Господа Бога на бащите си, и да изпълняват закона и заповедите Му.
naho linili’e te hipay Iehovà Andrianañaharen-droae’ iareo t’Iehoda, hañorike Hake naho o fepètseo.
5 Махна още от всичките Юдови градове високите места и кумирите на слънцето. И царството утихна пред него.
Nafaha’e amo hene rova’ Iehodao o tambohoo naho o sare’ i àndroio; vaho nianjiñe añ’atrefa’e eo i taney.
6 И тъй като утихна, земята и нямаше война в ония години, той съгради укрепените градове в Юда; понеже Господ му даде покой.
Aa le namboare’e rova fatratse e Iehoda ao; amy te nanintsiñe i taney vaho tsy teo ty nialiañe amy taoñe rezay, ie nampitofà’ Iehovà.
7 Затова той каза на Юда: Да съградим тия градове, и да направим около тях стени и кули, порти и лостове, докато земята е още свободна пред нас; понеже потърсихме Господа нашия Бог, потърсихме Го, и Той ни е дал покой от всяка страна. И тъй, съградиха и благоуспяха.
Aa hoe ty natao’e am’Iehoda: Antao hamboatse o rova retoa, le harikatohen-tika kijoly naho fitalakesañ’ abo naho lalambey vaho sikadañe; añatrefan-tika eo i taney amy te nitsoehentika t’Iehovà Andrianañaharen-tika naho nipaian-tika vaho nampi­tofae’e o mañohok’ antika iabio. Aa le namboatse iereo vaho niraorao.
8 А Аса имаше войска: от Юда, триста хиляди мъже, които носеха щитове и копия; а от Вениамина, двеста и осемдесет хиляди, които носеха щитчета и запъваха лъкове; всички тия бяха силни и храбри.
Le nanam-pirimboñan-dahindefoñe t’i Asa: mpitam-pikalañe naho lefoñe telo-hetse ty boak’ Iehodà ao; naho hirike Beniamine ao ty mpitam-pikalañe vaho mpitintim-pale, roe-hetse-tsi-valo-ale; songa maozatse naho nahasibeke.
9 След това етиопянинът Зара излезе против тях с една войска от един милион мъже и с триста колесници и стигна до Мариса.
Teo te niavotse haname iareo t’i Zera­ke nte-Kose ninday valobohòke arivon’ arivo naho sarete telon-jato; le nivotra­ke e Maresà eo.
10 И Аса излезе против него; и се опълчи за бой в долината Сефата, при Мариса.
Niavotse mb’eo t’i Asa hifanalaka ama’e, le nalahatse am-bavatane’ i Zefate e Maresà eo i hotakotakey.
11 Тогава Аса извика към Господа своя Бог и рече: Господи, безразлично е за Тебе да помагаш на мощния или на оня, който няма никаква сила; помогни нам, Господи Боже наш, защото на Тебе уповаваме, и в Твоето име идем против това множество, Господи, Ти си нашият Бог; да не надделее човек против Тебе.
Le nikaik’ am’Iehovà Andria­nañahare’e t’i Asa, nanao ty hoe: Ry Iehovà, tsy eo ty añ’ila’o maha­fañolotse añivo’ ty maozatse naho ty po-hafatrarañe; oloro zahay ry Iehovà An­dria­nañahare’ay; amy te Ihe avao ty iatoa’ay vaho i tahina’oy ty ionjona’ay hiatreke o valobohòkeo. Ihe ro Iehovà Andria­naña­hare’ay; ko apo’o handrekets’ azo ondatio.
12 И Господ порази етиопяните пред Аса и пред Юда; и етиопяните побягнаха.
Aa le zinama’ Iehovà añatrefa’ i Asa naho aolo’ Iehoda eo o nte-Koseo vaho nitriban-day o nte-Koseo.
13 А Аса и людете, които бяха с него, ги преследваха до Герар; и от етиопяните паднаха толкоз много, щото не можаха вече да се съвземат, защото бидоха смазани пред Господа и пред Неговото множество. И Юдовите мъже взеха твърде много користи.
Aa le nihoridañe’ i Asa naho ondaty ama’eo pake Gerare; le akore ty hamaro’ o nte-Kose nibanibanìtseo kanao leo raike tsy nahatam-beloñe, ie niparatsàke añatrefa’ Iehovà naho aolo’ i valobohò’ey; vaho nendese’ iereo ty fikopaham-bey.
14 И поразиха всичките градове около Герар, защото страх от Господа ги обзе; и ограбиха всичките градове, защото имаше в тях много користи.
Linafa’ iereo o tanañe mañohoke i Gerare iabio; fa nampianifa’ Iehovà; naho fonga kinopa’ iareo o rovao vaho tsifotofoto ty vara tam’ iereo ao.
15 Нападнаха още и шатрите на добитъка, и като взеха много овци и камили, върнаха се в Ерусалим.
Linafa’ iareo ka o kibohom-pitan-kareo, le tinava’ iareo ty añondry naho rameva maro vaho nimpoly mb’e Ierosalaime añe.

< 2 Летописи 14 >