1 Царе 1
1 Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, син Ероамов, син Елиуев, син Тоуев, син на Суфа ефратец.
Hagi mago nera Elkana'e nehia ne' mani'ne. Hagi ana nera Rama kumateti Efraemi naga'pinti nekino, nefa agi'a Jerohamu'e. Hagi negeho agi'a Elihu'e, agigomofo agi'a Tuhu'e.
2 Той имаше две жени; името на едната бе Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца.
Hagi Elkana'a tare a' zanante'neankino magomofo agi'a Hanaki, magomo'a Penina'e. Hagi Penina'a mofavrea ante'neanki, Hana'a mofavre onte'ne.
3 Тоя човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, гдето двамата Илиеви синове, Офний и Финеес бяха свещеници пред Господа.
Hagi mago mago kafurera Elkana'a a' mofavre'a zamavareno atruhu seli mono noma Sailo me'nerega vuno, Hanavenentake Ra Anumzamofontera monora ome nehuno kresramana vutere hu'ne. Hagi ana knafina Ra Anumzamofo pristi nera Eli mani'neankino, tare mofavre'amokizni zanagi'a Hofanie'ene Finiasike. Hagi zanagra neznafana aza huke ana knafina pristi eri'zana eri'na'e.
4 И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертва, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките й синове, и на дъщерите й;
Hagi Elkana'ma ofama erino'ma egezama kresramnama vazanknarera Peninane maka ne'mofa'anena ana ofafintira ame'a refako huno zamitere hu'ne.
5 а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше заключил утробата й.
Hianagi Hanana Ra Anumzamo'a rimpa erigigeno mofavrea onte'neanagi, Elkana'a avesinteno ante agofetu huno ofama nehifintira rama'a zantami amitere hu'ne.
6 А съперницата й я дразнеше много, за да я направи тъжи, загдето Господ беше затворил утробата й.
Hagi Ra Anumzamo'ma Hanama rimpama erigigeno mofavrema onte'nea zankura Penina'a kiza zokago ke hunteno, maka knafina azeri haviza hutere higeno, rimpamo'a ata negrigeno asunku zampi Hana'a manitere hu'ne.
7 (Така ставаше всяка година; колкото пъти отиваше в Господния дом, така Фенина я дразнеше; а тя плачеше и не ядеше).
Hagi kafune kafunema Ra Anumzamofo seli mono nontegama vuterema nehazageno'a, Penina'a Hanana ana kege huntetere nehuno, arimpa eri haviza nehigeno Hana'a zaviraneteno ne'zana onetere hu'ne.
8 Но мъжът й Елкана й каза: Анно, защо плачеш? защо не ядеш? и защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желателен от десет сина?
Ana'ma higeno'a neve' Elkana'a amanage hu'ne, Nahigenka ne'zana a'o nehankeno krimpa haviza nehigenka zavira netane? Kagra 10ni'a Mofavre antegahananagi antahintahikafina nagrikura kavesinantegahane.
9 А като ядоха в Сило и като пиха, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо при стълба на вратата при Господния храм).
Hagi mago zupa Sailo kumate mani'ne'za ne'zane tinema nevagaretazageno, Hana'a otino nunamu hunaku mono nontega vu'ne. Hagi ana knarera pristi ne' Eli'a Ra Anumzamofo seli mono nonpima ufre kahante pristi vahe'ma nemaniza trate mani'ne.
10 Тя, прочее, преогорчена в духа си, се молеше Господу, и плачеше твърде много.
Hagi Hana'a rama'a asunku nehuno zavira neteno agu'areti huno Ra Anumzamofontega nunamuna nehuno,
11 А направи обрек, казвайки: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, и ме спомниш, и не забравиш слугинята Си, но дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам Господу за през всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му.
Ra Anumzamofontega amanage huno huvempagea hu'ne, Ra Anumzana hanavenentake hu'namoka eri'za akamo'na natazana negenka, kasunku hunantenka ne' mofavrea nami'nanke'na, ete ana mofavrea Ra Anumzamoka kagri kaminenkeno, mika zupa kagrane manigahie. Hagi ana mofavrema Ra Anumzamokare'ma azeri ruotge hu avame'zama mesiana, azokara oharetfa hugahie.
12 А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забелязваше устата й.
Hagi Hanama antahintahifima nunamuma huno Ra Anumzamofoma antahinegegeno'a Eli'a ana a'mofo agipi keteno mani'ne.
13 Защото Анна говореше в сърцето си; само устните й мърдаха, а гласът и не се чуваше; затова, на Илия се стори, че беше пияна.
Hana'a antahintahifi nunamuna nehigeno, agi'mo'a kaza hianagi nunamuma hia agerura Eli'a ontahi'ne. Ana'ma hia zankura Eli'a agesama antahiana Hana'a akati ne'neno negi ne'negahie huno hu'ne.
14 За туй Илий й рече: До кога ще си пияна? Остави се от това твое вино.
Anage nehuno Eli'a amanage hu'ne, Aka ti nenenka neginenananki aka tima nenanazana atro.
15 А Анна в отговор рече: Не, господарю мой, аз съм жена преоскърбена в духа си; нито вино, нито спиртно питие съм пила, но излях душата си пред Господа.
Hianagi Hana'a kenona'a amanage hu'ne, ra ne'moka nagra anara osu'noanki, nagu'afina knaza me'nege'na ana knazani'a eri'na Ra Anumzamofontega eme huama nehue.
16 Не считай слугинята си за лоша жена; защото от голямото си оплакване от скръбта си съм говорила до сега.
Hagi nagrikura havi are hunka kagesa antahionamio, nagra nasuzampine, nata zampi mani'ne'na nunamuna nehue.
17 Тогава Илий в отговор рече: Иди с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.
Higeno Eli'a kenona amanage hu'ne, Israeli vahe Anumzamo'a antahigana zana amane kamigahianki, krimpa fru nehunka vuo.
18 И тя рече: Дано слугинята ти придобие благоволението ти. Тогава жената отиде по пътя си, и яде, и лицето й не беше скръбно.
Higeno Hana'a huno, ra ne'moka eri'za akamo'na antahinamio, huno Elina nesamino vuno ne'zana ome neneno, mago'ene asuzampina omani'ne.
19 И като станаха рано сутринта, та се поклониха пред Господа, върнаха се та отидоха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна, и Господ я спомни.
Hagi anante nanterana maka naga'mo'za oti'za Ra Anumzamofo avuga monora hute'za, ete kumazamirega Rama vu'naze. Hagi Elkana'a nenaro Hanana anteno masegeno, Ra Anumzamo'a Hana'ma nunamuma hu'nea zanku antahimi'ne.
20 И когато се изпълни времето, откак Анна зачна, роди син; и нарече го Самуил; защото, каза: От Господа го изпросих.
Ana higeno Hana'a amu'ene huno ne' mofavre kasenteno, Ra Anumzamofo antahigogeno namie nehuno, Samueli'e huno agi'a antemi'ne.
21 И Елкана с целия си дом отиде за да принесе Господу годишната жертва и обрека си.
Hagi anante kafurera Elkana'a a' mofavre'ane kafugu kafugu'ma Ra Anumzamofontega kre sramana nevazaza hu'za kresramana nevu'za, huvempa kema hu'nea kema eri knare hanagu Sailo kumate vu'naze.
22 Но Анна не отиде, защото рече на мъжа си: Не ще да отида докато не се отбие детето; тогава ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там за винаги.
Hianagi Hana'a zamagranena marerino ovu nemanino amanage huno nevena asami'ne, Mofavremo'ma amima atresanige'na avre'na vanugeno Ra Anumzamofo nompi umani vava hugahie.
23 И мъжът й Елкана й рече: Стори каквото ти се вижда добро; седи докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И тъй, жената седеше и доеше сина си докато го отби.
Higeno Elkana'a kenona'a hunteno kagrama antahisankeno knare'ma haniaza hunka maninenka mofavre amina neminka azeri ra huo. Hagi mani'negeno Ra Anumzamofonte'ma huvempage hu'nana zana kazeri knare hanie. Higeno Hana'a ovu mani'neno mofavrea kegava huso'e nehigeno, ra huno amina atre'ne.
24 И когато го отби, заведе го със себе си, заедно с един тригодишен юнец, и с една ефа брашно, и с един мех вино, и донесе го в Господния дом в Сило. А детето беше малко.
Hagi ana mofavremo'ma rama huno amima netregeno'a osi mofavre mani'neanagi nerera'a nevreno, 3'a kafu hu'nea bulimakaonki, 10ni'a kilo hu'nea flauaki, mago tafempi waini tina e'nerino, ana mofavrenena avreno Ra Anumzamofo nontega Sailo kumate marerino vu'ne.
25 И като заклаха юнеца, донесоха детето при Илия.
Hagi ana bulimakaoma ahegite'za, ana mofavrea avre'za Elinte vu'naze.
26 И Анна рече: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която бе застанала тук близо при тебе, та се молеше Господу.
Hana'a amanage huno Elina asami'ne, ranimoke, ko'ma tava'onire'ma amare'ma mani'nankena'ma, Ra Anumzamofoma antahige'noa a' oe.
27 За това дете се молех: и Господ ми изпълни прошението, което отправих към Него.
Ama mofavrea nunamu hu'na Ra Anumzamofo antahigogeno nunamuni'ama antahinamino nami'nea mofavre.
28 Затова и аз го доведох на Господа; през всичките дни на живота си ще бъде посветен на Господа. И той се поклони там на Господа.
Ana hu'negu menina ama mofavrea Ra Anumzamofo ami vagaroankino mani'noma vania knafina Ra Anumzamofo vahere huno manino vugahie. Na'ankure ana mofavremo'a Ra Anumzamofo nompi mika kna mani'neno, Ra Anumzamofo eri'zana erigahie. Higeno agra anampi Ra Anumzamofo agi erisga hu'ne.
