1 Царе 28
1 В тия дни филистимците събраха войските си за война, за да воюват против Израиля. И Анхус каза на Давида: Знай положително, че ще отидеш с мене в множеството, ти и мъжете ти.
U künlǝrdǝ Filistiylǝr Israilƣa ⱪarxi jǝng ⱪilix üqün ɵz ⱪoxunlirini yiƣdi. Aⱪix Dawutⱪa: — Bilixing kerǝkki, adǝmliringni elip mening bilǝn jǝzmǝn jǝnggǝ qiⱪixing lazim, dedi.
2 И Давид рече на Анхуса: Ти наистина ще познаеш какво може слугата ти да извърши. А Анхус каза на Давида: Затова ще те направя пазач на главата ми за всегда.
Dawut Aⱪixⱪa: — Undaⱪta sili ⱪullirining nemǝ ⱪilalaydiƣanliⱪini bilip ⱪalila — dedi. Aⱪix Dawutⱪa: — Mana, seni ɵzümgǝ mǝnggülük pasiban ⱪilay, dedi.
3 А Самуил беше умрял, и целият Израил беше го оплакал и беше го погребал в града му Рама. А Саул беше отстранил от земята запитвачите на зли духове и врачовете.
(Samuil ɵlgǝnidi wǝ pütkül Israil uning üqün matǝm tutup uni ɵz xǝⱨiri bolƣan Ramaⱨda dǝpnǝ ⱪilƣanidi. Saul bolsa jinkǝxlǝr bilǝn palqilarni zemindin ⱪoƣlap qiⱪardi).
4 И тъй, филистимците се събраха и дойдоха та разположиха стана си в Сунам; също и Саул събра целият Израил, и разположиха стана си в Гелвуе.
Filistiylǝr toplixip qiⱪip Xunǝmdǝ qedir tikti. Saulmu ⱨǝm pütkül Israilni yiƣip, Gilboaⱨda qedir tikti.
5 А Саул, когато видя стана на филистимците, уплаши се, и сърцето му се разтрепера твърде много.
Saul ǝmdi Filistiylǝrning ⱪoxun bargaⱨini kɵrgǝndǝ ⱪorⱪup, yüriki su bolup kǝtti.
6 И Саул се допита до Господа; но Господ не му отговори, нито чрез сънища, нито чрез Урима, нито чрез пророци.
Saul Pǝrwǝrdigardin yol soridi; lekin Pǝrwǝrdigar ya qüx bilǝn ya «urim» bilǝn ya pǝyƣǝmbǝrlǝr arⱪiliⱪ uningƣa jawab bǝrmidi.
7 Тогава Саул каза на слугите си: Потърсете ми някоя запитвачка на зли духове, за да ида при нея и да направя допитване чрез нея. И слугите му му рекоха: Ето, има в Ендор една запитвачка на зли духове.
Xuning bilǝn Saul hizmǝtkarliriƣa: — Manga palqi jinkǝx bir hotunni tepip beringlar, mǝn berip uningdin yol soray, dedi. Hizmǝtkarliri uningƣa: — Ən-Dorda jinkǝx bir hotun bar ikǝn, dedi.
8 И така, Саул се предреши като облече други дрехи, и отиде, той и двама мъже с него, та дойдоха при жената през нощта; и Саул й рече: Почародействувай ми, моля, чрез запитване зли духове, и възведи ми, когото ти кажа.
Saul niⱪablinip, baxⱪa kiyimlǝrni kiyip ikki adǝmni ⱨǝmraⱨ ⱪilip bardi. Ular keqisi berip hotunning ⱪexiƣa kǝldi. U hotunƣa: — Manga jin qaⱪirip pal eqip, mǝn degǝn birsini ⱪeximƣa kǝltürgin, dedi.
9 А жената му каза: Ето, ти знаеш що направи Саул, как изтреби от земята запитвачите на зли духове и врачовете; тогава защо впримчваш живота ми та да ме умъртвят?
Hotun uningƣa: — Mana, Saulning ⱪilƣanlirini, yǝni zemindin jinkǝxlǝrni wǝ palqilarni yoⱪatⱪanliⱪini ɵzüng bilisǝn; nemixⱪa meni ɵltürüxkǝ jenimƣa tuzaⱪ ⱪoyisǝn, dedi.
10 Но Саул й се закле в Господа, казвайки: Заклевам се в живота на Господа, няма да ти се случи нищо зло за това.
Saul uningƣa Pǝrwǝrdigar bilǝn ⱪǝsǝm ⱪilip: — Pǝrwǝrdigarning ⱨayati bilǝn ⱪǝsǝm ⱪilimǝnki, bu ix üqün sanga jaza bolmaydu, dedi.
11 Тогава жената рече: Кого да ти възведа? А той каза: Самуила ми възведи.
Hotun: — Sanga kimni qiⱪirimǝn? — dǝp soridi. U: — Manga Samuilni qiⱪarƣin, dedi.
12 И когато жената видя Самуила, извика със силен глас; и жената говори на Саула и рече: Защо ме измами? Ти си Саул.
Hotun Samuilni kɵrgǝndǝ ⱪattiⱪ awaz bilǝn qirⱪiridi, andin Saulƣa: — Nemixⱪa meni gollaysǝn? Sǝn ɵzüng Saulƣu! — dedi.
13 И рече и царят: Не бой се; но ти какво видя? И жената каза на Саула: Видях един бог който възлизаше из земята.
Padixaⱨ uningƣa: — Ⱪorⱪmiƣin! Nemini kɵrdüng? — dedi. U Saulƣa: — Mǝn bir ilaⱨning yǝrdin qiⱪⱪinini kɵrdüm, dedi.
14 И рече й: Какъв е изгледът му? А тя рече: Един старец възлиза, и е обвит с мантия. И Саул позна, че това беше Самуил, и наведе се с лицето си до земята та се поклони.
U: — Uning ⱪiyapiti ⱪandaⱪ ikǝn? dedi. Hotun: — Ⱪeri bir boway qiⱪiwatidu; u yepinqa kiygǝnikǝn, dedi. Saul: — U Samuil ikǝn, dǝp bilip, yüzini yǝrgǝ yeⱪip tǝzim ⱪildi.
15 И Самуил каза на Саула: Защо ме обезпокои, като ме направи да възляза? И Саул отговори: Намирам се в голямо утеснение, защото филистимците воюват против мене, а Бог се е отдалечил от мене, и не ми отговаря вече нито чрез пророци, нито чрез сънища; затова повиках тебе да ми явиш що да правя.
Samuil Saulƣa: — Nemixⱪa meni awarǝ ⱪilip qiⱪarding? — dedi. Saul: — Mǝn tolimu pǝrixan boldum; qünki Filistiylǝr manga ⱪarxi jǝng ⱪiliwatidu, wǝ Huda mǝndin yiraⱪlap, manga yaki pǝyƣǝmbǝrlǝr arⱪiliⱪ yaki qüxlǝr arⱪiliⱪ ⱨeq jawab bǝrmǝywatidu. Xunga mening nemǝ ⱪilixim kerǝklikini manga bildürgǝysǝn dǝp, seni qaⱪirdim, dedi.
16 Тогава Самуил рече: А защо се допитваш до мене, като Господ се е отдалечил от тебе и ти е станал неприятел?
Samuil: — Pǝrwǝrdigar sǝndin yiraⱪlap, düxmining bolƣandin keyin nemixⱪa mǝndin mǝsliⱨǝt soraysǝn? — dedi.
17 Ето, Господ си извърши, според както бе говорил чрез мене; защото Господ откъсна царството от твоята ръка и го даде на ближния ти Давида.
—Pǝrwǝrdigar Ɵzi üqün mǝn arⱪiliⱪ eytⱪinini ⱪildi; Pǝrwǝrdigar padixaⱨliⱪni ⱪolungdin yirtip elip, ⱪoxnangƣa, yǝni Dawutⱪa bǝrdi.
18 Понеже ти не се покори на гласа на Господа, като не извърши върху Амалика според големия Му гняв, затова Господ ти направи това нещо днес.
Sǝn Pǝrwǝrdigarning sɵzigǝ ⱪulaⱪ salmay, uning Amalǝklǝrgǝ ⱪaratⱪan ⱪattiⱪ ƣǝzipini yürgüzmigining üqün Pǝrwǝrdigar bügün sanga xu ixni ⱪildi.
19 При това, Господ ще предаде Израиля с тебе в ръката на филистимците; и утре ти и синовете ти ще бъдете при мене; и Господ ще предаде множеството на израилтяните в ръката на филистимците.
Pǝrwǝrdigar ɵzüng bilǝn Israilnimu Filistiylǝrning ⱪoliƣa tapxuridu; ǝtǝ sǝn wǝ oƣulliring mening bilǝn billǝ bolisilǝr; wǝ Pǝrwǝrdigar Israilning ⱪoxuninimu Filistiylǝrning ⱪoliƣa tapxuridu, dedi.
20 Тогава Саул изведнъж падна цял прострян на земята, защото се уплаши много от Самуиловите думи; нямаше сила в него, понеже не бе вкусил храна през целия ден и през цялата нощ.
Saul xuan yǝrgǝ düm yiⱪildi, Samuilning sɵzliridin ⱪattiⱪ ⱪorⱪup kǝtti; bir keqǝ-kündüz tamaⱪmu yemigǝqkǝ, maƣdurimu ⱪalmidi.
21 А жената дойде при Саула, и като видя, че беше много разтревожен, каза му: Ето, слугинята ти послуша гласа ти; турих живота си в опасност, и покорих се на думите, които ми говори.
Ayal ǝmdi Saulning ⱪexiƣa berip uning tolimu pǝrixan bolƣinini kɵrüp, uningƣa: — Mana, dedǝkliri jenini alⱪiniƣa elip ⱪoyup tapiliƣanliriƣa binaǝn ⱪildim.
22 Сега, прочее, послушай и ти, моля, гласа на слугинята си, и нека сложа малко хляб пред тебе, та яж, за да имаш сила, когато отидеш на път.
Əmdi silidin ɵtünimǝn, dediklirining sɵzigǝ kirgǝyla; meni silining aldiliriƣa bir qixlǝm nan kǝltürüxkǝ uniƣayla; xuning bilǝn sili yǝp ⱪuwwǝt tepip andin ɵz yolliriƣa ketǝlǝyla, dedi.
23 Но той отказа, като думаше: Не ще ям. Слугите му, обаче, и жената го принудиха, та послуша думите им; и стана от земята та седна на леглото.
Lekin u rǝt ⱪilip: — Yemǝymǝn, dǝp unimidi. Uning hizmǝtkarliri ⱨǝm ayalmu yeyixni uningƣa dǝwǝt ⱪilixti; u yǝrdin ⱪopup kariwatta olturdi.
24 А жената имаше в къщата угоено теле, и побърза та го закла; и взе брашно та замеси и изпече от него безквасни пити;
Ayalning ɵyidǝ bir bordaⱪ mozay bar idi. U dǝrⱨal uni soydi; ⱨǝm hemir yuƣurup petir nan pixürüp bǝrdi.
25 и го донесе пред Саула и пред слугите му, та ядоха. Тогава те станаха та си отидоха през същата нощ.
U uni Saul bilǝn hizmǝtkarlirining aldiƣa ⱪoydi. Ular yǝp bolup, xu keqisi kǝtti.
