1 Царе 3

1 А в ония дни, когато детето Самуил слугуваше Господу пред Илия, слово от Господа беше рядкост, и нямаше явно видение.

And the child Samuel ministered unto the LORD before Eli. And the word of the LORD was precious in those days; there was no frequent vision.

2 И в онова време, когато Илий лежеше на мястото си, (а очите бяха почнали да ослабват та не можеше да вижда),

And it came to pass at that time, when Eli was laid down in his place — now his eyes had begun to wax dim, that he could not see—

3 и Божият светилник не беше още изгаснал в Господния храм, гдето беше Божият ковчег, и Самуил си беше легнал,

and the lamp of God was not yet gone out, and Samuel was laid down to sleep in the temple of the LORD, where the ark of God was,

4 Господ повика Самуила; и той рече; Ето ме.

that the LORD called Samuel; and he said: 'Here am I.'

5 И завтече се при Илия та рече: Ето ме, защо ме повика. А той рече: Не съм те повикал; върни се та си легни. И той отиде и си легна.

And he ran unto Eli, and said: 'Here am I; for thou didst call me.' And he said: 'I called not; lie down again.' And he went and lay down.

6 А Господ извика още втори път: Самуиле! И Самуил стана та отиде при Илия и рече: Ето, ме, защо ме повика? А той отговори: Не съм те викал, чадо мое; върни се та си легни.

And the LORD called yet again Samuel. And Samuel arose and went to Eli, and said: 'Here am I; for thou didst call me.' And he answered: 'I called not, my son; lie down again.'

7 Самуил не познаваше още Господа; и слово от Господа не беше му се откривало.

Now Samuel did not yet know the LORD, neither was the word of the LORD yet revealed unto him.

8 И Господ повика Самуила още трети път. И той стана та отиде при Илия и рече: Ето ме, защото ме повика. Тогава Илия разбра, че Господ е повикал детето.

And the LORD called Samuel again the third time. And he arose and went to Eli, and said: 'Here am I; for thou didst call me.' And Eli perceived that the LORD was calling the child.

9 Затова, Илий каза на Самуила: Иди та си легни; и ако те повика, кажи: Говори, Господи, защото слугата Ти слуша. И тъй, Самуил отиде та си легна на мястото си.

Therefore Eli said unto Samuel: 'Go, lie down; and it shall be, if thou be called, that thou shalt say: Speak, LORD; for Thy servant heareth.' So Samuel went and lay down in his place.

10 И Господ дойде та застана и извика както по-напред: Самуиле! Самуиле! Тогава Самуил каза: Говори, защото слугата Ти слуша.

And the LORD came, and stood, and called as at other times: 'Samuel, Samuel.' Then Samuel said: 'Speak; for Thy servant heareth.'

11 Тогава Господ каза на Самуила: Ето, Аз ще извърша в Израиля едно такова дело, щото на всеки, който го чуе, ще му писнат двете уши.

And the LORD said to Samuel: 'Behold, I will do a thing in Israel, at which both the ears of every one that heareth it shall tingle.

12 В оня ден ще извърша против Илия всичко, що говорих за дома му; ща почна и ще свърша.

In that day I will perform against Eli all that I have spoken concerning his house, from the beginning even unto the end.

13 Защото му известих, че ще съдя дома му до века поради беззаконието което той знае; понеже синовете му навлякоха проклетия на себе си, а той не ги възпря.

For I have told him that I will judge his house for ever, for the iniquity, in that he knew that his sons did bring a curse upon themselves, and he rebuked them not.

14 За това се заклех за Илиевия дом, че беззаконието на Илиевия дом няма да се очисти до века с жертва, нито с принос.

And therefore I have sworn unto the house of Eli, that the iniquity of Eli's house shall not be expiated with sacrifice nor offering for ever.'

15 И Самуил лежа до утринта; после отвори вратата на Господния дом. Но Самуил се боеше да каже видението на Илия.

And Samuel lay until the morning, and opened the doors of the house of the LORD. And Samuel feared to tell Eli the vision.

16 А Илия повика Самуила, казвайки: Самуиле! чадо мое! А той рече: Ето ме.

Then Eli called Samuel, and said: 'Samuel, my son.' And he said: 'Here am I.'

17 И каза: Какво слово ти говори Господ? не крий го, моля, от мене. Така да ти направи Бог, да! и повече да притури, ако скриеш от мене някоя от всичките думи, които ти е говорил.

And he said: 'What is the thing that He hath spoken unto thee? I pray thee, hide it not from me, God do so to thee, and more also, if thou hide any thing from me of all the things that He spoke unto thee.'

18 Тогава Самуил му каза всичко, и не скри нищо от него. И рече Илий: Господ е; нека стори каквото Му е угодно.

And Samuel told him all the words, and hid nothing from him. And he said: 'It is the LORD; let Him do what seemeth Him good.'

19 И Самуил растеше; и Господ бе с него, и не оставаше да падне на земята ни една от неговите думи.

And Samuel grew, and the LORD was with him, and did let none of his words fall to the ground.

20 И целият Израил, от Дан до Вир-савее, позна, че Самуил беше потвърден за Господен пророк,

And all Israel from Dan even to Beer-sheba knew that Samuel was established to be a prophet of the LORD.

21 И Господ пак се явяваше в Сило; защото Господ се откриваше на Самуила в Сило чрез словеса от Господа. И Самуиловите думи се разнасяха по целия Израил.

And the LORD appeared again in Shiloh; for the LORD revealed Himself to Samuel in Shiloh by the word of the LORD.