1 Царе 3

1 А в ония дни, когато детето Самуил слугуваше Господу пред Илия, слово от Господа беше рядкост, и нямаше явно видение.

And the boy Samuel ministered to the LORD before Eli. Now in those days the word of the LORD was rare and visions were scarce.

2 И в онова време, когато Илий лежеше на мястото си, (а очите бяха почнали да ослабват та не можеше да вижда),

And at that time Eli, whose eyesight had grown so dim that he could not see, was lying in his room.

3 и Божият светилник не беше още изгаснал в Господния храм, гдето беше Божият ковчег, и Самуил си беше легнал,

Before the lamp of God had gone out, Samuel was lying down in the temple of the LORD, where the ark of God was located.

4 Господ повика Самуила; и той рече; Ето ме.

Then the LORD called to Samuel, and he answered, “Here I am.”

5 И завтече се при Илия та рече: Ето ме, защо ме повика. А той рече: Не съм те повикал; върни се та си легни. И той отиде и си легна.

He ran to Eli and said, “Here I am, for you have called me.” “I did not call,” Eli replied. “Go back and lie down.” So he went and lay down.

6 А Господ извика още втори път: Самуиле! И Самуил стана та отиде при Илия и рече: Ето, ме, защо ме повика? А той отговори: Не съм те викал, чадо мое; върни се та си легни.

Once again the LORD called, “Samuel!” So Samuel got up, went to Eli, and said, “Here I am, for you have called me.” “My son, I did not call,” Eli replied. “Go back and lie down.”

7 Самуил не познаваше още Господа; и слово от Господа не беше му се откривало.

Now Samuel did not yet know the LORD, because the word of the LORD had not yet been revealed to him.

8 И Господ повика Самуила още трети път. И той стана та отиде при Илия и рече: Ето ме, защото ме повика. Тогава Илия разбра, че Господ е повикал детето.

Once again, for the third time, the LORD called to Samuel. He got up, went to Eli, and said, “Here I am, for you have called me.” Then Eli realized that it was the LORD who was calling the boy.

9 Затова, Илий каза на Самуила: Иди та си легни; и ако те повика, кажи: Говори, Господи, защото слугата Ти слуша. И тъй, Самуил отиде та си легна на мястото си.

“Go and lie down,” he said to Samuel, “and if He calls you, say, ‘Speak, LORD, for Your servant is listening.’” So Samuel went and lay down in his place.

10 И Господ дойде та застана и извика както по-напред: Самуиле! Самуиле! Тогава Самуил каза: Говори, защото слугата Ти слуша.

Then the LORD came and stood there, calling as before, “Samuel! Samuel!” And Samuel answered, “Speak, for Your servant is listening.”

11 Тогава Господ каза на Самуила: Ето, Аз ще извърша в Израиля едно такова дело, щото на всеки, който го чуе, ще му писнат двете уши.

Then the LORD said to Samuel, “I am about to do something in Israel at which the ears of all who hear it will tingle.

12 В оня ден ще извърша против Илия всичко, що говорих за дома му; ща почна и ще свърша.

On that day I will carry out against Eli everything I have spoken about his family, from beginning to end.

13 Защото му известих, че ще съдя дома му до века поради беззаконието което той знае; понеже синовете му навлякоха проклетия на себе си, а той не ги възпря.

I told him that I would judge his house forever for the iniquity of which he knows, because his sons blasphemed God and he did not restrain them.

14 За това се заклех за Илиевия дом, че беззаконието на Илиевия дом няма да се очисти до века с жертва, нито с принос.

Therefore I have sworn to the house of Eli, ‘The iniquity of Eli’s house shall never be atoned for by sacrifice or offering.’”

15 И Самуил лежа до утринта; после отвори вратата на Господния дом. Но Самуил се боеше да каже видението на Илия.

Samuel lay down until the morning; then he opened the doors of the house of the LORD. He was afraid to tell Eli the vision,

16 А Илия повика Самуила, казвайки: Самуиле! чадо мое! А той рече: Ето ме.

but Eli called to him and said, “Samuel, my son.” “Here I am,” answered Samuel.

17 И каза: Какво слово ти говори Господ? не крий го, моля, от мене. Така да ти направи Бог, да! и повече да притури, ако скриеш от мене някоя от всичките думи, които ти е говорил.

“What was the message He gave you?” Eli asked. “Do not hide it from me. May God punish you, and ever so severely, if you hide from me anything He said to you.”

18 Тогава Самуил му каза всичко, и не скри нищо от него. И рече Илий: Господ е; нека стори каквото Му е угодно.

So Samuel told him everything and did not hide a thing from him. “He is the LORD,” replied Eli. “Let Him do what is good in His eyes.”

19 И Самуил растеше; и Господ бе с него, и не оставаше да падне на земята ни една от неговите думи.

And Samuel grew, and the LORD was with him, and He let none of Samuel’s words fall to the ground.

20 И целият Израил, от Дан до Вир-савее, позна, че Самуил беше потвърден за Господен пророк,

So all Israel from Dan to Beersheba knew that Samuel was confirmed as a prophet of the LORD.

21 И Господ пак се явяваше в Сило; защото Господ се откриваше на Самуила в Сило чрез словеса от Господа. И Самуиловите думи се разнасяха по целия Израил.

And the LORD continued to appear at Shiloh, because there He revealed Himself to Samuel by His word.