1 Царе 1

1 Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, син Ероамов, син Елиуев, син Тоуев, син на Суфа ефратец.

Now there was a certain man of Ramathaim, a Zuphite of the hill country of Ephraim, and his name was Elkanah, the son of Jeroham, the son of Elihu, the son of Toah, the son of Zuph, an Ephraimite.

2 Той имаше две жени; името на едната бе Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца.

And he had two wives; the name of the one was Hannah, and the name of the other, Peninnah. And Peninnah had children, but Hannah had no children.

3 Тоя човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, гдето двамата Илиеви синове, Офний и Финеес бяха свещеници пред Господа.

This man went up out of his city from year to year to worship and to sacrifice to Jehovah of hosts in Shiloh. The two sons of Eli, Hophni and Phinehas, priests of Jehovah, were there.

4 И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертва, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките й синове, и на дъщерите й;

When the day came for Elkanah to sacrifice, he would give portions to his wife Peninnah and to all her sons and her daughters.

5 а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше заключил утробата й.

But to Hannah he would give a double portion because he loved Hannah. Now Jehovah had kept her from conceiving.

6 А съперницата й я дразнеше много, за да я направи тъжи, загдето Господ беше затворил утробата й.

And because Jehovah kept her from conceiving, her rival used to taunt her severely, to irritate her.

7 (Така ставаше всяка година; колкото пъти отиваше в Господния дом, така Фенина я дразнеше; а тя плачеше и не ядеше).

And this went on year after year, as often as she went up to the house of Jehovah, she taunted her; therefore she would weep and refuse to eat.

8 Но мъжът й Елкана й каза: Анно, защо плачеш? защо не ядеш? и защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желателен от десет сина?

And her husband Elkanah said to her, "Hannah, why are you weeping? And why are you not eating? And why are you so sad? Am I not better to you than ten sons?"

9 А като ядоха в Сило и като пиха, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо при стълба на вратата при Господния храм).

So Hannah got up after eating and drinking in Shiloh, and stood before Jehovah. Now Eli the priest was sitting on the seat by the doorpost of the temple of Jehovah.

10 Тя, прочее, преогорчена в духа си, се молеше Господу, и плачеше твърде много.

And she was greatly distressed and prayed to Jehovah, and wept uncontrollably.

11 А направи обрек, казвайки: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, и ме спомниш, и не забравиш слугинята Си, но дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам Господу за през всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му.

And she vowed a vow and said, "Jehovah of hosts, if you will indeed look on the affliction of your servant and remember me and not forget your servant, but will give to your servant a son, then I will set him before you as a Nazirite until the day of his death. And he will not drink wine or strong drink, and no razor will come on his head."

12 А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забелязваше устата й.

Now it happened, as she continued praying before Jehovah, that Eli observed her mouth.

13 Защото Анна говореше в сърцето си; само устните й мърдаха, а гласът и не се чуваше; затова, на Илия се стори, че беше пияна.

And she was speaking in her heart; only her lips moved, but her voice was not heard. Therefore Eli thought she was drunk.

14 За туй Илий й рече: До кога ще си пияна? Остави се от това твое вино.

So Eli said to her, "How long will you make yourself drunk? Put away your wine, and go from before Jehovah."

15 А Анна в отговор рече: Не, господарю мой, аз съм жена преоскърбена в духа си; нито вино, нито спиртно питие съм пила, но излях душата си пред Господа.

And Hannah answered, "No, my lord, I am a woman of a sorrowful spirit. I have drunk neither wine nor strong drink, but I poured out my soul before Jehovah.

16 Не считай слугинята си за лоша жена; защото от голямото си оплакване от скръбта си съм говорила до сега.

Do not count your servant as a worthless woman; for I have been speaking out of the abundance of my distress and my anguish."

17 Тогава Илий в отговор рече: Иди с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.

Then Eli answered, "Go in peace; and may the God of Israel grant your petition that you have asked of him."

18 И тя рече: Дано слугинята ти придобие благоволението ти. Тогава жената отиде по пътя си, и яде, и лицето й не беше скръбно.

She said, "Let your servant find favor in your sight." So the woman went her way, and entered her quarters, and ate; and her facial expression wasn't sad any more.

19 И като станаха рано сутринта, та се поклониха пред Господа, върнаха се та отидоха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна, и Господ я спомни.

They rose up in the morning early, and worshiped before Jehovah, and returned, and came to their house to Ramah: and Elkanah knew Hannah his wife; and Jehovah remembered her.

20 И когато се изпълни времето, откак Анна зачна, роди син; и нарече го Самуил; защото, каза: От Господа го изпросих.

It happened, when the time had come, that Hannah conceived, and bore a son; and she named him Samuel, saying, "Because I have asked him of Jehovah."

21 И Елкана с целия си дом отиде за да принесе Господу годишната жертва и обрека си.

The man Elkanah, and all his house, went up to offer to Jehovah the yearly sacrifice, and to redeem his vow and all the tithes of his land.

22 Но Анна не отиде, защото рече на мъжа си: Не ще да отида докато не се отбие детето; тогава ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там за винаги.

But Hannah did not go up; for she said to her husband, "Not until the child is weaned; then I will bring him, that he may appear before Jehovah, and stay there forever."

23 И мъжът й Елкана й рече: Стори каквото ти се вижда добро; седи докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И тъй, жената седеше и доеше сина си докато го отби.

Elkanah her husband said to her, "Do what seems good in your eyes. Wait until you have weaned him; only may Jehovah establish what you have said." So the woman waited and nursed her son, until she weaned him.

24 И когато го отби, заведе го със себе си, заедно с един тригодишен юнец, и с една ефа брашно, и с един мех вино, и донесе го в Господния дом в Сило. А детето беше малко.

Then she took him to Shiloh along with a three-year old bull, and bread, and an ephah of flour, and a skin of wine. And she came to the house of Jehovah in Shiloh, and the boy was with them. And they went before Jehovah and his father slaughtered the sacrifice, which he did annually to Jehovah. Then he brought the boy,

25 И като заклаха юнеца, донесоха детето при Илия.

and he slaughtered the bull. And Hannah, the mother of the boy, brought him to Eli.

26 И Анна рече: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която бе застанала тук близо при тебе, та се молеше Господу.

She said, "Oh, my lord, as your soul lives, my lord, I am the woman who stood by you here, praying to Jehovah.

27 За това дете се молех: и Господ ми изпълни прошението, което отправих към Него.

For this child I prayed; and Jehovah has given me my petition which I asked of him.

28 Затова и аз го доведох на Господа; през всичките дни на живота си ще бъде посветен на Господа. И той се поклони там на Господа.

Therefore also I have lent him to Jehovah. As long as he lives he is lent to Jehovah." Then she left him there, and she worshipped before Jehovah.