1 Солунци 2
1 Защото сами вие знаете, братя, че нашия достъп при вас не беше напразно;
For yourselves, brethren, know our entrance in unto you, that it was not in vain:
2 но както бяхме от по напред пострадали и бяхме опозо рени във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието Благовевстие всред голяма борба.
But even after that we had suffered before, and were shamefully pleaded, as all of you know, at Philippi, we were bold in our God to speak unto you the gospel of God with much contention.
3 Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто подбуждение, нито е било с лукавщина;
For our exhortation was not of deceit, nor of uncleanness, nor in guile:
4 но както сме били одобрени, от Бога да ни повери делото на благовестието, така говорим, не като да угождаваме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни
But as we were allowed of God to be put in trust with the gospel, even so we speak; not as pleasing men, but God, which tries our hearts.
5 Защото, както знаете, никога не сме употребявали ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел);
For neither at any time used we flattering words, (logos) as all of you know, nor a coat of covetousness; God is witness:
6 нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),
Nor of men sought we glory, neither of you, nor yet of others, when we might have been burdensome, as the apostles of Christ.
7 но сме били нежни поради вас, както доилка, когато се грижи за чадата си.
But we were gentle among you, even as a nurse cherishes her children:
8 Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.
So being affectionately desirous of you, we were willing to have imparted unto you, not the gospel of God only, but also our own souls, because all of you were dear unto us.
9 Затова Вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядвахме ви Божието благовестие.
For all of you remember, brethren, our labour and travail: for labouring night and day, because we would not be chargeable unto any of you, we preached unto you the gospel of God.
10 Вие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите,
All of you are witnesses, and God also, how holily and justly and unblameably we behaved ourselves among you that believe:
11 като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чедата си,
As all of you know how we exhorted and comforted and charged every one of you, as a father does his children,
12 и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.
That all of you would walk worthy of God, who has called you unto his kingdom and glory.
13 И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го, не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите.
For this cause also thank we God without ceasing, because, when all of you received the word (logos) of God which all of you heard of us, all of you received it not as the word (logos) of men, but as it is in truth, the word (logos) of God, which effectually works also in you that believe.
14 Защото вие, братя, станахте подражатели на Божииите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите сънародници, както и от юдеите;
For all of you, brethren, became followers of the churches of God which in Judaea are in Christ Jesus: for all of you also have suffered like things of your own countrymen, even as they have of the Jews:
15 които и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угождават и на всичките човеци са противни,
Who both killed the Lord Jesus, and their own prophets, and have persecuted us; and they please not God, and are contrary to all men:
16 като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те допълнят мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна.
Forbidding us to speak to the Gentiles that they might be saved, to fill up their sins always: for the wrath has come upon them to the uttermost.
17 А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време, (колкото за телесно присъствие, а не по сърце), постарахме се още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.
But we, brethren, being taken from you for a short time in presence, not in heart, endeavoured the more abundantly to see your face with great desire.
18 Защото поискахте да дойдем при вас (поне аз Павел) един два пъти, но сатана ни попречи.
Wherefore we would have come unto you, even I Paul, once and again; but Satan hindered us.
19 Понеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус при неговото пришествие?
For what is our hope, or joy, or crown of rejoicing? Are not even all of you in the presence of our Lord Jesus Christ at his coming?
20 Защото вие сте нашата слава и радост.
For all of you are our glory and joy.
