1 Царе 30
1 И когато на третия ден Давид и мъжете му влязоха в Сиклаг, амаличаните бяха нападнали южната страна и Сиклаг, и бяха опустошили Сиклаг и бяха го изгорили с огън.
And it came to pass, when David and his men came to Ziklag on the third day, that the Amalekites had made a raid upon the South, and upon Ziklag, and had smitten Ziklag, and burned it with fire,
2 Бяха запленили и жените, които се намираха в него; не бяха убили никого, ни малък, ни голям, но бяха ги откарали и бяха отишли в пътя си.
and had taken captive the women and all that were in it, both small and great. They did not kill any, but carried them off, and went their way.
3 А когато Давид и мъжете му дойдоха в града, ето, беше изгорен с огън, и жените им, синовете им и дъщерите им пленени.
And when David and his men came to the city, behold, it was burned with fire. And their wives, and their sons, and their daughters, were taken captive.
4 Тогава Давид и людете, които бяха с него, плакаха с висок глас, докато не им остана вече сила да плачат.
Then David and the people who were with him lifted up their voice and wept, until they had no more power to weep.
5 Също и двете Давидови жени бяха пленени, езраелката Ахиноам и Авигея жената на кармилеца Навал.
And David's two wives were taken captive, Ahinoam the Jezreelitess, and Abigail the wife of Nabal the Carmelite.
6 И Давид се наскърби много, защото людете говореха да го убият с камъни, понеже душата на всички люде беше преогорчена, всички за синовете си и дъщерите си; а Давид се укрепи в Господа своя Бог.
And David was greatly distressed, for the people spoke of stoning him, because the soul of all the people was grieved, every man for his sons and for his daughters. But David strengthened himself in Jehovah his God.
7 Тогава Давид каза на свещеника Авиатара, Ахимелеховия син: Донеси ми тук, моля, ефода. И Авиатар донесе ефода при Давида.
And David said to Abiathar the priest, the son of Ahimelech, I pray thee, bring me here the ephod. And Abiathar brought there the ephod to David.
8 И Давид се допита до Господа, казвайки: Да преследвам ли тоя полк? ще ги стигна ли? А Той му отговори: Преследвай, защото без друго ще ги стигнеш, и непременно ще отървеш всичко.
And David inquired of Jehovah, saying, If I pursue after this troop, shall I overtake them? And he answered him, Pursue, for thou shall surely overtake them, and shall without fail recover all.
9 Тогава Давид отиде с шестте стотин мъже, които бяха с него, и дойдоха до потока Восор, дето се спряха изостаналите надире;
So David went, he and the six hundred men who were with him, and came to the brook Besor, where those who were left behind stayed.
10 понеже останаха надире двеста души, които бяха до там уморени, щото не можеха да преминат потока Восор. А Давид и четиристотин мъже преследваха;
But David pursued, he and four hundred men, for two hundred stayed behind, who were so faint that they could not go over the brook Besor.
11 и на полето намериха един египтянин, когото доведоха при Давида; и дадоха му хляб та яде, и напиха го с вода,
And they found an Egyptian in the field, and brought him to David, and gave him bread. And he ate, and they gave him water to drink.
12 дадоха му и част от низаница смокини и два грозда сухо грозде; и като яде, духът му са върна в него, защото три дена и три нощи не беше ял хляб, нито беше пил вода.
And they gave him a piece of a cake of figs, and two clusters of raisins. And when he had eaten, his spirit came again to him, for he had eaten no bread, nor drunk any water, three days and three nights.
13 И Давид му каза: Чий си? и от где си? И той рече: Аз съм младеж египтянин, слуга на един амаличанин; и господарят ми ме остави понеже се разболях преди три дена.
And David said to him, To whom do thou belong? And from where are thou? And he said, I am a young man of Egypt, servant to an Amalekite. And my master left me because three days ago I fell sick.
14 Ние нападнахме южната земя на херетците, и Юдовите земи, и южната земя на Халева, и изгорихме Сиклаг с огън.
We made a raid upon the South of the Cherethites, and upon that which belongs to Judah, and upon the South of Caleb, and we burned Ziklag with fire.
15 Тогава Давид му каза: Завеждаш ли ме при тоя полк? А той рече: Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш, нито ще ме предадеш в ръката на господаря ми, и ще те заведа при тоя полк.
And David said to him, Will thou bring me down to this troop? And he said, Swear to me by God, that thou will neither kill me, nor deliver me up into the hands of my master, and I will bring thee down to this troop.
16 И когато го заведе, ето, те бяха разпръснати по цялата местност та ядяха, пиеха и се веселяха поради всичките големи користи, които бяха взели от филистимската земя и от Юдовата земя.
And when he had brought him down, behold, they were spread abroad over all the ground, eating and drinking, and dancing, because of all the great spoil that they had taken out of the land of the Philistines, and out of the land of Judah.
17 И Давид ги поразяваше от зората дори до вечерта срещу другия ден, тъй че ни един от тях не се избави, освен четиристотин момци, които се качиха на камили и побягнаха.
And David smote them from the twilight even to the evening of the next day. And there escaped not a man of them, except four hundred young men who rode upon camels and fled.
18 Така Давид отърва всичко що бяха взели амаличаните; също и двете си жени отърва Давид.
And David recovered all that the Amalekites had taken, and David rescued his two wives.
19 Не им се изгуби нищо, ни малко ни голямо, ни синове, ни дъщери, ни користи, ни каквото да било нещо, което бяха заграбили от тях; Давид върна всичко.
And there was nothing lacking to them, neither small nor great, neither sons nor daughters, neither spoil, nor anything that they had taken to them; David brought back all.
20 Също Давид взе всичките овци и говеда; и като караха тая чарда пред него, казваха: Тия са Давидовите користи.
And David took all the flocks and the herds, which they drove before those other cattle, and said, This is David's spoil.
21 И когато дойде Давид при двестате мъже, които бяха до там уморени, щото не можеха да следват Давида, и които бяха оставили при потока Восор, те излязоха да посрещнат Давида и да посрещнат людете, които бяха с него; и когато се приближи Давид при людете, поздрави ги.
And David came to the two hundred men, who were so faint that they could not follow David, whom also they had made to abide at the brook Besor. And they went forth to meet David, and to meet the people who were with him. And when David came near to the people, he saluted them.
22 А всичките лоши и развратени мъже от ония, които бяха ходили с Давида, проговориха казвайки: Понеже тия не дойдоха с нас, не ще им дадем от користите, които отървахме, освен на всекиго жена му и чадата му; тях нека вземат и да си отидат.
Then answered all the wicked men and base fellows of those who went with David, and said, Because they went not with us, we will not give them anything of the spoil that we have recovered except to every man his wife and his children that he may lead them away, and depart.
23 Но Давид каза: Не бива да постъпите така, братя мои, с ония неща, които ни даде Господ, Който не опази и предаде в ръката ни полка що бе дошъл против нас.
Then David said, Ye shall not do so, my brothers, with that which Jehovah has given to us, who has preserved us, and delivered the troop that came against us into our hand.
24 И кой би послушал тия ваши думи? Но какъвто е делът на участвуващия в боя, такъв ще бъде делът и на седящия пре вещите; по равно ще се делят користите помежду им.
And who will hearken to you in this matter? For as his share is who goes down to the battle so shall his share be who remains by the baggage; they shall share alike.
25 И така ставаше от оня ден и нататък; той направи това закон и повеление в Израиля, както е и до днес.
And it was so from that day forward, that he made it a statute and an ordinance for Israel to this day.
26 А когато Давид дойде в Сиклаг, изпрати от тия користи на Юдовите старейшини, на приятелите си, и рече: Ето ви подарък от користите взети от Господните врагове.
And when David came to Ziklag, he sent from the spoil to the elders of Judah, even to his friends, saying, Behold, a present for you from the spoil of the enemies of Jehovah:
27 Изпрати на ония, които живееха във Ветил, на ония в южния Рамот, на ония в Ятир,
to those who were in Bethel, and to those who were in Ramoth of the South, and to those who were in Jattir,
28 на ония в Ароир, на ония в Сифмот, на ония в Естемо,
and to those who were in Aroer, and to those who were in Siphmoth, and to those who were in Eshtemoa,
29 на ония в Рахал, на ония в градовете на ерамеилците, на ония в градовете на кенейците,
and to those who were in Racal, and to those who were in the cities of the Jerahmeelites, and to those who were in the cities of the Kenites,
30 на ония в Хорма, на ония в Хорасан, на ония в Атах,
and to those who were in Hormah, and to those who were in Borashan, and to those who were in Athach,
31 на ония в Хеврон, и на ония във всичките места, гдето Давид и мъжете му се навъртаха.
and to those who were in Hebron, and to all the places where David himself and his men were accustomed to frequent.
