1 Царе 4

1 В това време Израил излезе на бой против филистимците и разположиха стан близо при Евен-езер; а филистимците разположиха стан в Афек.

And the word of Samuel became known to all Israel. Now Israel went out against the Philistines to battle, and encamped beside Eben-ha'ezer; and the Philistines encamped in Aphek.

2 И филистимците се опълчиха против Израиля; и когато започнаха битката, Израил се пръсна пред филистимците, и около четири хиляди мъже бяха убити на полесражението.

And the Philistines put themselves in battle-array against Israel; and the battle became general, and Israel was smitten before the Philistines: and they slew on the battle-ground, in the field, about four thousand men.

3 А като дойдоха людете в стана. Израилевите старейшини казаха: Защо ни порази Господ днес пред филистимците? Нека донесем при себе си ковчега за плочите на Господния завет от Сило, тъй щото, като дойде всред нас, да ни избави от ръката на неприятелите ни.

And when the people were come back into the camp, the elders of Israel said, Wherefore hath the Lord smitten us this day before the Philistines? Let us bring over to us out of Shiloh the ark of the covenant of the Lord, that it may come in the midst of us, and deliver us out of the hand of our enemies.

4 И така, людете пратиха в Сило, та донесоха от там ковчега на завета на Господа на Силите, Който обитава между херувимите; и двамата Илиеви сина, Офний и Финеес, бяха там с ковчега на Божия завет.

So the people sent to Shiloh, and they brought away from there the ark of the covenant of the Lord of hosts, who dwelleth over the cherubim: and the two sons of 'Eli, Chophni and Phinehas, were there with the ark of the covenant of God.

5 И като дойде ковчегът на Господният завет в стана, целият Израил възкликна с голям глас, тъй щото земята проехтя.

And it happened when the ark of the covenant of the Lord came into the camp, that all Israel set up a great shout, so that the earth trembled.

6 А филистимците като чуха шума на възклицанието, рекоха: Що значи това шумно и голямо възклицание в стана на евреите? и научиха се, че Господният ковчег дошъл в стана.

And when the Philistines heard the noise of the shouting, they said, What meaneth the noise of this great shouting in the camp of the Hebrews? And they understood that the ark of the Lord was come into the camp.

7 Тогава филистимците се уплашиха, защото казваха: Бог е дошъл в стана. И рекоха: Горко ни! Защото такова нещо не е ставало до сега.

And the Philistines were afraid; for they said, God is come into the camp. And they said, Woe unto us! for the like of this hath not been, yesterday or the day before.

8 Горко ни! Кой ще ни избави от ръката на тия мощни богове? Тия са боговете, които поразиха египтяните с всякакви язви в пустинята.

Woe unto us! who shall deliver us out of the hand of these mighty Gods? these are the Gods that smote the Egyptians with every plague in the wilderness.

9 Укрепете се, филистимци, бъдете мъжествени, за да не станете слуги на евреите, както те станаха на вас; бъдете мъжествени, та се бийте с тях.

Be strong, and act like men, O Philistines, so that ye become not servants unto the Hebrews, as they have been servants to you: therefore act like men, and fight.

10 Тогава филистимците се биха; и Израил беше поразен, и всеки побягна в шатъра си; и стана много голямо поражение, защото паднаха тридесет хиляди пешаци от Израиля,

And the Philistines fought, and the Israelites were smitten, and they fled every man unto his tent: and the defeat was very great; and there fell of Israel thirty thousand men on foot.

11 и Божият ковчег бе хванат; и двамата Илиеви сина, Офний и Финеес, бяха убити.

And the ark of God was taken; and the two sons of 'Eli, Chophni and Phinehas, died also.

12 Тогава един човек от Вениамина се завтече от битката, та отиде в Сило, в същия ден, с раздрани дрехи и с пръст на главата си.

And there ran a man of Benjamin from the battlefield, and came to Shiloh on the same day, with his clothes rent, and earth upon his head.

13 И като стигна, ето, Илий седеше на стола си край пътя та пазеше, защото сърцето му трепереше за Божия ковчег. И когато дойде човекът в града, та извести това, целият град извика.

And when he came, lo, 'Eli was sitting upon a chair by the wayside watching; for his heart was anxious for the ark of God. And when the man came to tell it in the city, all the city cried out.

14 А Илий, като чу шума на викането каза: Що значи тоя шум и глъч? И човекът дойде бързо та извести на Илия.

And when 'Eli heard the noise of the crying, he said, What meaneth the noise of this multitude? And the man came in hastily, and told it to 'Eli.

15 Илий беше тогава на деветдесет и осем години; и очите му бяха ослабнали та не можеше да вижда.

Now 'Eli was ninety and eight years old; and his eyes were fixed, so that he could not see.

16 И човекът каза на Илия: Аз дойдох от сражението; още днес избягах от битката. И рече: Що стана, чадо мое?

And the man said unto 'Eli, I am the person that came from the battlefield, and I myself fled from the battlefield today. And he said, What was it that took place, my son?

17 И вестителят в отговор рече: Израил побягна пред филистимците, при това стана голямо поражение между людете, освен това и двамата ти сина, Офний и Финеес, умряха, и Божият ковчег е хванат.

And the messenger answered and said, Israel is fled before the Philistines, and there hath also been a great slaughter among the people, and also thy two sons, Chophni and Phinehas, are dead, and the ark of God hath been taken.

18 А щом спомена за Божия ковчег, Илий падна от стола възнак край портата, и вратът му се строши, и умря; защото беше стар и тежък човек. И той съди Израиля четиридесет години.

And it came to pass, when he mentioned the ark of God, that he fell from off the chair backward by the side of the gate, and his neck was broken, and he died; for the man was old, and heavy. And he had judged Israel forty years.

19 А снаха му Финеесовата жена, която беше непразна, готова да роди, щом чу известието, че Божият ковчег бил хванат, и че свекърът й и мъжът й умрели, преви се и роди, защото болките й я хванаха.

And his daughter-in-law, the wife of Phinehas, was with child, near to be delivered: and when she heard the tidings concerning that the ark of God had been taken, and that her father-in-law and her husband were dead, she sank down and gave birth; for her pains came suddenly upon her.

20 И когато умираше, жените, които стояха около нея, й рекоха: Не бой се, защото си родила син. Но тя не отговори, нито даде внимание.

And at the moment of her dying, the women that stood around her spoke [unto her], Fear not; for a son hast thou born. But she answered not, nor did she take it to heart.

21 И нарече детето Ихавод, като казваше: Славата се изгуби от Израиля, (защото Божият ковчег се хванал, и защото свекърът й и мъжът й умрели );

And she named the child I-chabod, saying, Glory is departed from Israel; because of the taking away of the ark of God, and because of her father-in-law and her husband.

22 каза прочее: Славата се изгуби от Израиля, защото Божият ковчег се хвана.

And she said, Glory is departed from Israel; for the ark of God hath been taken away.