1 Царе 30
1 И когато на третия ден Давид и мъжете му влязоха в Сиклаг, амаличаните бяха нападнали южната страна и Сиклаг, и бяха опустошили Сиклаг и бяха го изгорили с огън.
And it came to pass, when David and his men were come to Ziklag on the third day, that the Amalekites had invaded the south, and Ziklag, and smitten Ziklag, and burned it with fire;
2 Бяха запленили и жените, които се намираха в него; не бяха убили никого, ни малък, ни голям, но бяха ги откарали и бяха отишли в пътя си.
And had taken the women captives, that were in it: they slew not any, either great or small, but carried them away, and went on their way.
3 А когато Давид и мъжете му дойдоха в града, ето, беше изгорен с огън, и жените им, синовете им и дъщерите им пленени.
So David and his men came to the city, and, behold, it was burned with fire; and their wives, and their sons, and their daughters, were taken captives.
4 Тогава Давид и людете, които бяха с него, плакаха с висок глас, докато не им остана вече сила да плачат.
Then David and the people that were with him lifted up their voice and wept, until they had no more power to weep.
5 Също и двете Давидови жени бяха пленени, езраелката Ахиноам и Авигея жената на кармилеца Навал.
And David’s two wives were taken captives, Ahinoam the Jezreelitess, and Abigail the wife of Nabal the Carmelite.
6 И Давид се наскърби много, защото людете говореха да го убият с камъни, понеже душата на всички люде беше преогорчена, всички за синовете си и дъщерите си; а Давид се укрепи в Господа своя Бог.
And David was greatly distressed; for the people spoke of stoning him, because the soul of all the people was grieved, every man for his sons and for his daughters: but David encouraged himself in the LORD his God.
7 Тогава Давид каза на свещеника Авиатара, Ахимелеховия син: Донеси ми тук, моля, ефода. И Авиатар донесе ефода при Давида.
And David said to Abiathar the priest, Ahimelech’s son, I pray thee, bring me here the ephod. And Abiathar brought there the ephod to David.
8 И Давид се допита до Господа, казвайки: Да преследвам ли тоя полк? ще ги стигна ли? А Той му отговори: Преследвай, защото без друго ще ги стигнеш, и непременно ще отървеш всичко.
And David enquired of the LORD, saying, Shall I pursue this troop? shall I overtake them? And he answered him, Pursue: for thou shalt surely overtake them, and without fail recover all.
9 Тогава Давид отиде с шестте стотин мъже, които бяха с него, и дойдоха до потока Восор, дето се спряха изостаналите надире;
So David went, he and the six hundred men that were with him, and came to the brook Besor, where those that were left behind remained.
10 понеже останаха надире двеста души, които бяха до там уморени, щото не можеха да преминат потока Восор. А Давид и четиристотин мъже преследваха;
But David pursued, he and four hundred men: for two hundred abode behind, who were so faint that they could not go over the brook Besor.
11 и на полето намериха един египтянин, когото доведоха при Давида; и дадоха му хляб та яде, и напиха го с вода,
And they found an Egyptian in the field, and brought him to David, and gave him bread, and he ate; and they made him drink water;
12 дадоха му и част от низаница смокини и два грозда сухо грозде; и като яде, духът му са върна в него, защото три дена и три нощи не беше ял хляб, нито беше пил вода.
And they gave him a piece of a cake of figs, and two clusters of raisins: and when he had eaten, his spirit came again to him: for he had eaten no bread, nor drunk any water, three days and three nights.
13 И Давид му каза: Чий си? и от где си? И той рече: Аз съм младеж египтянин, слуга на един амаличанин; и господарят ми ме остави понеже се разболях преди три дена.
And David said to him, To whom belongest thou? and from where art thou? And he said, I am a young man of Egypt, servant to an Amalekite; and my master left me, because three days ago I fell sick.
14 Ние нападнахме южната земя на херетците, и Юдовите земи, и южната земя на Халева, и изгорихме Сиклаг с огън.
We made an invasion upon the south of the Cherethites, and upon the land which belongeth to Judah, and upon the south of Caleb; and we burned Ziklag with fire.
15 Тогава Давид му каза: Завеждаш ли ме при тоя полк? А той рече: Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш, нито ще ме предадеш в ръката на господаря ми, и ще те заведа при тоя полк.
And David said to him, Canst thou bring me down to this company? And he said, Swear to me by God, that thou wilt neither kill me, nor deliver me into the hands of my master, and I will bring thee down to this company.
16 И когато го заведе, ето, те бяха разпръснати по цялата местност та ядяха, пиеха и се веселяха поради всичките големи користи, които бяха взели от филистимската земя и от Юдовата земя.
And when he had brought him down, behold, they were spread abroad upon all the earth, eating and drinking, and dancing, because of all the great spoil that they had taken from the land of the Philistines, and from the land of Judah.
17 И Давид ги поразяваше от зората дори до вечерта срещу другия ден, тъй че ни един от тях не се избави, освен четиристотин момци, които се качиха на камили и побягнаха.
And David smote them from the twilight even to the evening of the next day: and there escaped not a man of them, except four hundred young men, who rode upon camels, and fled.
18 Така Давид отърва всичко що бяха взели амаличаните; също и двете си жени отърва Давид.
And David recovered all that the Amalekites had carried away: and David rescued his two wives.
19 Не им се изгуби нищо, ни малко ни голямо, ни синове, ни дъщери, ни користи, ни каквото да било нещо, което бяха заграбили от тях; Давид върна всичко.
And there was nothing lacking to them, neither small nor great, neither sons nor daughters, neither spoil, nor any thing that they had taken to them: David recovered all.
20 Също Давид взе всичките овци и говеда; и като караха тая чарда пред него, казваха: Тия са Давидовите користи.
And David took all the flocks and the herds, which they drove before those other cattle, and said, This is David’s spoil.
21 И когато дойде Давид при двестате мъже, които бяха до там уморени, щото не можеха да следват Давида, и които бяха оставили при потока Восор, те излязоха да посрещнат Давида и да посрещнат людете, които бяха с него; и когато се приближи Давид при людете, поздрави ги.
And David came to the two hundred men, who were so faint that they could not follow David, whom they had made also to abide at the brook Besor: and they went forth to meet David, and to meet the people that were with him: and when David came near to the people, he greeted them.
22 А всичките лоши и развратени мъже от ония, които бяха ходили с Давида, проговориха казвайки: Понеже тия не дойдоха с нас, не ще им дадем от користите, които отървахме, освен на всекиго жена му и чадата му; тях нека вземат и да си отидат.
Then answered all the wicked and worthless men, of those that went with David, and said, Because they went not with us, we will not give them any of the spoil that we have recovered, except to every man his wife and his children, that they may lead them away, and depart.
23 Но Давид каза: Не бива да постъпите така, братя мои, с ония неща, които ни даде Господ, Който не опази и предаде в ръката ни полка що бе дошъл против нас.
Then said David, Ye shall not do so, my brethren, with that which the LORD hath given us, who hath preserved us, and delivered the company that came against us into our hand.
24 И кой би послушал тия ваши думи? Но какъвто е делът на участвуващия в боя, такъв ще бъде делът и на седящия пре вещите; по равно ще се делят користите помежду им.
For who will hearken to you in this matter? but as his part is that goeth down to the battle, so shall his part be that tarrieth by the baggage: they shall divide alike.
25 И така ставаше от оня ден и нататък; той направи това закон и повеление в Израиля, както е и до днес.
And it was so from that day onward, that he made it a statute and an ordinance for Israel to this day.
26 А когато Давид дойде в Сиклаг, изпрати от тия користи на Юдовите старейшини, на приятелите си, и рече: Ето ви подарък от користите взети от Господните врагове.
And when David came to Ziklag, he sent of the spoil to the elders of Judah, even to his friends, saying, Behold a present for you of the spoil of the enemies of the LORD;
27 Изпрати на ония, които живееха във Ветил, на ония в южния Рамот, на ония в Ятир,
To them who were in Bethel, and to them who were in south Ramoth, and to them who were in Jattir,
28 на ония в Ароир, на ония в Сифмот, на ония в Естемо,
And to them who were in Aroer, and to them who were in Siphmoth, and to them who were in Eshtemoa,
29 на ония в Рахал, на ония в градовете на ерамеилците, на ония в градовете на кенейците,
And to them who were in Rachal, and to them who were in the cities of the Jerahmeelites, and to them who were in the cities of the Kenites,
30 на ония в Хорма, на ония в Хорасан, на ония в Атах,
And to them who were in Hormah, and to them who were in Chorashan, and to them who were in Athach,
31 на ония в Хеврон, и на ония във всичките места, гдето Давид и мъжете му се навъртаха.
And to them who were in Hebron, and to all the places where David himself and his men were accustomed to resort.
