1 Царе 30
1 И когато на третия ден Давид и мъжете му влязоха в Сиклаг, амаличаните бяха нападнали южната страна и Сиклаг, и бяха опустошили Сиклаг и бяха го изгорили с огън.
Hagi 3'a zage kna evutege'za Deviti'ene sondia vahe'amo'zanena Ziklag kumate uhanati'za ome kazana, Ameleki vahe'mo'za ha' eme hu'za, Ziklagi kuma'ene Negevi kuma'enana teve taginte'za kre'naze.
2 Бяха запленили и жените, които се намираха в него; не бяха убили никого, ни малък, ни голям, но бяха ги откарали и бяха отишли в пътя си.
Hagi Ameleki sondia vahe'mo'za ana kumate a'mofavrene maka vahe'enena zamahe ofri amne zamavare'za vu'naze.
3 А когато Давид и мъжете му дойдоха в града, ето, беше изгорен с огън, и жените им, синовете им и дъщерите им пленени.
Hagi Deviti'ene sondia vahe'anema Ziklagi kumate'ma ehanati'za kazana, kumazmia teve taginente'za a'mofavrene mofa'nene ne' mofavrezamia mika zamavare'za vu'nage'za eme ke'naze.
4 Тогава Давид и людете, които бяха с него, плакаха с висок глас, докато не им остана вече сила да плачат.
Ana'ma hazazanku Deviti'ene sondia vahe'anena tusiza hu'za zavira netageno hankave'zimia omanege'za mago'anena zavira ote'naze.
5 Също и двете Давидови жени бяха пленени, езраелката Ахиноам и Авигея жената на кармилеца Навал.
Hagi anampina ana vahe'mo'za Devitina tare a'trema'a, Jezrili kumateti a' Ahinoamune, Kameli kumateti Nebali kento a'ma eri'nea a' Abigelinena zanavre'za vu'naze.
6 И Давид се наскърби много, защото людете говореха да го убият с камъни, понеже душата на всички люде беше преогорчена, всички за синовете си и дъщерите си; а Давид се укрепи в Господа своя Бог.
Hagi Deviti'a ranknazampi mani'ne. Na'ankure agranema vanoma nehaza vene'nemo'za a'mofavre zamigura tusiza hu'za zamasunkura nehu'za Devitina havenkno ahegahune hu'naze. Hianagi Deviti'a Ra Anumzana Anumzama'amofontega nunamu higeno, Anumzamo'a hanave ami'ne.
7 Тогава Давид каза на свещеника Авиатара, Ахимелеховия син: Донеси ми тук, моля, ефода. И Авиатар донесе ефода при Давида.
Anante Deviti'a pristi ne' Ahimeleki nemofo Abiata asamino, muse hugantoanki 12fua havema me'nea kukenama pristi vahe'mo'za zamimizare'ma nentaza kukena erinka eno, higeno Abiata'a ana kukena erino e'ne.
8 И Давид се допита до Господа, казвайки: Да преследвам ли тоя полк? ще ги стигна ли? А Той му отговори: Преследвай, защото без друго ще ги стигнеш, и непременно ще отървеш всичко.
Anante Deviti'a Ra Anumzamofona amanage huno antahige'ne, Knare ana vahera zamarotgo hu'na ome zamazerigahufi? Higeno Ra Anumzamo'a asamino, Kagra amane ome zamazerinka ana maka vahe'ene a'mofavrenena zamagu vazigahananki zamarotgo hunka vuo huno asami'ne.
9 Тогава Давид отиде с шестте стотин мъже, които бяха с него, и дойдоха до потока Восор, дето се спряха изостаналите надире;
Hagi Deviti'a 600'a sondia vahe'a zamavareno Besori tinkrahopi uravao hu'naze.
10 понеже останаха надире двеста души, които бяха до там уморени, щото не можеха да преминат потока Восор. А Давид и четиристотин мъже преследваха;
Hanki ana tinkrahopina 200'a sondia vahe'mo'za zamavaresragu hu'za umanizage'za, Deviti'enena 400'a sondia vahe'mo'zaana vahera zamarotago hu'za vu'naze.
11 и на полето намериха един египтянин, когото доведоха при Давида; и дадоха му хляб та яде, и напиха го с вода,
Hagi sondia vahe'amo'za, mago Isipi ne' ome nege'za, avre'za Devitinte e'naze. Hagi ana nera zamagra bretine tinena amizageno ne'ne.
12 дадоха му и част от низаница смокини и два грозда сухо грозде; и като яде, духът му са върна в него, защото три дена и три нощи не беше ял хляб, нито беше пил вода.
Hagi mago'a fiki raga'a regripe'za eri'nazane, waini raga eri'nazana ana nera ami'naze. Na'ankure agra ne'zane tinena 3'a zagene hanine oneneanki'za ami'zageno neno hanavea eri'ne.
13 И Давид му каза: Чий си? и от где си? И той рече: Аз съм младеж египтянин, слуга на един амаличанин; и господарят ми ме остави понеже се разболях преди три дена.
Hagi Deviti'a ana nera antahigeno, Kagra igati ne' mani'nane? Higeno ana ne'mo'a kenona huno, nagra Isipi neki'na, Ameleki vahe'mokizmi eri'za ne' mani'noe. Hagi kvanimo'a kri erugeno eme natreno vige'na 3'a kna mani'noe.
14 Ние нападнахме южната земя на херетците, и Юдовите земи, и южната земя на Халева, и изгорихме Сиклаг с огън.
Tagra Negevi kaziga vuta Kereti vahe'ene Juda vahe'ene Kalepi vahe ha' ome huzamanteteta, Ziklag kumara teve ome taginteta negreta e'none.
15 Тогава Давид му каза: Завеждаш ли ме при тоя полк? А той рече: Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш, нито ще ме предадеш в ръката на господаря ми, и ще те заведа при тоя полк.
Hagi Deviti'a ana nera antahigeno, Kagra knare navrenka ana Ameleki vahetera vugahano? Higeno ana ne'mo'a huno, Kavre'na vugahuanagi, kagra Ra Anumzamofo agifi huvempage hunka nagrira nahe ofrige, kvani'amofo azampi navrenka ome ogantegahue hunka huvempage hutege'na, kavre'na va'neno.
16 И когато го заведе, ето, те бяха разпръснати по цялата местност та ядяха, пиеха и се веселяха поради всичките големи користи, които бяха взели от филистимската земя и от Юдовата земя.
Hagi ana Isipi ne'mo'a, Devitina avreno Ameleki vahe'ma mani'narega vigeno ome keana, Ameleki vahe'mo'za umani emani hu'neza ne'za kre'za nene'za musenkase nehu'za mani'naze. Na'ankure Filistia vahe mopafinti'ene Juda vahe mopafinti'ma rama'a zama eri'za e'naza zanku musenkase nehazageno zamage'ne.
17 И Давид ги поразяваше от зората дори до вечерта срещу другия ден, тъй че ни един от тях не се избави, освен четиристотин момци, които се качиха на камили и побягнаха.
Hagi Deviti'a sondia vahe'ane ana kumate umani'nageno rehanima hiama'a hara erigafa hu'za nehzageno, vuno kotuno anante knamofona kinaga omese'ne. Hagi ana ha'pina maka Ameleki vahera zamahe fri'ne. Hianagi 400'a vahe'moke'za kemori afutamimofo zamagumpi mani'za koro atre'za fre'naze.
18 Така Давид отърва всичко що бяха взели амаличаните; също и двете си жени отърва Давид.
Hagi Deviti'a tare atrema'a neznavreno Ameleki vahe'mo'za eri'za e'naza zana maka ete eri vagare'ne.
19 Не им се изгуби нищо, ни малко ни голямо, ни синове, ни дъщери, ни користи, ни каквото да било нещо, което бяха заграбили от тях; Давид върна всичко.
Hagi mago zamo'a fanane osu'neanki, osi'zama razama mofa'nema nemofavreramina nezamavareno, maka zazmima eri'za e'nazana eri vagareno Deviti'a vu'ne.
20 Също Давид взе всичките овци и говеда; и като караха тая чарда пред него, казваха: Тия са Давидовите користи.
Hagi maka bulimakaone, sipisipi afutaminema Ameleki vahe'mo'zama avre'za vu'naza zana maka Devitia erino ne-ege'za ha'ma ome hu'za eri'za bulimakaone sipisipi afutaminena avregota hu'za ne-eza amanage hu'naze, Deviti'ma ha'ma huno eri'nea zantamine.
21 И когато дойде Давид при двестате мъже, които бяха до там уморени, щото не можеха да следват Давида, и които бяха оставили при потока Восор, те излязоха да посрещнат Давида и да посрещнат людете, които бяха с него; и когато се приближи Давид при людете, поздрави ги.
Higeno Besori tinte'ma 200'a vahe'ma hankavezimi omanege'za emeni'nare uhanatige'za, ana vahe'mo'za Devitine agri'enema aza vahera nezamage'za hu frufra ke huzamantageno, Deviti'enena muse nehuno hu frufra huzmante'ne.
22 А всичките лоши и развратени мъже от ония, които бяха ходили с Давида, проговориха казвайки: Понеже тия не дойдоха с нас, не ще им дадем от користите, които отървахме, освен на всекиго жена му и чадата му; тях нека вземат и да си отидат.
Hagi Deviti'enema hate'ma vu'naza vahepintira mago'a hazenke vahe'mo'za, anage hu'naze, Zamagra tagri'enena ovu'nazankita ha'pinti'ma eri'nona zantamina refko huta ozamigahunanki, a'mofavre'zimige zaminunke'za zamavare'za vugahaze.
23 Но Давид каза: Не бива да постъпите така, братя мои, с ония неща, които ни даде Господ, Който не опази и предаде в ръката ни полка що бе дошъл против нас.
Hu'neanagi Deviti'a amanage hu'ne, Nafuheta Ra Anumzamo tami'nea zantamina anara osugahune. Agrake taza nehigeta kumatima eri haviza hu'naza vahera zamaheta ete mikazana erita e'nonku, tagragukera ontahigahune.
24 И кой би послушал тия ваши думи? Но какъвто е делът на участвуващия в боя, такъв ще бъде делът и на седящия пре вещите; по равно ще се делят користите помежду им.
Hagi iza tamagri kegura tamage huno hugnarera hugahie? Hagi fenotire'ma kegava hu'za hate'ma ovu'naza vahe'ene hate'ma vu'naza vahe'enena, maka zana ana avamenteke refko huta erigahune.
25 И така ставаше от оня ден и нататък; той направи това закон и повеление в Израиля, както е и до днес.
Hagi Devitima e'ina'ma hu'nea zamo'a mago kasegegna huno Israeli vahepina me'negeno eno, meni ama knarera ehanati'ne.
26 А когато Давид дойде в Сиклаг, изпрати от тия користи на Юдовите старейшини, на приятелите си, и рече: Ето ви подарък от користите взети от Господните врагове.
Hagi Deviti'ma Ziklag kumate'ma unehanatino'a hapinti'ma eri'nea zantamina rone'amokizmi Juda ranra vahe'mokizmi refko huntenezmanteno, ana vahera anage huno zamasami'ne, Ama muse zana Ra Anumzamofo ha' vahe'mokizmi zantami erita e'nonaza, mago'a refko huta eme neramune.
27 Изпрати на ония, които живееха във Ветил, на ония в южния Рамот, на ония в Ятир,
Hagi ana'ma eri'nea zantamima musezane huno refko'ma huzami'nea kumatamimofo zamagi'a amana hu'ne, Betelima nemaniza vahe'ma, Negevi ka'ma kokampi nemaniza vahe'ma Ramuti kumate'ma nemaniza vahe'ma, Jatiri kumate'ma nemaniza vahe'ma,
28 на ония в Ароир, на ония в Сифмот, на ония в Естемо,
Aroeri kumate'ma nemaniza vahe'ma, Sifmoti kumate'ma nemaniza vahe'ma Estemoa rankumate'ma nemaniza vahe'ma,
29 на ония в Рахал, на ония в градовете на ерамеилците, на ония в градовете на кенейците,
Rakali kumate'ma nemaniza vahe'ma Jerameri rankumapi nemaniza vahe'ma, Kin rankumapi nemaniza vahe'ma,
30 на ония в Хорма, на ония в Хорасан, на ония в Атах,
Homa kumate'ma nemaniza vahe'ma, Bor-asani kumate'ma nemaniza vahe'ma, Ataki kumate'ma nemaniza vahe'ma,
31 на ония в Хеврон, и на ония във всичките места, гдето Давид и мъжете му се навъртаха.
Hebroni rankumate'ma nemaniza vahetega ana zantamina refako hutregeno vu'ne. Ana nehuno koma sondia vahe'anema vano hu'nea kaziga maka ana fenozana refko huno zami'ne.
