1 Царе 8
1 Самуил, когато остаря, постави синовете си съдии над Израиля.
Кынд а ымбэтрынит, Самуел а пус пе фиий сэй жудекэторь песте Исраел.
2 Името на първородния му беше Иоил, а името на втория му Авия; те бяха съдии във Вир-савее.
Фиул сэу ынтый нэскут се нумя Иоел ши ал дойля, Абия; ей ерау жудекэторь ла Беер-Шеба.
3 Но синовете му не ходеха в неговите пътища, но се отклониха та отиваха след сребролюбието, и вземаха подкуп, и извръщаха правосъдието.
Фиий луй Самуел н-ау кэлкат пе урмеле луй, чи се дэдяу ла лэкомие, луау митэ ши кэлкау дрептатя.
4 Тогава всичките Израилеви старейшини се събраха, та дойдоха при Самуил в Рама и му рекоха:
Тоць бэтрыний луй Исраел с-ау стрынс ши ау венит ла Самуел, ла Рама.
5 Ето, ти остаря, и синовете ти не ходят в твоите пътища; постави ни, прочее, цар, който да ни съди, както е у всичките народи.
Ей ау зис: „Ятэ кэ ту ешть бэтрын ши копиий тэй ну калкэ пе урмеле тале; акум пуне ун ымпэрат песте ной сэ не жудече, кум ау тоате нямуриле.”
6 Обаче на Самуила не бе угодно гдето рекоха: Дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа.
Самуел н-а вэзут ку плэчере фаптул кэ зичяу: „Дэ-не ун ымпэрат ка сэ не жудече.” Ши Самуел с-а ругат Домнулуй.
7 А Господ каза на Самуила: Послушай гласа на людете за всичко, що ти говорят, защото не отхвърлиха тебе, но Мене отхвърлиха, за да не царувам над тях.
Домнул а зис луй Самуел: „Аскултэ гласул попорулуй ын тот че-ць ва спуне, кэч ну пе тине те ляпэдэ, чи пе Мине мэ ляпэдэ, ка сэ ну май домнеск песте ей.
8 Според всичките дела, които те са вършили от деня, когато съм ги извел от Египет дори до тоя ден, като са Ме оставили и са служили на други богове, така правят и на тебе.
Ей се поартэ ку тине кум с-ау пуртат тотдяуна, де кынд й-ам скос дин Еӂипт пынэ ын зиуа де астэзь; М-ау пэрэсит ши ау служит алтор думнезей.
9 Сега, прочее, слушай гласа им, обаче тържествено протестирай пред тях, и покажи им как ще постъпва царят, който ще царува над тях.
Аскултэ-ле гласул деч, дар ынштиинцязэ-й ши фэ-ле куноскут дрептул ымпэратулуй каре ва домни песте ей.”
10 Самуил, прочее, каза всичките Господни думи на людете, които искаха цар от него.
Самуел а спус тоате кувинтеле Домнулуй попорулуй каре-й черя ун ымпэрат.
11 Каза още: Така ще постъпва царят, който ще се възцари над вас; ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си, и да му бъдат конници, и за да тичат пред колесницата му.
Ел а зис: „Ятэ каре ва фи дрептул ымпэратулуй каре ва домни песте вой. Ел ва луа пе фиий воштри, ый ва пуне ла кареле сале ши ынтре кэлэреций луй, ка сэ алерӂе ынаинтя карулуй луй;
12 И ще си ги назначава хилядници и петдесетници, и ще ги поставя да работят земята му, да жънат жетвата му, и да правят военните му оръжия и приборите за колесниците му.
ый ва пуне кэпетений песте о мие ши кэпетений песте чинчзечь ши-й ва ынтребуинца ла аратул пэмынтурилор луй, ла сечератул букателор луй, ла фачеря армелор луй де рэзбой ши а унелтелор карелор луй.
13 Ще взема и дъщерите ви за мироварици и готвачки и хлебарки.
Ва луа пе фетеле воастре сэ-й факэ миресме, де мынкаре ши пыне.
14 И ще взема по-добрите от нивите ви, лозята ви и маслините ви и ще ги дава на слугите си.
Ва луа чя май бунэ парте дин кымпииле воастре, дин вииле воастре ши дин мэслиний воштри ши о ва да служиторилор луй.
15 Ще взема и десетък от посевите ви и от лозята ви и ще ги дава на скопците си и на слугите си.
Ва луа зечуялэ дин родул семинцелор ши виилор воастре ши о ва да фаменилор ши служиторилор луй.
16 И ще взема слугите ви, слугините ви, по-добрите момчета, и ослите ви и ще ги употребява в своите работи.
Ва луа пе робий ши роабеле воастре, чей май бунь бой ши мэгарь ай воштри ши-й ва ынтребуинца ла лукрэриле луй.
17 Ще взема десетък от стадата ви; и вие ще му бъдете слуги.
Ва луа зечуялэ дин оиле воастре ши вой ыншивэ вець фи слуӂиле луй.
18 В оня ден ще викате поради церя си, когото ще сте си избрали; но Господ няма да ви послуша в оня ден.
Ши атунч вець стрига ымпотрива ымпэратулуй востру пе каре-л вець алеӂе, дар Домнул ну вэ ва аскулта.”
19 Обаче, людете не искаха да послушат Самуиловия глас, а рекоха: Не, но цар нека има над нас,
Попорул н-а врут сэ аскулте гласул луй Самуел. „Ну, ау зис ей, чи сэ фие ун ымпэрат песте ной,
20 за да бъдем и ние както всичките народи, и нашият цар да ни служи, и да ни предвожда, и да воюва в боевете ни.
ка сэ фим ши ной ка тоате нямуриле; ымпэратул ностру не ва жудека, ва мерӂе ын фрунтя ноастрэ ши не ва кырмуи ын рэзбоаеле ноастре.”
21 И Самуил, като изслуша всичките думи на людете, каза ги в ушите на Господа.
Самуел, дупэ че а аузит тоате кувинтеле попорулуй, ле-а спус ын аузул Домнулуй.
22 А Господ каза на Самуила: Послушай гласа им и постави им цар. Тогава Самуил каза на Израилевите мъже: Идете всеки в града си.
Ши Домнул а зис луй Самуел: „Аскултэ-ле гласул ши пуне ун ымпэрат песте ей.” Ши Самуел а зис бэрбацилор луй Исраел: „Дучеци-вэ фиекаре ын четатя луй.”
